Сайт за помощ на пчеларите,
от професор Янаки Караджов

Биология на медоносната пчела


Дата: 19.12.2013
+ А | - a

Колко са животните на земята?Кое дете,хванало първият си скакалец или пеперуда,не си е задавало този въпрос?Ето неговия отговор:

-млекопитаещи – 5000 вида

-земноводни – 1500 вида

-змии – 6000 вида

-птици – 8600 вида

-риби – 20000 вида

-безгръбначни – 232000 вида без насекомите

-насекоми – според едни зоолози – 600000,а според други – 10 млн. вида.

„Нарастващата като морски прилив маса насекоми застрашава човешките цивилизации“.

(Проф. Реми Шовен)


„На този свят ние сме гости на насекомите!“ – с тези думи доц.Я.Караджов започва лекциите си пред студентите- ветеринарни лекари по биология и болести на пчелите.А къде са пчелите?

В клас"Насекоми" цялата ентомофауна обхваща 25 отряда.Първите три по брой на видовете включват твърдокрили – „колеоптера“ или по-популярно казано – бръмбарите:„лепидоптера“ – пеперудите и „хименоптера“ – мравките,пчелите и осите; следват двукрилите – мухите и т.н.

Различните ареали се обитават от хиляди видове пчели,повечето от които водят единичен начин на живот.Те имат тънко стройно тяло и най-често са дълги 4-5 мм.Те събират в килийки нектар и прашец 1-2 месеца в годината,което съвпада с цъфтежа на предпочитани от тях растения – люцерна,цикория и др.През останалото време те са неактивни,най- често във вид на личинки в покой.Някои от тях консумират прашец и нектар,но не създават никакви запаси.Медоносните пчели и мравките са най- висшите от насекомите.

Медоносна пчела- това е един полиморфен вид,който обединява три различни категории пчели:майка,работнички и търтеи.Съобщество на медоносната пчела и неговите индивиди женски пчели,които силно се различават една от друга и в биологията на пчелното семейство имат различни роли:майката осигурява размножаването,а работничките – грижата за потомството.Това разделение на труда прави действията на женските пчели особено ефективни.За разлика от тях мъжките пчели – търтеите,се отличават с бохемска незаинтересованост и безгрижие за съдбата на всички останали членове на пчелното семейство и особено на подрастващите. 

  Търтеите имат една единствена грижа:След забавна надпревара да достигнат майката във въздуха и да я оплодят.Това се удава на най-бързият,най- ловкият, най- силният,след което той умира.Тази жестока съдба го постига по следната причина:достигнал летящата майка,той се прикрепя към коремчето ѝ с наподобяващи секретни копчета приспособления,за да могат двете тела да продължат да летят синхронно и търтеят да осъществи половия акт.След това той пада,при което еквивалентът на члена му се откъсва и настъпва смърт от последвалия кръвоизлив.Търтеите живеят само през летните месеци.След като майката е оплодена и започне да снася яйца,търтеите стават излишни,пчелите ги изхвърлят навън и не ги допускат в кошера.

Майката е най- едрата пчела в кошера.Тя е от женски пол и има силно развити репродуктивни органи.Нейната единствена функция е снасянето на яйца.Тя снася в денонощие до 1500 – 2000 яйца,като посещава само почистени и байцвани с клей килийки.Всички останали функции,присъщи на единичните пчели (събиране на нектар и прашец,тяхното транспортиране до кошера и последващото складиране,притъпкване в килийките и консервиране с пчелен клей) тя е изгубила.Независимо от различията във функциите и в строежа им трите категории пчели могат да съществуват само заедно,защото нито майката, нито работничките са в състояние да обезпечат преживяемостта на потомството.За да снася яйца,от които да се излюпи пило,майката се нуждае от помощта на десетки хиляди работнички и от няколкостотин търтеи.По тази причина медоносната пчела живее в съобщества от няколко десетки хиляди индивида,като всеки от тях извършва дейности,полезни на цялото семейство. Без познания върху биологията на медоносната пчела е невъзможно нейното отглеждане и експлоатация.Медоносната пчела заедно с мравките и термитите се отнасят към  обществените насекоми.Тя се е появила на земята в Юрския период на Мезозойската ера,в който са господствали покритосеменните растения.С тях ципокрилите насекоми с обществена организация на развитие оформят биоценози,в които възникват тесни морфобиологични и функционални връзки.Постепенният преход на насекомите към хранене с нектар и прашец способства за развитието на социални инстинкти и оформянето на пчелното семейство.Функционалната диференциация се усилва и намира израз в поведенческите им реакции.

Структурата в съобществото на медоносната пчела е твърде сложна.При пчелите съществува разделение на труда,при което всяка категория (майка, търтеи и работнички) се отличава с коренно различни и обособени функции. Майката е най- едрата пчела от женски пол с две основни функции осигурява единството и съществуването на пчелното семейство с помощта на маточното вещество и гарантира размножаването на пчелите.Без майка семейството не може да съществува!Умре ли майката,пчелите веднага се заемат да си произведат нови майки – често от няколко до няколко десетки.На семейството, обаче е необходима една майка.Затова първата излюпила се майка по подобие на турските султани унищожава останалите майки,като ужилва техните ларви, намиращи се във фаза на„какавида“.Репродуктивната си функция майката изпълнява с голямо съвършенство като снася до 2000 яйца всеки ден.За година снесените яйца надхвърлят 200 хил.!Новоизлюпената майка тежи 138,8 – 212,1 мг. (теглото на оплодени- те майки е 230 – 300 мг.).Бъдещата майка трябва да тежи не по- малко от 180 мг.Теглото и големината на майките зависи от пчелното семейство,произходът,средата,качеството и количеството на храната в маточниците,климатът и сезонът.То се колебае в широки граници,но средно е 265 мг. при дължина 16 – 20 мм.Майки с най- голямо тегло се излюпват от маточници с дължина от 19 до 24 мм.С такава дължина са маточниците за тиха смяна (когато пчелното семейство само заменя своята майка в отсъствие на роене),както и някои роеви маточници.Едрите майки не са гаранция за плодовитост.Майките с по- малко тегло не бива да се унищожават.Те издържат на глад до 17 часа след излюпването.Ако ларвата,от която предстои да се излюпи майка е хранена с неподходяща храна,тя притежава белези,типични за работничка:по- дълго хоботче,кошнички за събиране на цветен прашец,черни крака и по- малко яйчни тръбички.Такива майки трябва да се унищожават.При по- ниска температура се излюпват недоразвити майки (засягат се най- често крилете и краката).

Веднага след излюпването си майката е най- едра и губи от теглото си по 1 мг. на всеки час от денонощието.Това е необходимо с оглед предстоящите ориентировъчни облитания и брачните полети.

След излюпването майката е слаба, плаха и гладна. Плахостта й се дължи на нервност, която се засилва от звуците, издавани от излюпващите се в съседните маточници други пчелни майки. Инстинктът за самосъхра- нение е причина тя да се стреми да нажили другите майки преди излюп- ването им. За целта тя прогризва килийките им отстрани и през отвора ги умъртвява. Всички останали функции – събиране на нектар и прашец, охрана на пчелното семейство, грижа за потомството, за собственото си изхранване и др., тя в хода на еволюцията си е загубила. Дори външният й вид е различен от този на работничките и търтеите, като най- развито е нейното коремче то се подава от краищата на крилата,в което се помещава нейната силно развита полова система.Само младата майка (до 8 дни след излюпването) може да се храни сама. След това я хранят пчелите-  кърмачки, които непрекъснато я преследват, за да ѝ подадат в устата порция пчелно млечице.

Подобряването на качеството на семейството се постига със смяна на майката с племенна такава от семейства с доказани наследствени качества. Майката може да жили, но използва жилото си срещу съперничка. Тя може да жили и летящи пчели при самоотбрана; при белязане и ако не е оплодена може да ужили и човек. Ужилването не е болезнено, но предиз- виква сърбеж, понякога до 3 дни. Оплодената майка никога не жили човек.

Излетялата неоплодена майка при преглед на кошера се връща обрат-

но след няколко минути. Необходимо е кошерът да се остави отворен.

   Ако в пчелното семейство липсва открито пило,това означава,че то е без майка. Тогава пчелите започват да изграждат маточници. Нова майка се придава по пряк и косвен начин: пуска се направо в кошера (през прелката или върху питите) през нощта, или се поставя в клетка между две пити, докато пчелите сами не я освободят (докато не изядат захарно-медното тесто, с което е запълнен отворът на клетката). След това пчелното семейство трябва да се остави в пълен покой за 1 седмица. Излишното любопитство на пчеларя и преждевременното безпокоене може да предизвика струпване на пчелите върху майката и нейната смърт. Необходимо е да се изчака с прегледа на кошера до запечатването на пилото 9- тия ден след предаване на майката.

Пчелното семейство само заменя своята майка, когато у нея се появят първите признаци на стареене. Започва се с изграждане на 2-3 го- леми маточника, белезникави на цвят, обилно запълнени с пчелно млечице.

Разположени са вертикално и близо един до друг в добре защитено място.

Пчелните майки от тихата смяна са много качествени  и затова трябва да се

използват всичките. Майката отделя феромони: ориентировъчни, защитни и размножителни. Ориентировъчните феромони се произвеждат в мирисната (насоновата) жлеза, защитните – в горночелюстната жлеза, а третите представляват маточните вещества и се секретират. Майката живее няколко години (до седем), но пчеларя я подменя след две, защото в първите години е най- продуктивна. Някои пчелари подменят майките всяка година. Ако майката е с деформирани крака или изкривена задна част на тялото, може да снася яйца и по страничните стени на килийките. От такива яйца се излюпва нормално поколение, но пчелите заменят такива майки. Ако сред пилото се появят търтееви яйца, това е доказателство, че спермата в семенното мехурче на майката е изразходвана и майката трябва да се смени. При тиха смяна на майката след главната паша пчелите приемат новата майка заедно със старата. И двете снасят яйца, но обикновено старата майка загива през зимата.

     Работничките също са от женски пол,но снасят яйца по изключение и техният брой не надвишава няколко стотин.Те се грижат за потомството, охраняват семейството, хранят майката, събират и преработват храната, строят и запечатват килийките, а след оплождането на майката я освобож-дават от откъсналите се външни полови органи на търтея, който я е оплодил. От тях зависи дали от снесеното яйце ще се излюпи майка или още работнички. Те регулират жизнените процеси в пчелното гнездо, като поддържат определена температура (тя е винаги 35 градуса) и влажност. Те играят решаваща роля в процеса на роенето, с което осъществяват разпространението  и поддържането на този биологичен вид в природата. Работничките живеят през лятото 5-6 седмици, а през зимата – до осем месеца. Важна особеност в живота на медоносната пчела е, че нито една категория пчели не може да съществува самостоятелно.    

Търтеите са мъжките пчели. Те са временни обитатели на пчелното гнездо, които  са загубили инстинкта да събират храна (прашец и нектар). Но без тях животът на пчелното семейство е невъзможен – няма кой да оплоди майката и размножаването спира.

Съществуването на трите категории  заедно превръща пчелното семейство в самостоятелна биологична единица. Познанията ни за закономерностите, на които е подчинен животът на пчелното семейство е необходимо и вярно средство за управлението му и всичко- екстериорните признаци на пчелите, но и биологичните особености на пчелното семейство: плодовитост, продуктивност, скорост на развитие, зимоустой-чивост, зависимост от определени растения и др. Под влияние на естествения отбор през този период възникват различни породи пчели с екологично детерминирани свойства.

Биолозите твърдят,че човекът е най- голямото постижение на пчелите,защото без насекомите- опрашватели не би било възможно да се създаде съвременният растителен свят,а без растенията не би се появил и животинският свят с неговото върхово постижение – човекът. Ако изчезнат насекомите- опрашватели 80 % от флората на нашата планета ще загине. Опрашвателната дейност на пчелите е незаменима и надхвърля 15-20 пъти стойността на пчелните продукти, които получаваме при тяхното отглеждане.

Нервните центрове на отделните пчели са елементарни, но в условията на съвместна дейност тяхното поведение е значително по- сложно и различно, подобно на чиповете в компютъра, които самостоятелно не са способни на нищо. Съвременното схващане за пчелите е, че те са идеални биороботи. На 1 кг. маса те имат 1 милион нервни клетки (неврони), дока- то при човека те са 150 хиляди. Мозъкът на пчелите се състои от около 500 хиляди неврона, но в постоянен контакт помежду им се образува „мозък на семейството”, който може да конкурира мозъкът на делфините. Никой не предполага, че отделната пчела може да разсъждава, но поведението на обществените насекоми се отличава с такива прояви, които нямат аналог при другите животни.

В пчелното семейство се изпълняват сложни операции по събирането и транспортирането на нектара и прашеца, по изхранването на майката и контактът с нея чрез феромони, по биохимичното производство на восъка и пчелното млечице и др. Феромоните на майката и на пилото регулират цялата жизнена дейност на семейството и запазват неговото единство. Пчелите не напускат незапечатаното пило дори да са заплашени с глад. Престоят извън кошера не трае повече от 1 час, след което пчелата търси контакт с пчели от своето семейство. Изглежда пчелното млечице съдържа феромони и други молекули, които задействат необходимите химични и поведенчески програми в развиващите се клетки на личинките. Този огромен генетичен пул от програми е натрупан през милионите години еволюция. (С. А. Поправко, 1985 г.)  

          Пчелното съобщество (пчелното семейство) се състои от една майка, няколко стотин търтеи и няколко десетки хиляди работнички. Всяка от тези три категории пчели се отличава от останалите по външното си устройство.