Сайт за помощ на пчеларите,
от професор Янаки Караджов

С какво се хранят домашните любимци?


Дата: 24.04.2014
+ А | - a

С  КАКВО СЕ ХРАНЯТ ДОМАШНИТЕ ЛЮБИМЦИ
                   
Домашен любимец може да бъде всяко живо същество – насекомо, риба, земноводно, влечуго, птица, бозайник – но с най-голямо внимание ние заобикаляме кучетата, котките, декоративните птици и риби и напоследък – конете. Едно от важните условия, осигуряващо нормалното телесно състояние, фазите в развитието, размножаването и продължителността на живота е пълноценното балансирано хранене. Освен биологичните прояви ние се интересуваме и от естетичния външен вид и поведение на домашният ни любимец, а те също са функция на храненето. Храненето на домашния любимец трябва да бъде удоволствие както за животното, така и за стопанина му.
Когато преценяваме кои съставки са необходими за една подходяща диета, трябва да вземем под внимание начинът на живот и възрастта на домашния ни любимец. Най-много са домашните любимци-компаньони, но има и работещи такива, напр. ловните кучета, животните-циркови артисти, впряговете кучета, кучетата за спорт, овчарските кучета и разбира се, конете, които изискват различен тип хранене. Едни животни са в състояние на интензивен растеж, други са бременни или кърмят малките си, трети живеят нормално или просто остаряват. Всяка фаза на съществуване има свои специфични особености по отношение на храненето.
Балансираната храна е такава смес от хранителни съставки и добавки, която осигурява необходимите енергия и изграждащи тялото вещества, поддържащи живият организъм в добро здравословно състояние съобразно начинът му на живот и фазата му на развитие.
Милиони домашни любимци получават значителна част от дневния си прием на хранителни вещества, като се хранят с готови храни (сухи, полувлажни или влажни). В ЕС храните за домашни любимци се контролират строго от основни директиви и законови разпоредби. Като членове на семейството, домашните любимци трябва да се хранят така, че подобно на хората да имат дълъг, щастлив и здравословен живот.
Преценката на храните се прави върху хранителната достатъчност, апетитността и безопасността при консумацията на дневната дажба. Стандартните тестове за качеството на храните за домашни любимци са добре определени и утвърдени. Тестуването и етикетирането на храните са в зависимост от породата и фазите на развитие, а именно:
-малки и подрастващи животни;
-завършили растежа си индивиди;
-репродукция;
-отглеждане на малки и лактация при бозайниците.

Силната конкуренция при производството на готовите храни са определящи при постигането на високо качество и ниска себестойност. Някои собственици решават да хранят домашните си любимци с алтернативна храна, подобна на човешката и това се отнася предимно за кучетата и котките. Най-често им се дава месо, карантия, яйца, мляко, сирене и хляб. При такъв тип хранене задължително трябва да се добавят и необходимите витамини и минерали. Докато котката се задоволява с месо и риба, кучето не бива да се храни само с месна храна, особено по време на растеж, защото това може да причини различни обменнни смущения в изграждането на костите му (рахит, остеомалация и др.). Не трябва да се забравя, че на свобода кучето и котката биха погълнали не само мускулната тъкан на жертвата си, но и нейните кости, вътрешни органи, чревно съдържание, кожа и козина, а те са източник на жизненоважни витамини, минерали и груба храна.
Хранителното съдържание на пресните храни варира значително, което означава, че за да приготвите пълноценна дажба за вашия домашен любимец ще са необходими.много време, усилия и опит. Затова доверете се на крупните производители на готови храни, които предлагат всички необходими асортименти. Аз храня немска овчарка на 9 години с тегло над 40 кг. с вносни сухи храни, като 2-3 пъти месечно прибавям кости или парче суров черен дроб, и кучето е в отлична кондиция при разход 75 стотинки дневно.
Кучетата и котките са склонни към преяждане особено ако се хранят заедно с нас, а това води до преяждане, затлъстяване и сериозни заболявания (диабет, ставни и обменни болести, вялост в движенията и нежелание да се разхождат), а това в крайна сметка съкращава живота им.
  Месните, хрупкави и с форма на кокал гранули са вкусен източник на протеини, зърнени храни и влакнини в лесносмилаем вид, обогатени с витамини и минерали. Важно! Вие държите опаковката „Чапи” на балкона, където през цялата зима температурата е минусова или близка до нулата. Ако я давате нетемперирана на кучето, то ще развие гастрит, защото при еднократно хранене в денонощие (което е нормално за възрастното куче), то ще я излапа наведнъж и ще охлади силно стомашната си лигавица и стена, което е предпоставка за гастрит.Затова сервирайте храната със стайна температура!
В търговската мрежа се предлагат сухи храни, приготвени с говеждо, заешко, птиче месо и т.н. През студените месеци давам на кучето говеждата смеска като по-енергийна, а през топлите месеци редувам пилешката и заешката смески като по –диетични. Кучетата, отглеждани у дома, страдат като нас от хиподинамия и това с особена сила се отнася за едрите породи, които трябва да изминават всеки ден по 30  км. След като не можем да им го осигурим е редно поне да намалим калорийността на дажбата им, за да не затлъстеят. Имайте предвид, че и кучетата като нас обичат разнообразна храна!


*****************************************************


ОСНОВЕН УКАЗАТЕЛ ЗА ХРАНИТЕЛНИТЕ НУЖДИ НА ДОМАШНИТЕ ЛЮБИМЦИ
Проф.д-р Янаки Караджов, кинолог

Храната трябва да осигурява енергийните нужди, растежа и репродукцията  на всяко живо същество.Домашните любимци се нуждаят от още нещо: те трябва да са весели, игриви, да изглеждат добре и да ни обичат много, а за това е необходима балансирана диета, различна за различните им фази на развитие и породни особености.
Какво трябва да съдържа храната на домашните любимци?

ВЪГЛЕХИДРАТИ – те осигуряват енергия,  могат да се трансформират в мазнин и включват простите захари и полизахаридите;

МАЗНИНИ – те освобождават 2 пъти повече енергия, спомагат за резорбцията на мастноразтворимите витамини А, Д, Е и К и осигуряват незаменимите мастни киселини;
Протеини – те осигуряват аминокиселините, необходими за растежа и възстановяването на телесната тъкан;
Макро- и микроелементи – минерални вещества,едни от които(калций, фосфор) изграждат костите и зъбите, а други (микроелементите) чрез ензимите осигуряват функциите на домашните любимци;

ВИТАМИНИ – спомагат за регулирането на телесните процеси.
Компонент на храната е и ВОДАТА, нуждата от която е на второ място след кислорода.

МАКРО- И  МИКРОЕЛЕМЕНТИ – минерални вещества, необходими за расрежа и и възстановяването на телесната тъкан, от които калция и фосфора (макроелементи) изграждат структурата на  скелета и зъбите, а
Микроелементите влизат в състава на ензимите, от които зависят функциите на органите и тъканите на домашните любимци.
Блестящата козина зависи от аминокиселината биотин, която се намира в съдържащите риба и рибни продукти храни, бодрият вид зависи от половите хормони, за функционирането на които е необходим витамин Е, правилното функциониреане на храносмилателната система зависи от
нормалната чревна микрофлора, а тя се повлиява от млечнокиселите продукти в храната. Балансираната диета детерминира здравето, а то  влияе на настроението и желанието за игра.
Друг важен компонен е водата, която трябва да е със стайна температура, чиста и да се поставя в съд от материал, който те отделя никакви химикали.Нуждата от вода е на второ място след нуждата от кислород.
Достатъчният прием на хранителните вещества е от съществено значение.Той се определя чрез минималната дневна потребност, но по-практично е да се използва препоръчителната дневна дажба, която е указана на плика на готовата храна.
Енергийните разходи отиват за основните обменни процеси и за топлообразуването. Центърът по хранене на домашните любимци – Уолтъм е извел формула засредните енергийни нужди на кучета:
 Е =125Т ккал/на ден,или
 Е=523Т кджаула/на ден, където Т е телесното тегло в кг.
Получените стойности са за една средна по количество активност на кучето в умерев климат.
Енергийният баланс се постига чрез изравняване на прихода и разхода енергия за дълъг период от време. Ако прехранваме кучето само с 400 джаула дневно за една година то ще наддаде с 2-3 кг. Отнася се за възрастно куче с тегло 35 кг, което е получавало 7500 джаула дневно.


********************************************************


ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА В ДАЖБАТА НА ДОМАШНИТЕ ЛЮБИМЦИ
Проф.д-р Янаки Караджов, кинолог

ВЪГЛЕХИДРАТИ

Те са основен вид храни за всички живи същества. Състоят се от прости захари (монозахариди), напр. глюкоза, дизахариди (лактоза- млечна захар, захароза и др) и сложни захари (полизахариди) – нишесте и др.
Повечето домашни любимци могат да живеят без въглехидрати, ако диетата осигурява достатъчно протеин, от който организмът извлича необходимата гликоза.Кучки, консумирали свободна от въглехидрати храна по време на бременността, раждат по-нежизнеспособни кученца поради изразената хипогликемия. Проблемна е млечната захар: ако дадете на кучето или на котката си голямо количество мляко, те могат да развият диария, защото част от млечната захар остава несмляна в тънките черва, а като попадне в дебелите предизвиква бурно развитие на колибактериите.
Котките имат по-малък капацитет при оползотворяването и смилането на въглехидратие от кучето поради по-ниска ензимна активност.
Свободната от въглехидрати и богата на мазнини храна дава някои предимства при северните породи кучета (те се хранят главно с тлъста риба).При конете нуждата от въглехидрати нараства при работа.

ПРОТЕИН И АМИНОКИСЕЛИНИ

Състоят се от много големи молекули, съставени от оаколо 20 аминокиселини, от които се нуждаят домашните любимци, за да се изградят техните тъкани. Под формата на ензими те регулират обменните процеси.Служат и за растежа и възстановяването на тъканите и органите. Аминокиселините се делят на заменими и незаменими, които задължително трябва да присъстват в храната.
Животинските протеини имат по-добре балансиран аминокиселинен състав и по-добра смилаемост от растителните. Котките имат по-високи нужди от протеин и по-специално от аминокиселината аргинин, липсата на която води до уремия и до смърт за няколко часа.

МАЗНИНИ

Те са най-концентрираният източник на енергия и придават добър вкус и консистенция на храната. Съдържат различни мастни киселини, част от които са незаменими със здравно значение за състоянието на кожата, космите, бъбреците и репродукцията. Котките имат нужда от мазнини от животински произход.

СУРОВИ ВЛАКНИНИ

Суровите влакнини със значение в храненето са целулозата, пектинът и лигнинът. Те изграждат стените на растителните клетки.Най-богати на сурови влакнини са непресетите зърнени брашна, кореноплодите, плодовете и др. Без да бъдат напълно смлени в тънките черва, те преминават в дебелите черва, където предотвратяват появата на запека, на рака, а при конете тяхното ферментиране с помощта на бактерии води до отделянето на използваема енергия. При кучето и котката те увеличават обема на фекалиите. Котките са предимно месоядни, но кучетата като всеядни с охота ядат зеленчуци(краставици, моркови, домати, картофи и др.) и плодове(ябълки, круши, диня, банани и др), при което обемът на фекалиите им нараства, а това допринася за изпразването на околоаналните им жлези. Пектинът улавя в червата радионуклидите, йоните на тежките метали и други токсиканти и те се изхвърлят с фекалиите.

МАЗНИНИ

Те са най-концент на храната.рираният източник на енергия и придават добър вкус и консистенция. Състоят се от триглицериди и се различават по мастните киселини (незаменими – линолова, алфа-линоленова и арахидонова) и заменими. Имат отношение към кожата, косвената покривка, бъбречната функция и размножаването. Котките с ограничените си възможности да превръщат незаменимите мастни киселини в по-дълги вериги  се нуждаят от животински мазнини.

МИНЕРАЛИ – МАКРОЕЛЕМЕНТИ

Калцият и фосфорът са основните макроелементи и определят структурата и твърдостта на костите и зъбите.Калцият участва в съсирването на кръвта и при предаването на нервните импулси, а фосфорът – в обмяната и в съхраняването и преобразуването на енергия в организма.Съотношението им е 1:1, а дисбалансът им води до рахит.Обмяната им е свързана с витамин Д.
Калият участва в предаването на нервните импулси, балансът на флуидите и обмяната в мускулите. Недостигът му причинява мускулна слабост, лош растеж и поражения в сърцето и в бъбреците.
Натрият и хлорът се съдържат в извънклетъчната течност и представляват нейните основни електролити.Съдържат се в готварската сол.
Магнезият  участва в широк кръг процеси.Недостигът му предизвиква мускулна слабост и конвулсии.При излишък у котките по-често боледува пикочната им система.

МИКРОЕЛЕМЕНТИ

Желязото е компонент на хемоглобина и миоглобина и участва в клетъчното дишане.При недостиг се развива анемия, а при излишък – анорексия (липса на апетит) и загуба на тегло.
Медта участва в много ензимни системи (синтез на меланин, на хемоглобин и др.). При излишък се натрупва при бедлингтонския териер, доберманът-пинчер и  при западношотландския бял териер в черния дроб и да предизвика хепатит и анемия.
Манганът участва в метеал-ензимните системи на организма.При недостиг се подтискат растежа и репродукцията и се нарушава липидната обмяна. При излишък котките проявяват слаба плодовитост и частичен албинизъм при някои сиамски котки.
Цинкът участва в ензимната функция и синтеза на протеини.Недостигът му  води до лош растеж, анорексия, атрофия на тестисите, измършавяване и кожни поражения главно при кучета. Неговата резорбция се спъва при наличието на повече желязо и мед.
Йодът е свързан с хормоните на щитовидната жлеза с прояви на„гуша”, кретенизъм и микседем при недостиг и на интоксикация при излишък особено при конете и котките.
Селенът е свързан с обмяната на витамин Е и сярасъдържащите аминокиселини метионин и цистин. Той предпазва от оловно, кадмиево и живачно отравяне. При недостиг кучетата развиват дегенерация на сърдечния и скелетните мускули, а при излишък – интоксикация.
Кобалтът е компонент на витамин В12, който конете синтезират в сляпото си черво, но кучетата и котките – не.

ВИТАМИНИ

Те са мастноразтворими (А, Д, Е, К) и водноразтворими (групата В-комплекс, С и др). Намират се в плодовете, зеленчуците, млякото, месото и др. храни, но особено богат е пчелният прашец. Заедно с микроелементите влизат в състава на хранителните добавки. 


********************************************


 Х Р А Н О С М И Л А Н Е   И   Р Е З О Р Б Ц И Я

 Проф.д-р Янаки Караджов, кинолог

Храните се състоят предимно от големи неразтворими молекули, които трябва да бъдат разградени до усвоими съставки, способни да преминат през чревната лигавица, да влязат в общото кръвообращение и да достигнат специфични места в тялото на домашния любимец. Процесът на разграждане се нарича храносмилане, а преминаването през чревната лигавица – резорбция.
Храносмилането включва комбинация от  механични, химични и микробиологични дейности, в резултат на които съставките на храната се разграждат каскадно. Дъвченето и храносмилателните мускулни контракции на стомаха механично раздробяват храната, а богатите на ензими смилателни сокове, отделяни в устата, в стомаха и в тънките черва предизвикват химично разграждане.
Бактериите от дебелото черво също отделят ензими и зависят както от вида на храната, така и от вида на животното. В това отношение кучетата, прасетата и гризачите са подобни на човека, докато котките са месоядни и малко разчитат на бактерийната активност на храносмилането. При коня микрофлората на задното черво осигурява значителна бактерийна ферментация, наподобяваща тази на животните с търбух, каквито са тревопасните.
 Предполагам ви е учудвало как един бик с тегло 1200 кг угоява мощното си тяло пасейки. Това обаче
не е съвсем така, защото в търбуха на бика с вместимост150 кг настъпва бурно размножаване на характерна микрофлора, която каскадно разгражда с ензимите си целулозата на тревата, превръщайки я в захари, а биомасата на тази микрофлора достига 800-1200 гр. след всяко храненене, която е основната му храна. Птиците са семеядни, а рибите – месоядни, всеядни или тревоядни.
Храносмилателният канал представлява непрекъсната тръба, обособена на отделни части, специфични при отделните видове животни. Общото е голямата абсорбираща повърхност на червата и храносмилането в устата, стомаха, тънкото и дебелото черво, както и водния баланс.
Храносмилането в устата е механично и химично(четири чифта слюнчени жлези отделят слюнкатବ и ензима амилаза, разграждащ скорбялата). Този ензим липсва при кучето, котката и коня, които изгълтват набързо храната си.
Стомахът  участва в храносмилането като отделя солна киселина и пепсин, а мускулите му осигуряват подвижността на храната към дебелото черво. Важна особеност при кучето е, че дъното на стомаха се разтяга и му позволява да поеме  наведнъж дажбата за цял ден, а при големите котки (лъвове, тигри, леопарди) за няколко дни. Солната киселина активизира предшественика на протеолитичния ензим пепсин, който разцепва белтъците до полипептиди.
Тънките черва смилат ензимно на белтъците, мазнините и въглехидратите и осигуряват тяхната резорбция, както и тази на водата. Минералите се резорбират в йонно състояние, водноразтворимите витамини – директно, а мастноразтворимите – заедно с мазнините.
Дебелото  черво резорбира солите и водата и придвижва храната чрез перисталтиката. В него се осъществява и бактерийната ферментация на несмлените влакнини, въглехидрати и мазнини.
Водата напуска тялото чрез издишания въздух, фекалиите, урината и потта. Водното съдържание на фекалиите обикновено е много нисо, сравнено с огромните количества течности, отделяни в храносмилателния канал с ензимите, слузта и различните електролити. Червата имат много ефикасни механизми за повторна резорбция на водата и само когато те са нарушени укалиите излизат като диария.
Конете губят вода и топлина като се потят, кучетата дишат тежко с изплезен език (те нямат потни жлези!), а котките покриват козината си със слюнка, като се ближат непрекъснато. Частично потоотделяне при кучето и котката има през кожата на лапичките им.
Урина.Бъбрекът е единственият орган, който може да контролира загубата на вода. Той се състои от мрежа от хиляди тръбички, които завършват сляпо и образуват гломерулите. Голямата разлика в налягането между капилярите на кръвта и гломерулната капсула, при което водните молекули преминават свободно, а електролитите – не, поддържа киселинно-алкалното равновесие и непрекъснатото отделяне на урина.
Урината съдържа различни соли, но не и кръв или белтък. Нейното изследване ни дава точна представа за процесите в организма, който в норма поддържа хомеостазата, както и характерни отклонения при различните болестни процеси.