Сайт за помощ на пчеларите,
от професор Янаки Караджов

МАКЕДОНСКИТЕ АРУМЪНИ – НЕПОЗНАТИТЕ ПОЗНАТИ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ


Дата: 24.04.2014
+ А | - a

МАКЕДОНСКИТЕ АРУМЪНИ – НЕПОЗНАТИТЕ ПОЗНАТИ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
Проф. д-р ЯНАКИ КАРАДЖОВ

МАКЕДОНСКИТЕ АРУМЪНИ (АРМЪНИТЕ), известни в съседните страни като ВЛАСИ, а у нас – и като ЦИНЦАРИ, имат зад гърба си повече от 20 века история. Техният произход започва с поражението на македонците от римски легион начело с ЕМИЛИЙ ПАВЕЛ през 168 г. преди ХРИСТА.
След смъртта на АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ останките от гвардията му поставят трупът му в каца с мед и с наведени от скръб и от срам глави се връщат у дома. Дошъл е краят на македонското величие, но те още не знаят, че скоро ще настъпи и краят на македонската държава и нация.
ЕМИЛИЙ ПАВЕЛ побеждава последния македонски цар ПЕРСЕЙ, пленява цялото му семейство и го отвежда в РИМ. Там организират в негова чест триумф, на който македонският цар и цялото му семейство е развеждано за радост на римляните по улиците на града, след което всички са избити. Победителят се завръща в МАКЕДОНИЯ начело на един легион ветерани, като се заканва, че ще ликвидира македонската държава заедно с всички македонци.
Към лишените от цар и управници македонци римляните прилагат нова перфидна стратегия: не ликвидиране чрез терор, както са постъпвали с варварите (гали, брити, алемани и др.), а асимилация чрез брак с дъщерите и сестрите на племенните македонски вождове. Римляните са носители на нова култура – техните пощи, пътна мрежа, виадукти с топла и студена вода, бани вътре в жилищата им, граждански права (да си спомним за римското право, което и до днес е основата на юридическата наука), военно дело и т.н. намират благоприятна почва за развитие сред потомците на римските легионери и македонките. По този начин се оформя една каста от управляващи, която получава равни права с метрополията и вече не е провинция (наименованието ПРОВИНЦИЯ произлиза от латинското ПРО ВИНЧИ – за победителите – така са наричали новозавоюваните територии, в които са заселвали легионерите-ветерани). Тази нова привилегирована прослойка започва да се нарича „СИНЕ ЦАР” – без цар, откъдето идва наименованието ЦИНЦАР.
АРМЪНИТЕ, което означава, че не са румънци, но говорят романски език, близък до румънския, наричани ЦИНЦАРИ или ВЛАСИ (цинцари, живяли във ВЛАШНО през 11-годишното управление на Княз Янко Караджа), което по-късно заселват, заемат господстващо положение в МАКЕДОНИЯ. ТЕ СА ЕДИНСТВЕНИТЕ ПОТОМЦИ НА АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ, тъй като останалите македонци са избити от римляните.
Заели първенствуващо положение сред македонското общество, те развиват редица качества, които запазват повече от 20 века, а именно ЧЕСТНОСТ, ПОЧТЕНОСТ, ТРУДОЛЮБИЕ, СТРЕМЕЖ КЪМ УСЪВЪР- ШЕНСТВАНЕ, УВАЖЕНИЕ КЪМ БАЩИ И ДЕДИ, ГОРДОСТ ОТ ТОВА, ЧЕ СА ЦИНЦАРИ, НАБОЖНОСТ, СКРОМНОСТ, ВЯРНОСТ КЪМ СЕ –МЕЙСТВОТО И ПРИЯТЕЛИТЕ, СКЛОННОСТ КЪМ ВЕСЕЛИЕ, ПЕСНИ И ТАНЦ И от БОГАТИЯТ ИМ 2 000-ГОДИШЕН ФОЛКЛОР,
изпълнявани на техния 2000-годишен аромънски език, както и подчертана ПЕСТЕЛИ ВОСТ
 (българите ги считат за стиснати, поради което е останала погреш- ната представа, че са скъперници, с което се свързва наименование то ЦИНЦАРИН). Не трябва да се забравя, обаче, че в основата на всяко богатство стои пестеливост. Тези качества им осигуряват просперитет, а традицията да се женят помежду си не позволява богатството да се разпилява.
 Моят баща се е женил два пъти за нецинцарки, което беше неговият грях и грубо пренебрегване на традициите, защото той разпиля основната част от родовото ни имущество.
                                          оОо
С избиването на целия род на последния македонски цар Персей настъпва краят на Македонската държава на Филип и Александър Велики.
Векове  македонците се претопяват в римляни, докато и едните, и другите не изчезнат от световната сцена. Мястото им в македонските чукари, сред които има само 6 годни за земеделие полета, заемат изселващи се и бягащи от турските издевателсва (еничарството,чифликчийсвото с ангария ) бълга- ри, но и цинцари.!
 

 

Днес в 2012 г.в България живеят около 3000 армъни, а в София – около 200, докато преди кризата общият им брой беше 5 500-6 000, а само в София – над 600 души. Армъните имат роднини, пръснати по целия свят, поради което за тях да емигрират е най-лесното нещо.
Част от армъните обитават градовете и са сред интелектуалния елит, а друга част живеят по селата и малките градчета, където се занимават с животновъдство – отглеждат овце, коне, кучета – и се наричат каракачани.
Те практикуват пастирското скотовъдство, което има хилядолетна история и дори комунистите не можаха да ги откажат от него.
 Преди комунистите да завземат България каракачаните бяха едни от най-богатите скотовъдци. Те отглеждаха огромно количество  овце (по 15-20 000), които през лятото пасяха по билото на Родопите, Рила, Пирин и Стара планина, а през зимата – в Северна Гърция и Беломорието. По същите пътища мигрираха и конете им, а техните каракачански кучета са сигурна защита на стадата им в планината.
 Наш дълг е да възвърнем пастирското скотовъдство, което е доказало предимствата си и е несравнимо в здравно,
 икономично и технологично отношение с най-модерните способи на имбридинг.  
Армъните винаги са били жертвоготовни патриоти и бестрашни борци за свобода и независимост на Балканите, независимо от това коя балканска страна е тяхна родина. Вечно ще се помнят революционните прояви на ПИТУ ГУЛИ в Македония, на РИГАС ФЕРЕОС и ТЕОДОР КОЛОКОТРОНИ в Гърция, на МИХАЙ ВИТЯЗ в Румъния и на МЕЛПОМЕНА (МЕНЧА) КЪРНИЧЕВА и ИВАН (ВАНЧЕ) МИХАЙЛОВ в България.
МИХАЙ ВИТЯЗ е аромън и коренът му е от Епир (Гърция).През 16 в.той обединява румънските княжества Влашко, Молдова и Мунтения в единна държава след блестяща победа над турците през 1595 г при Кълугърени.
ХРИСТОФОР ЖЕФАРОВИЧ (1670-1753) е първият балкански енциклопедист (зограф, иконописец, печатар, писател, търговец и пътешественик).
В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. Наполеоновите победи бележат нов бурен просперитет в европейското развитие, по-голям от влиянието на Великата френска революция. Всеки недоволен от феодалните порядки е можел да се присъедини към армията на Наполеон и да избегне всякакво преследване за 7 години, дори и да е убиец.
Турската империя решава да се модернизира,  като стабилизира северната си граница по брега на р. Дунав и създаде две васални княжества – Влашко и Молдова – с избираем княз и местно самоуправление. Тогава (в началото наІХХ в.) за княз на Влашко е избран моят пра-прадядо ЯНКО КАРАДЖА с мандат 7 г. Преизбран отново, той управлява Влашко в продължение на 11 г.
Моите първи братовчеди Сика Дабо и Борча Дабо, изселили се в Румъния заедно с баща си Мито Дабо и майка си Вангелица Дабо преди
Балканската война, живяха до смъртта си в Букурещ. ( Техни близки бяха семейство Папакочеви, синът на които беше през 70-те години журналист в Радио София, а по-късно – и в БТА.). След пенсионирането си те ми разказаха за своите експедиции във Влашко „по следите” на ЯНКО КА -РАДЖА, КЪДЕТО ОТКРИЛИ МНОГО НАШИ РОДНИНИ И МНОГО НАШИ ИМОТИ.
 
Съживяването  на политическия живот в Европа дава тласък на хайдушкото движение на Балканите. Ето някои жени-хайдутки с аромънски произход:
ТОДОРА ВЛАХИНЯ – епична българска хайдутка.
СИРМА ВОЙВОДА (?-1861) е най-известната сред българските хайдутки, възпята в хайдушкия ни епос.
ФОТА ТЕОХАРОВА – ГОРОВА ;
СУЛТАНА ТЕОХАРОВА – известни патриотки.
Моят дядо ЯНАКИ НИЧОВ КАРАДЖОВ (1850-1900) е принуден да напусне Битоля на 14-годишна възраст. Зараждащото се движение на ВМРО в Македония изисква набавянето на много средства, често с принуда. През 1864 г. при баща му НИЧО КАРАДЖОВ от Битоля идват представители на това движение и започват да го рекетират за крупна сума:
- Ако не даеш, ке ти го резнеме синчето!
НИЧО е баснословно богат. Той притежава 800 дка орехова гора, която съществува и сега. От ореховите ядки се произвежда така търсеното в Европа оръжейно масло (сега масло за движещите се части на компютрите), което с толуми, натоварени на катъри, се изнася през Солунското пристанище.
Освен това моят прадядо сее макове, от които добива хашиш и го изнася в близкия Изток. Като аромън (цинцарин) той е горд и независим, и не може да позволи някакви хайдуци да го изнудват. Затова казва на синчето си:
  -    Чедо, ти заминаваш в Българско. Пари няма да ти дам, защото ще ти ги вземат преди да напуснеш Битоля. Но ТИ  СИ  ОТ  СОЙ и няма да пропаднеш. В София имаме наши хора – те ще ти помогнат!
„Чедото” идва в София и се глави за чирак в Касигра хан – да тимари добитъка.
Идва Освобождението, а с него масовото изселване на турците. Те продават на безценица чифлиците си, но българите нямат пари, а дядо ми има! И купува в Церецел 360 дка гори, в които провежда масова сеч, за да снабдява единствен с дървени строитерни материали бурно растящата столица. С негодните за строителна дейност дървета и клони той организира снабдяването на София с дърва за огрев - с енергия!
Дядо ми е оставил след смъртта си стотици декари ниви в Илиянци, Требич, къщи и магазини в няколко софийски села, за някои от които още водя дела. Възстановиха ми около 1/3 от неговите имоти след 15 години проучвания и дела и хиляди лева за адвокати, вещи лица и свидетели. Горд съм, че в годините на кризите успях да съхраня наследството на рода ни и да даря основната част от него на сина си ЕМИЛ ЯНАКИЕВ КАРАДЖОВ.

А ето и някои държавни мъже-цинцари: 
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ (1863-1897) – авторът на Бай Ганьо, До Чикаго и назад и др.
ГЕОРГИ КЬОСЕИВАНОВ (1884-1960) – министър-председател на България 1935 – 1940
НАУМ ТОРБОВ (1880-1950) архитект, проектирал Софийските хали и над 100обществени, жилищни и промишлени сгради.
ЦЕКО ТОРБОВ – професор по право.
МИХАИЛ ТАКЕВ – публицист, народен представител, ръководител на Върховния комитет на македонското освободително движение.
ИВАН МИХАЙЛОВ (1896-1990) - ръководител на ВМРО, виден политик.
КИРИЛ ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ (1901-1971) – възобновил Българската патриаршия и известен учен.
МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ – академик, виден специалист в езикознанието.
МЕЛПОМЕНА (МЕНЧА) КЪРНИЧЕВА (1900-1965) – верен другар, съпруга и опора на ИВАН МИХАЙЛОВ, застреляла предателя Тодор Паница в Белградския театър.
           МАЙКА ТЕРЕЗА (1910 – 2003) – бележита гражданка на света.
НИКОЛАЙ ГЯУРОВ – световноизвестен бас.
ВАСНЕЦОВ – изографисал иконите в храм-паметника АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ.
Важна и изключително трайна е връзката на отечеството с племето, родът, корените. Искаш ли да имаш истински дом трябва да се сродиш с духа и традициите на предците. Тъжно е, че едва когато остарее човек се обръща към тези свои роднини, живели преди него.
Уважавайте родителите си, но не забравяйте да отдадете дължимото на дедите си. Обичайте живите си предци, а уважавайте умрелите си родственици! Нека за пример ни служат китайците, които имат в дома си олтар на дедите. Коленичили пред него, те отдават почит и пазят жив споменът за умрелите си предци. Не случайно пред олтара на дедите те вземат важни решения за своя живот, за бъдещето, за своите деца и внуци.
 Нека и ние изградим в душите си олтар на дедите и в дни на съмнения се обръщаме за съвет към тях. Важно е в дни на задушница да запалим свещица за тези, които цял живот са се трудили, за да станем ние такива, каквито сме. Култът към дедите е висша проява на набожност, не забравяйте това!