Сайт за помощ на пчеларите,
от професор Янаки Караджов

ГЛАВНИ ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕТО НА КОТКА


Дата: 14.07.2014
+ А | - a

ГЛАВНИ  ОСОБЕНОСТИ  ПРИ  ОТГЛЕЖДАНЕТО  НА  КОТКА
Проф.д-р Янаки Караджов – вет лекар и апитерапевт
    
    Котката на село или на вилата обитава мазето, тавана или бараката.Там тя си устойва гнездо, в което спи и ражда. Надеждата, че такава котка ще излови мишките сведете до нула. Тя се храни с остатъците от трапезата и с малко мляко.
    Котките, живеещи на свобода, са едни от най-хищните дребни жи- вотни. Те са в състояние да убият и да изядат представители на няколко хиляди вида животни (повечето от големите котки – тигри, лъвове, гепарди – се хранят с не повече от 100 вида животни). Котките са причина за изчезването на не един животински вид. Те издебват търпеливо жертвата си и бързо я убиват (захапват я за врата, а дългите им кучешки зъби пре- дизвикват задушаване (прегризват трахеята) или нанасят поражения на гръбначния мозък. Колко атавистични прояви на жестокост и лукавство характеризират нашето мило любимо котенце!
    Котките днес преследват мишки не за препитание, а за лов и игра. Веднъж уловила мишка, котката я пуска, и когато тя побегне, със скок я улавя отново – и така до безкрай. Не е такова поведението на котките, намерили в околностите гнезда на пъдпъдъци, яребици или други диви птици с гнезда или с малките. Глад и грижа за малките котета определят поведението им. Те изяждат яйцата и ембрионите, улавят и убиват малките  пиленца и ги отнасят на котетата си. Контактът им с диви животни ги инфектира  със заразни и паразитни болести, от които най-опасни са зоонозите бяс (прихващат го от лисици), тении, салмонелози и колиентерити ( от гризачи), лаймска болест, вирусни енцефалити (от кърлежи) и т.н. От прасетата котките се заразяват с лептоспири, салмонели, колибактерии и някои ентеровируси (корона, рота), патогенни и за хората.
    Какво трябва да знаят стопаните на скитащите котки?
1.    Те носят пълната отговорност за деянията на своите котки.
2.    Те трябва да ограничат размножаването на своите котки.
3.     Обилното хранене не ограничава ловният инстинкт на котките, а обратно – повишава го!
4.    Любопитството на котките е голямо, но най-често любопитните котки са жертва на ловци, на хулиганстващи деца (а понякога – и батковци). Ловците се считат длъжни да отстрелват котките, които срещат извън населените места, независимо от това дали са домашни или диви.
5.    Съседите не се примиряват когато котки унищожават пойните птички и залагат капани, отрови и др.
6.    Котките не трябва да се оставят да скитат – превръщат се в бродяги.
7.    Ако създават подобни проблеми трябва да се кастрират.

Котката в града е най-разпространеният домашен любимец. От отглежданите половин милиард котки в света, повечето са градски обитатели.
    Една част от градските котки живее в жилищата ни цял живот. Собствениците им считат, че след като са им осигурили защита, храна, здравни грижи, внимание и любов са изпълнили задълженията си на владеещи котки.А така ли е всъщност?
1    Котката е свободолюбиво и достатъчно интелигентно животно, за да се задоволи с това да бъде с доживотна присъда без вина. Тя е с най-изявените социални изисквания от всички домашни любимци без маймуните. Тя „гледа” телевизия, следи движението на хора и животни по улицата, прекарва с часове легнала на перваза на отворения прозорец, където до нея достига шумът на превозните средства, човешката глъч, лаят на съседското куче, миризмите на големия град (яхнията на съседката, пържената риба от горния етаж, цъфналата липа в двора, люлакът на комшията, неизмитите от последния дъжд до днес улици, прахолякът, който в софийския въздух е десет пъти над допустимото и т.н).Тези миризми, в които преобладава вонята, различни през четирите сезона,за които дори не искаме да си спомняме, защото в представите ни София – това са кубетата на „Александър Невски”, жълтите павета и кестените по Царя. И макар че по предния дял на нейния мозък да няма много гънки, тя едва ли е доволна от злата участ, отредена от нас: цял живот да съзерцава, да усеща и да помирисва този живот, а да не може да го живее. Най-интересното е, че въпреки нейната незави- симост и индивидуалност тя се задоволява с всичко това и живее понякога над 20 години, карцирана от нас в името на любовта.
2    Котката е гордо и независимо животно, живяло хилядолетия в храмовете на Египет като божество, почитано и уважавано от всички. Котките се родеят с тигрите и лъвовете, които винаги са били царете на пустинята и в джунглите. Това царствено поведение им е вродено. Оттам идва и разликата в поведението им
вкъщи и навън и отношението им към своя стопанин. Кучето е привързано към дома – то е негов пазач, докато котката може да се привърже единствено към стопанина си, ако е човек! Оттук и ззабавената реакция на котката към нейния собственик, който трябва да бъде преценен точно и да заслужи нейната привързаност и обич.
    3.   Котката има огромно самочувствие. Наранена с думи, обидена несправедливо, тя напуска дома, в който нейната закрила и храна е осигу- рена и се впуска в неизвестността, без ласки, без дом. Ако кучето не ви слуша вие го наказвате. Дресьорите в цирка имат за такива случаи тънка и жилава пръчка. Когато вие трябва да ударите кучето си, направете го с вестник! Тогава то няма да разбере кой го удря, а само защо го удрят и няма да се настрои лошо към вас. Към котката такова поведение е немислимо! Ако вие постъпите така, рискувате никога да не я видите!
    Котката чудесно се справя навън, сред хората, опасностите и неиз- вестностите на нощна София, които всяка сутрин ни стряскат с изнасил- вания, побоища и убийства. Тя намира начин да преодолее огромни рас- тояния, понякога хиляди километри, като за целта ползва умело различни транспортни средства. Когато отдалечеността от дома е свързана с кражба или отмъщение, тя с месеци запазва спомена за добрия човек, под покрива на когото е намерила топлина, ласка и сигурност и намира начин да се върне в любимия дом при любимия стопанин. Примери за това има колкото щете. Тази нейна способност, означена като далечна ориентация, представлява за нас истинска загадка.    Ние не сме на ясно как котката намира, стига да иска, обратният път, кое й служи за ориентир и как избира правилното направление. Това ми напомня един случай от богатата ми туристическа практика. В младите ни години аз, булката Калинка (тогава не беше още булка) и приятелят ми Тошко Зъбчето с жена му Вили и дъщеричката му Теди (сега известна художничка) тръгнахме в една мъглива утрин по най-дългия маршрут в Рила: от Боровец до Рибните езера, който се изминава от опитни туристи за 12 часа. Докато закусвахме, към нас се присъединиха двама млади мъже, научни сътрудници, и аз се съгласих да ги водя, ако вървят с нашето темпо и ни помагат, когато Теди се умори да я носим. Те с готовност се съгласиха, защото в ония години Теди беше едно кльощаво жабче, което едва ли тежеше повече от 10-12 кг.
След като минахме през хижа Мечит и преодоляхме Кобилино бранище, ние сред песни и закачки се заизкачвахме по огромния Воден чал. Тогава единят от нашите нови спътници, притеснен от бавното ни темпо, ме помоли да му разреша да продължи сам към Рибните езера, като му кажа каква е общата посока. Припомних му, че във високата планина не се върви сам и че аз предварително съм посочил условията, при които приемам да го водя, но той беше непреклонен и хукна нагоре. Току що бяхме загубили пътеката и решихме да продължим изкачването по ветрилообразния метод за откриване на пътя. Това беше най-сигурният начин да се изпогубим, и когато след 6 часа на мръкване ние с Калина влезохме в хижа Рибни езера, не намерихме никого от нашата група. След 1 час пристигна първия от младите мъже, а към 22 ч. и този с общата посока, мокър, изкалян и окъсан (явно е бил принуден през нощта да преодолее бурната напролет Рилска река, което никак не е лесно!). Тогава той ни се закле, че никога няма да се мъжкарее и да се дели от групата, защото, както искрено си призна, едва отървал кожата.
    Дали само някои котки притежават дарбата  за далечна ориентация, или всички? По-вероятно всяка котка, чиито прадеди са крадени в далечния Египет и е трябвало да се спасява с бягство и да се завърне в своите дворцови палати, има фиксирана в гените си тази способност!
    Аналогични случаи са описани за много домашни животни: камили, коне, крави, кучета, да не говорим за гълъбите и прелетнитептици!
Предполага се, че животните се ориентират по слънцето, по звездите, по магнитните полета. Според най-нови научни изследвания птиците се ориентират по гравитационното поле на Земята. Вероятно и при котките е така.
    4. Котките защищават стопаните си, както личи от нападения на отровни змии на деца, описани в разни точки на света. Еднотипната реакция на котките показва, че у тях съществува вроден рефлекс, един вид защитен инстинкт, закрепен наследствено. При това поведението на котките не се променя, ако нападателят е човек, дори пиян човек, а известно е, че от пияния и лудия бяга! Явно е , че психичната нагласа на котките не се различава от психичната нагласа на кучетата-пазачи, но котката като по-дребна и по-умна от кучетс не участва често в такива рисковани експери- менти с неизвестен край. А че е по-умна личи от по-голямата относителна маса на нейния главен мозък (0,70 – 1,10% от телесната маса), докато при кучето тя е 0,30 – 1,00%. Ето ви идентичен случай на боя между Давид и Голиат!
    5.  Котките в Англия са държавни служители. В Лондон в Британ- ският музей, един от най-големите и най-богати музеи в света, за да спасят ценните книги от мишки, назначили 6 котки на заплата от по 50 фунта стерлитги годишно. За да са старателни при ловенето на мишки те получа- ват храна през ден, а за да е известно на всеки посетител каква важна задача имат, им завързват по една пищна жълта панделка.
     Пак в Англия за охрана на пощите от мишки и плъхове използват по няколко котки, но заплатата им е едва по 8 пенса на месец. Все пак, и това им стига, за да живеят по-добре от българските пенсионери.
    Въпреки репутацията си на единаци, котките формират колонии, но не ловуват в групи. Всяка котка си има собствена територия. Изявените сексуално мъжкари са с огромна територия, докато кастратите са много по-скромни.
    Котките, чиято прародина е пустинният Египет и сухата Персия, са чувствителни към мъгла, дъжд и сняг (влагата ги затруднява да поддържат телесната си температура от 39 градуса по Целзий.
    Домашните котки живеят около 13-20 г (най-възрастната е живяла 39 г). Уличните котки поради стресът и травматизмът (транспортен, кучешки, бракониерски, гаменски и  т.н.) живеят около 2 г. или по-малко.
    Стопаните на котки и кучета живеят средно 4-5 г по-дълго, откол-
 кото коткомразците.
    Домашните котки тежат 2,5-7 кг.Затлъстелите кастрирани котараци досигат  тегло 23 кг.
    Котките са изключително чисти животни – те непрекъснато се лижат. Слюнката им съдържа силен почистващ агент, който предизвиква у някои хора алергии. От време на време те повръщат топки  козина, насъбрала се в стомасите им по време на хигиенните им интервенции.
    Котките пестят енергия като спят много повече от другите животни, допуснати от човека в жилището му. Сънят им през деня продължава 12-16 ч., но могат да спят дори по20 ч. в денонощието.
    Кое е главното в поведението на котките и в отношението им към нас? Тяхната любов, която е отговор на нашата привързаност, защото те са наши приятели, които постоянно общуват с нас, обграждат ни с внимание и ласки, в отговор на това, че някои от нас се отнасят с тях по човешки.
Защото понякога те са единствените спътници на нашите старини, като споделят с нас и мъки, и радости. И защото по-страшно нещо за нас от самотата няма!  
6.    Как да зарадваме котката си?
Много хора обичат да зарадват близките си с неочакван подарък:бижу, ефектно фишу, желана книга, бонбони Троен лешник или пушена сьомга. Като изключим последното, котката ни би погледнала с безразличие на всички останали. Ако беше куче, един кожен кокал-играчка би свършил чудесна работа, особено ако му растат зъбите. Котките не глозгат кокали, това не е в унисон с изисканото им поведение! Тогава какво?
Котките независимо от възрастта си много обичат да играят с малка топка, закачена на ластик, особено ако и ние участваме в играта. Ако сме заети, достатъчно е да откъснем крилата на голяма  муха-месарка или да ампутираме задните крака на голям скакалец (сега  цяла Южна България е нападната от марокански скакалци)  Те достигат на дължина до 12 см. и са пар екселанс терористи, затова малко жестокост ни е позволена. Още по-добре ще си играе нашето коте, ако уловим с капан една мишка и му я дадем. За него тя ще бъде по-интересна като играчка, отколкото като храна.
Най-доволна ще бъде котката ни ако разлеем на пода тинктура вале- риана. Тя ще забрави всичко, включително и нашето присъствие, ще из- падне в състояние на силна възбуда, ще се отъркаля в тази вълшебна течност и ще започне сладострастно да мърка. Интересно е, че в подобна възбуда под действието на валерианата изпадат и лъвовете.
У нас цяла индустрия цъфти в сивата икономика, като се възползва от слабостта на котките към валериана. В  края на лятото, тогато козината на котките е достатъчно лъскава и гъста, група недобросъвестни люде всяка вечер се разхождат по тихите софийски улици с малко куфарче в ръка. По това време всички котки са на улиците – гушат се под паркираните коли и вероятно си разменят интимни ласки със съседните котараци. Не поглеж- дайте със страх към детето си, което чете тези редове. Тези ласки няма да преминат в луд и неубоздан секс, както само котките умеят да го правят. Сезонът за това отдавна е минал,  коремите на котките потръпват от сла- дострастния спомен, а тестостеронът у котараците силно е намалял. Куфарчето е оставено на тротоара и най-близката котка с мъркане се ус- тремява към него, защото вътре е поставен тампон с тинктура валериана. Котката прониква лесно през отвор в тясната стена на куфарчето, прикрит от прикачена горе дъсчица и то така, че веднъж влязла, котката не може да излезе. Всъщност тя няма намерение да излиза и се почва да се отърква в тампона с благословената тинктура.
В този момент куфарчето се напъхва в голям конопен чувал и котката се истърсва на дъното му. Як левент превързва чувала непосредствено до изплашената котка, прекъсната в най-сюблимния момент от нарконасладата си. Той мята чувала с котката на рамо и премества куфарчето по-близо до котката, която е забелязал под съседната кола. Последва същата пантомима, и после пак, докато в чувала, навързани като сарфалади, не се окажат 7-8 котки. „За тази вечер стигат”- чуват котките и се размърдват с надеждата да се измъкнат от този гаден чувал, като си обещават никога вече да не идват на тази улица. Усетил поривът им към свободата якият левент оставя чувала   на земята и започва жестоко да рита котките, за да сломи и мисълта у тях за съпротива и бунт. След това отнася плячката си долу до коритото на реката и с острият си нож убива котките, без да ги изважда от чувала. Измива следите от кръв и слага труповете им в куфарчето, така, както са навързани като сарфалади. Следва одиране, продажба на котешките трупове на цигани и клошари, а от кожите ловки старчета-кожари ще измайсторят дамски якета, маншони и шапки с косъма навън, от които висят котешки опашки.
-Всичко по 10 лева ! – вика в подранилият есенен студ друг як левент. –Само якетата по 20! – а в няколко десетки домове все още чакат любимите им котараци и котки да се завърнат.
      Каква е поуката?
Не пускайте котките си сами по улиците нито днеска, нито нощеска.   Купете на котките си шийни каишки и поводи и ги разхождайте в местата, определени от общината за това, както правят хората в Европа.