Сайт за помощ на пчеларите,
от професор Янаки Караджов

Л О В Н И ЯТ Р Е З Е Р В А Т „К О Р М И С О Ш”


Дата: 14.07.2014
+ А | - a

      Л О В Н И ЯТ     Р Е З Е Р В А Т     „К  О  Р  М  И  С  О  Ш”
       Проф. д-р Янаки  Караджов

    Ловният резерват „Кормисош” се намира в Преспанския дял на Западните Родопи, в рида Крушовска планина в поречието на Белишка река. Изходен пункт е г. Лъки, а най-висок връх е Тузлата (1856 м).
     На изток от г.  Лъки през с. Борово се стига до култовото място Кръстова Гора,  в което е имало манастир, обслужващ в стопанско отношение Бачковския манастир. Това свято място е свързано с легендата за третата част от кръста, на който бил разпнат Исус Христос, поради което е привличало много богомолци.
    След като Исус Христос възкръснал, станало ясно, че кръстът, на който бил разпнат на планината Голгота, е толкова ценен, колкото и плащеницата му. Християните решили да го запазят от римските завоеватели, като го разрежат на три части и всяка от тях укрият на различно място. Първата част била отнесена в Константинопол, втората – в Рим, а третата трябвало да бъде пренесена по билото на Родопите, където и до днес има останки от  римски път. Когато монасите стигнали до манастира „Св.Никола”, потеря заплашила да ги плени и те заровили някъде там третата част от кръста, на който бил разпнат Спасителя. Това превърнало Кръстова Гора в свято място, в което и до днес се търсят останките му.
    Веднъж цар Борис ІІІ споделил с игумена на Бачковския манастир, че
сестра му Евдокия страда от болест, с която нито един европейски лекар не могъл да се справи. Игуменът го посъветвал княгинята да пренощува в Кръстова Гора на Кръстовден. Евдокия оздравяла, а това привлекло още повече болни и недъгави хора. От благодарност цар Борис ІІІ подарил един слебърен кръст с височина 66 см, скойто бил монтиран на бетонова поставка и всеки поклонник се допирал до него, а някои поставяли върху него лични вещи.
С идването на комунистите на власт важен момент от антирелигиозната им програма бил да заличат в съзнанието на хората всякакви религиозни навици и знаци. Да забранят посещението на Кръстова гора би ангажирало много вардияни, затова те обявили местността на изток от г.Лъки и с. Борово, която обхваща поречието на р.Белишка  и района на Кръстов връх за ловен резерват. Статутът на ловните резервати не позволявал каквато и да било стопанска или земеделска дейност, а територията им се пазела от въоръжена охрана. Така храбрият ловец Тодор Живков си завардил ловният резерват „Кормисош” (името взели от намиращата се недалеч махала Кормисош), в което ходел сам или със скъпи гости (Фидел Кастро, Чаушеско и др.) на лов за мечки.
    За да не губят време, величията идвали с вертолет (още стои площадката за кацане), а в подножието на стръмен сипей построили от бетон и дебели железа мечкарник, който събира в отделни клетки над 30 мечки (сн.1). В отделен сектор се отглеждали и вълци (сн.2). Мечките, избрани да бъдат застреляни, пускали (сн.3) в основата на сипея и ги подгонвали нагоре.Те не са можели да избягат, затруднени от стъмния сипей, и  просто са били разстелвани, след което е разгласявано по цял свят какъв ловен трофей е придобит, а  рекордно големите екземпляри са били препарирани и отправяни към световни ловни изложби.
 Днес храбрите ловци са само един лош спомен, но идват богати чужденци, които срещу 50 000 евро придобиват при същите условия ловни трофеи. Съвсем наскоро един последовател на Живковата ловна дружина – банкерът Емил Кюлев, се появи в жълтите вестници, яхнал трупа на убита от него 350-килограмова мечка. Истинските ловци му завидяха, но не задълго, защото и той скоро беше отстрелян. Дано горе във Вечните ловни полета храбрите мечкоубийци се съберат, за да си спомнят ловните си подвизи, защото там убийства на божий твари не са разрешени.
    В красивите околности на Крушовската планина се въдят не само мечки, но и муфлони, сърни и лопатари. Построена е и Ловна резиденция – една огромна луксозна сграда в Тиролски стил, в която са се веселели богоизбраните атеисти – комунистическите вождове. Ако искате да преспите в леглото на Тодор Живков е достатъчно да заплатите 500 евро.

                    *
    Преди десетина години някой откраднал кръста. Вярващите се натъжили и отишли да попитат Ванга какво да правят. Тя им казала, че крадецът ще преживее такива премеждия, че сам ще върне кръста. Между-временно някой, видял полза от това свято место, купил и монтирал друг подобен кръст. Скоро оригиналният кръст бил намерен, подхвърлен в храстите. Сега старият кръст се намира в новопостроената черква. Покрай  алеята, която води до кръста, с частни средства са построени 12 параклиса – по един на името на 12-те апостола.
Когато световноизвестната филмова звезда Бриджит Бардо достигна третата възраст, тя отдаде цялата си страст в защита на животните. Да се защищават китовете от самоубийства или тигрите в Суматра от унищожение не можеше да направи печатление в Европа, затова тя се зае да опази нашите мечки от варварските ни нрави, като ни отнеме радостта да се наслаждаваме на мечкарите, вързали на дебела верига изпусталела мечка, която те принуждаваха да играе на два крака под звуците на гъдулка и да се търкаля по земята. Бриджит Бардо доведе в София един египтянин и в колаборация с българи регистрира фондацията „Четирите лапи” и обясни на културния свят какви варвари сме ние. Беше създаден филм „Танцуващите мечки”, в който млади мечета бяха поставяни върху гореща ламарина. От болка те пристъпваха от крарк на крак („танцуваха”), през което време циганин им свиреше на гъдулка. Създаденият условен рефлекс ги караше след това да „танцуват”, щом чуеха гъдулката. Обясняваше се на кинозрителите, че  при всеки звук на гъдулката в съзнанието на „танцуващите мечки” се връща споменът за нетърпимата болка, която са изпитвали върху нагорещената ламарина, поради което пристъпват от крак на крак. Веднага след това в едър план се показваха радостните физиономии на сънародниците ни, които с удоволствие наблюдават мечешките мъки.
    Бриджит Бардо обяви, че нейната фондация дава по 10 000 лв. на всеки мечкар, ако предаде мечката си в специално построения мечкарник близо до г. Белица. В комитета по ликвидирането на мечкарството и  осигуряването на достоен живот на бишите „танцьорки” участвах и аз. Всички хвалеха хуманната бивша хубавица, която освен разноските по изгражзането на мечкарник за 3 мечки заплащаше и издръжката им за 1 година. Най-голям скептик бях аз. Обърнах внимание на уважаемия комитет, ръководен от зам. министър, че:
1.    Може би преди много години този е бил начинът за обучението на „танцувашите” мечки, но сега технологията е друга. Когато ловец-бракониер убие мечка с малко мече, той го продава на циганите, и то по метода на подражанието прави същото, което и възрастна мечка, когато засвири гъдулка – т.е.- няма гореща ламарина.
2.    Наивно е да се очаква, че ако на мечките се осигури същестувание като в старчески дом, те ще започнат да подскачат от радост.
3.    След едногодишеп престой в мечкарника да се въдворят тези мечки в дивата природа е престъпление, защото те винаги са били домашни животни и никога няма да могат да се прехранват сами. Чуят ли глас на човек, те веднага ще се приближат, за да бъдат нахранени, а той по най-бърз начин ще ги превърне в кюфтета.
Сега в мечкарника в Белица живеят 23 мечки до края на живота им.
Независимо от собствения двор от няколко декара с басейн и течаща вода, мечките, затворени в Белица, не са щастливи. Те стоят, тъпо загледани в една точка, като пристъпват монотонно от крак на крак. И това го правят с часове.
В условията в нашите гори, в които всяка лесотехническа дейност е замряла вече 15 години, се развъдиха толкова много мечки, че вече застрашават пчелините.
Съобщенията за нападнати са и и овчарници се появяват в медиите
все по-често. В Горското стопанство „Славеино” в Родопите мечка разкъса яре. Неговият директор се оплака, че в района  на овчарника според дивечовите норми могат да живеят 4 мечки, а те са вече 23. При това положение тези мечки не могат да се изхранят с диви плодове и затова се превръщат в стръвници.
Мечки-вегетарианци няма. Само малки мечета могат да се изхранят с  
горски плодове. Порастнат ли достатъчно, те се нуждаят от протеини, мазнини, ензими и витамини, които може да им осигури само месото.   Младите мечки вкусват за пръв път от месото на умрели животни, но веднъж опитали го, те го предпочитат, а убият ли първата си жертва, спиране няма. Такива мечки ние наричаме стръвници и си намираме оправданието да искаме тяхното унищожение. Мечки-стръвници трябва да се наричат само опиталите човешко месо. Те повече никога няма да се задоволят с друго месо. Само наивници мислят че една 300-килограмова мечка може да се храни с диви ягоди, както и че един бик от 1200 кг. живее от трева. В търбуха на всяко говедо ежедневно се намножават 900-1200 г. бактерии, които му осигуряват изключително богата на протеини, витамини и ензими диета.
    Какво да правим с мечките? Да ги избием ли, или да ги изнесем?
    Държавата трябва да се грижи за мечките, и както има старопиталища, трябва да има и мечкопиталища, на което ни научи Бриджит Бардо. Неотдавна мечетата се подхранваха с мед, а възрастните мечки – с мармалад. Привикнали от малки към меда, мечките се превръщат във враг № 1 за пчелините, а забраната да се убиват мечки превръщаше пчеларите в изкупителна жертва. Сега това не трябва да се допуска. На дивите мечки могат да се дават различни храни: качамак, ябълки и круши, пъпеши и дини и т.н., а на малките мечета – витаминни смески с участието на тъканни препарати от пчели (раздробен подмор), но не и мед. Защото известна е любовта на баба Меца към медеца. Види ли кошер, мечката го грабва и го отнася в близката река, за да се отърве от пчелите.
 У нас вече и за обикновените български ловци се разкрива шанса да участват в лов на мечки. Във всеки случай най-добре е на такъв лов да отиваме с фотоапарат, а не с пушка. По-безопасно е и за мечката, и за ловеца.