Сайт за помощ на пчеларите,
от професор Янаки Караджов

Апимониторинг


Дата: 27.03.2014
+ А | - a

Апимониторинг

   Проф.д-р Янаки Караджов

В-к „Преса” съобщава: „Евродепутатите Владимир Уручев и Мария Неделчева гостуват днес на пчеларите от Козлодуй на ежегодното им изложение”...които вече 4-та година доказват...”Че медът, произвдеден в район с ядрени мощности по нищо не отстъпва на този от други райони”.

Пчелите са идеален биоиндикатор и акумулатор на химическите замърсители на околната среда (тежки метали, пестициди и др.), на токсичните, взривните, наркотичните вещества, както и на радионуклидите. Те, както и техните продукти, заемат важно място в трофичната верига „токсикант-почва-медоносно растение-пчела-пчелен продукт-човек”. В нея пчелите могат да играят и важната роля на филтър, който не пропуска токсиканта да достигне до човека. Ако в храната ни има наднормени количества желязо, те проявяват известна филтрираща способност. Същото се отнася и до радионуклидите: при определяне на радиацията в пробите храни след екокатастрофата в Чернобил единствено в пчелния мед тя беше нулева. Тогава това ни даде основание да предложим пчелите като най-чувствителен и най-евтин обект за биомониторинг на АЕЦ Козлодуй.

В над 20-годишните ни проучвания на замърсяването в района на Медодобивния комбинат – Пирдоп отбелязахме пълната липса на пчели в радиус от десетки километри, особено в посока на преобладаващите ветрове. Наши лабораторни опити показаха, че не тежките метали мед олово, цинк, манган, кадмий и др., а арсенът, присъстващ в рудата на Медет, е най-токсичен за пчелите. Всяко лято, когато Медодобивният комбинат спираше работа за ремонти за 2 месеца пчелите се появяваха отново.

Субтоксични дози токсиканти за пчелите могат да бъдат установени при изследването на пчелния метаболизъм и развитие: количеството и жизнеността на пилото, клетъчния и неклетъчен имунитет, уродствата, продукциятя на мед и восък, устойчивостта им към заболявания и др. Един от най-ранните показатели на замърсяването би трябвало да бъде активността на ензимните им системи.

Цел на настоящия проект е да използваме наличните пчелини, които обитават зоната около замърсяващия източник, а при нужда да разположим и подвижни кошери, от които периодично да вземаме проби (пчели и пчелни продукти). 

Правилното набелязване на интересуващите ни пчелни семейства ще зависи от разположението на медодайната растителност (тя определя посоката и растоянието на летежа на пчелите), розата на ветровете, както и данните от предишни изследвания на замърсеността на интересуващата ни зона. Там, където се налага да поставяме всяка година подвижни кошери е оправдано засаждането на подходящи медодайни растения.

За насищането на изследваната зона с пчелни семейства, както и за подмяната на кошерите на съществуващите такива може да се ползва Тригодишната програма за развитие на пчеларството 2014-2017 г.

Най-важни и най-социално значими бяха зоните на замърсяване на Завода в Кремиковци и на АЕЦ Козлодуй.

Апимониторингът  може да се включи в общата система на мониторинг на предлаганите  предприятия.Той превъзхожда която и да било система за вземане на проби. Пчелите от всеки кошер през лятото са 70-80 хиляди, като поне половината от тях ежедневно са в контакт с елементите на околната среда. При около 16-18 излитания всеки ден те посещават до 1 млн. цветове и донасят в кошера проби (нектар и прашец) , които, консервирани  от нелетящите пчели, съхраняват с години намиращите се в тях токсиканти и радионуклиди. Това позволява събирането на данни за евентуално  замърсяване не само в момента на изследването, а и ретроспективно (в питите с мед и прашец от минали години).

Наши изследвания показаха, че токсикантите се запазват с години и в обвивката на пашкулите на копринените буби.

Лятната активност на пчелите за района на Кремиковци е от март до октомври, а на АЕЦ Козлодуй започва още по-рано. Замърсяването може да обхване пчелните семейства и през зимата, доколкото пчелите тогава се нуждаят от повишена вентилация.

Пчелното пило и младите пчели, намиращи се в кошера още не са способни да елиминират токсикантите, поради което са много по-чувствителен индикатор от възрастните и по-често реагират с уродства. Те се констатират чрез измервате дължината на хоботчетата, дължината и ширината на 3-ия тергит и 3-ия стернит, на восъковите огледала, на крилете и т.н. За целта е достатъчно да се вземат и да се изследват 3 проби годишно от по 30 пчели. Ензимните проучвания се правят с летни пчели (30-40 бр. от всеки кошер), взети рано сутрин пред главната паша. Водните екстракти на пчелните глави, в които се намират слюнчените жлези, се изследват за инвертаза по Бертран, която показва способността на пчелите да обработват нектара. Тя определя физиологичното им състояние и тяхната медопродуктивност - коефициентът на колерация между тези два показателя е 0,8).

Друг важен ензим е каталазата на ректалните жлези (тя определя зимоустойчивостта на пчелите), и се доказва в проба от 40-50 пчели с газов анализатор. Химозинът (намира се в средното черво на същата проба пчели) се определя по скоростта на съсирването на казеина в екстракти от средното черво. Активността на дехидрогеназите е показател за интензивността на анаеробните окислително-възстановителни процеси и се определя в ескракти от гръдните сегменти на по 20 пчели от кошер с метилен -блау. Пероксидазите и полифенолоксидазите, които са   показател за окислително-възстановителните процеси, се определят в същите екстракти по метода на М.В. Жеребкина (2002).

Медът и восъкът се определят в съответствие с физико-химическите им характеристики.

Определянето в тъканите на пчелите и в пчелния мед и прашец в питите на тежките метали и химическите токсиканти е най-съществената част на биомониторинга. Прави се в проби от по 200 пчели в част от пити с пило 10 на 10 см.Пробите се вземат всеки месец от април до октомври и се

изследват на атомно-абсорбционен спектрофотометър.

 Ако пчелините са разположени на терена асиметрично, можем в интересуващите ни точки от терена в датите на взимането на пробите да поставим нуклеоси (малки пчелни семейства, обитаващи сандъчета с дръжки). След това отваряме прелките и пчелите започват да събират нектар и прашец, които складират в нуклеоса. За 2-3 часа те събират необходимия ни материал, който изпращаме за изследване. Съпоставени с изходните данни, резултатите от поредната проба ни показват имало ли е теч и кога.

  Идеята на евродепутатите Уручев  и Неделчева е похвална, за което им благодарим, но само по това, дали е вкусен медът от Крайдунавския край, трудно можеда се разбере съдържа ли той радионуклиди. Но от всеки депутат не можем да искаме и да очакваме всичко, нали?