Сайт за помощ на пчеларите,
от професор Янаки Караджов

Народе?


Дата: 27.02.2014
+ А | - a

Народе?

Проф.д-р Янаки Караджов – апитерапевт


Васил Левски (1837 – 1873),най-светлият образ в борбата ни срещу турското иго,изпъстря България с тайни революционни комитети,които създава и ръководи в продължение на 9 години.Един от тях,както се вижда от паметната плоча поставена в кв.Требич.Бил е основан през 1870 г. в хана на дядо ми Янаки Ничов.Освен в хана на дядо ми,Васил Левски при идването си в София е преспивал в Драгалевския манастир и в Малашевци,където също е основал тайни революционни комитети.

     Дяконът няма жена,няма нива,няма занаят,няма къща,а е с висок дух и когато му е най-трудно – пее!Той е весел,защото е доволен от живота,независимо от  това,че крепи този живот с шепа маслини и един комат.Нещо повече – когато се зачислява в Легията на Раковски,първата му работа е да се снима с военни одеяния,защото той ще стане св.Георги Победоносец за цял народ!С лъвския си скок при гимнастическа тренировка той става Левски.Но това не му стига – той тръгва по пътя на героизма и славата,за да се превърне в Апостол!Апостол, който винаги е готов да чуе народа си,защото успехът на делото е в ръцете на народа.„Ако ний не се освободим сами,значи,че не сме достойни да бъдем свободни”- казва Левски.Негови завети за чиста и свята република са пътеводна звезда и днес.

оОо

141 години минаха от обесването на титана на нашата революция.Но кой го обеси?Обесиха го неговите съграждани,защото го оставиха сам и неразбран. Турците го уловиха и го разкарваха из разни градове с една каруца,охраняван от няколко премръзнали заптиета.Не се намери шепа истински българи,която да го освободи.Оставиха го сам и пред имперския съд,в състава на който имаше българин.Но какво от това?Този никаквец не си отвори устата в защита на Светеца на България.Той отговори:”Сам съм,други няма!” Но тези думи не бяха апотеоз на величие,а пълно разочарование от този калпав народ,какъвто продължаваме да бъдем!

Защо хората от неговото обкръжение постъпиха така подло?Защото нямаше кой да им нареди какво е редно да се направи,а това колебание и незаинтересованост изпъкват като национална черта и днес.Ние трябва да сме инструктирани от някого и това след освобождението са руснаците.Когато те си отиват,дори верният на делото Стамболов забравя за чистата и свята република,а тръгва с торба пари по бардаците на Европа,за да намери един пройдоха и да го направи наш цар! Защо ни беше цар,след като титанът на нашата революция ни завеща да се борим за чиста и свята република?

Разочарован,отвратен,измъчен от незаздравяваща стара рана (фистула в областта на корема,от която тече гной),той хвърля в лицето на поп Тодор,който го изповядва под бесилото с думите:„Каквото съм сторил,сторил съм го за народа си!” Но къде е тоя калпав народ?Няма го тогава,няма го и днес!Затова, колкото повече години ни делят от Бесилото славно,лицето на Дякона заприличва все повече на икона! Толкова по-малко го познаваме ние,защото на нисшия духом,каквито сме до ден днешен не му е нужен символ!Нашият народ се нуждае от подкупни и корумпирани управници,каквито са!

Къде е нашата интелигенция,къде са корифеите ни от БАН,които се изпонаправиха едни други академици,а полза от тях – никаква!Къде са младите българи,заради които се жертва този свят но наивен човечец Васил Иванов Кунчев?И защо всеки се чуди какво е искал да каже,като е написал  в края на тефтерчето си НАРОДЕ??? Никой ли не разбира,та трябва аз да ви го кажа? Искал е да каже:„Къде си ти,бе,калпав народе,който 9 години се кле над револвера,ножа и евангелието а веднага щом стана горещо търти да бягаш? Къде ще се скриеш,от себе си ли?Как да се задействаш,когато ни от Изток,ни от Брюксел не идат инструкции? Напразно Булаирци ревяха:Напред!Българинът не знай надире!

А вие,дирници такива,родихте ялово семе,което днес покрива цялата ни земя българска и ни кара да се омотаваме като пате в калчища в прословутия ни преход,от който никога няма да излезем!

 След 50 г. България няма да я има,ще има Цигания.Затова Ботев ви нарече идиоти,а дядо Славейков написа:”Не е народ,а мърша”    

оОо

Моят дядо Янаки Ничов (1850г. -1900г.) е аромън от Битоля,(а не „българин”като вас) принуден да избяга от родния си дом в София на 14-годишна възраст.Ето неговата одисея.

Зараждащата се Вътрешна македонска революционна организация се нуждае от много средства,които си набавя чрез изнудване на богаташи.През 1864 г.най-богатият битолчанин е аромънът Ничо Караджов – крупен производител на орехово масло и афион Той притежавал 800 дка орехова гора до Битоля (тя съществува и сега).От ядките на орехите се е добивало орехово масло,търсено в цяла Европа за смазване на всякакви оръжия (сега ореховото масло се използва в компютрите и в хранителните добавки и козметиката като източник на полезните ненаситени мастни киселини Q3, Q6 Q10 ).С кервани от катъри, натоварени с кожени тулуми,пълни с орехово масло,този ценен износен артикул е бил експортиран през Солунското пристанище. 

Друг обект на международна търговия  в ония години е бил хашишът, добиван в Македония от афионът ( вид мак) и много търсен в Близкия Изток. Производството на мак  беше регламентирана фермерска дейност до 1959 г, задоволяваща нуждите на лекарствената ни промишленост.

  Независимо от крупните му валутни авоари,голямото семейство на Ничо Караджов не е познавало мързела и безхаберието на днешните потомци на богати фамилии,а е допринасяло за разцвета на семейния бизнес с цената на всеотдаен фермерски труд.

Една нощ при него идват харамии от създаващата се ВМРО,за да му искат крупна сума пари за закупуване на оръжия.

Ако не даеш паре,ке ти го резнеме момчето!

Ничо е баснословно богат,но надарен с добродетелите на аромънските фамилии – гордост,трудолюбие и пестеливост – той дори и не помисля да се подчини на рекета от страна на разни нехранимайковци.Затова казва на сина си, 14-годишния мой дядо:Ти ще заминеш още тази нощ за Българско.Пари няма да ти дам,защото тези харамии ще ти ги вземат още щом излезеш от вкъщи.Ще отидеш в София,където имаме близки хора От тях няма да искаш нищо.Ти си от сой,ще се справиш сам! Ако закъсаш много,наши хора ще ти помогнат.

Моят дядо идва заедно с един керван от търговци в София и си намира работа в ханът,който се е намирал на ъгъла на улиците Искър и Веслец(в наше време там беше сервизът на Фолксваген,а и до сега има вековен чинар,означен като стогодишно дърво). Започва да работи като чирак,който умее да се грижи за добитъка на гостите (в родната Македония той е вършел същото).В същия хан често е отсядал и Васил Левски,откъдето е и познанството им.

По времето на освобождението на София от отряда на генерал Гурко, турците масово се готвят да бягат.Преди това е трябвало да разпродадат имуществата си на безценица,понеже у българите е нямало пари.Дядо ми Янаки е имал достатъчно спестени жълтици,а и кредитът му при евреите-сарафи бил голям,затова той купува 360 дка гора в местността на с. "Церецел" (Свогенския Балкан),както и много ниви и къщи в софийските села.Купува и моята родна къща на ул.„Св.св.Кирил и Методий” №51,преустроена през 1922 г. от баща ми и основно ремонтирана през 2010 г от сина ми Емил.

Янаки Ничов е бил 32-годишен,когато София е избрана от Великото народно събрание във Велико Търново за Столица на България.Започват да се сипят инвестиции и се развива крупно строителство.Дървен строителен материал доставя при монополни условия дядо ми.

Как този неук емигрант,далеч от роден дом и семейство,е организирал своя бизнес?

1. Янаки Ничов се жени за Анастасия Мустрикова (също армънка) от с."Гопеш", Битолско.Зестрата е била огромна – по цинцарски.

2. Той довежда в София семейството на жена си,като прави свой съдружник тъста си Георги Мустриков.

3. Той  възлага на група Дебърски майстори построяването на хан в с."Требич". За ръководител на хана довежда от с."Гопеш" роднината на жена си Коста. 

Обърнете внимание! До тук Янаки Ничов не възлага и най-елементарна работа на шопи от с."Требич",защото те били прости,крадливи,пияници,свадливи, завистливи, мръсни и миризливи.Но той ги обича такива,каквито са! Защото те са добродушни,състрадателни,весели (шопският хумор е световно известен наред с Габровския),обичат да пеят и да играят хоро и ръченица,а който пее зло не мисли.Своята любов бай Янаки (това обръщение е знак на почит,а не на старост!) изразява така:

Бай Янаки,в неделя че женим ситно – пристъпва и кърши пръсти требичанин. Дай некоя пара назаем.

И той дава!

Аромъните в България са ханджии,търговци и лихвари (те винаги имат пари, защото са пестеливи до скъперничество).   

Бай Янаки е по-млад от всички участници в тази типична шопска сценка,но така е прието да му викат!Той нарежда на произведения за управител на стопанството в "Требич" Коста Наумов:

- Дай му едно буре вино, един чувал брашно и един овен!

- Бай Янаки,много е!Как че ти се издължавам?

Като приберем реколтата,тогава! А сега посрещай сватбарите и не се бой от нищо!

Аз помня хана и неговия управител дедо Косто.Тъй като требичани.С него са си имали вземане-даване,го считаха за собственик на хана,в  който този достоен цинцарин живя до дълбока старост,заедно с баба Костовица.Помня ги,защото през бомбардировките в 1944 г. бяхме евакуирани в Требич.Една година бях ученик в Требичкото школо и оттогава до днес имам приятели-съученици.Такава е Свиленка,майката на бившия кмет на Требич Траян Колев. Да е жива и здрава!

Ханът в Требич е командният пункт на Империята на Янаки Ничов.Той върти търговия с вино и ракия с "Брестовица",с бакалски стоки и подправки с Тракия, със земеделски сечива и железария с братя Ковач от София.Той е като хипермаркет „Метро” за всички села в Софийското поле и Подбалкана.Продава на вересия,защото в Шоплъка пари няма.Те му плащат,след като продадат на дребно доставените от него стоки по принципа на отложеното плащане.От ония времена са ми останали 12 тефтера с вересии!Дали Свети Петър ще ги признае, за да ги взема „там горе”?

Най-голямото му предприятие е снабдяването на софиянци не само с дървен строителен материал,но и с енергия (тогава са се отоплявали с дърва).В "Церецел" (на 20 км от София по посока Курило) непрекъснато секат чам,дъб и бук.Транспортът се извършва от огромни специално конструирани биволски и волски коли (воловете са доставени от Унгарската Пуста).Минава се през ханът в "Требич"- той е точно по средата на пътя за София.

А столицата строи с всичка сила,защото независимо от войните,тя от кално село с 16 000 жители се превръща за 30 години в модерен,водоснабден,потънал в зеленина 250-хиляден европейски град не без съдействието на ново поколение армъни.Патриархът Кирил (1901-1971),арх. Наум Торбов (1880 – 1950) построил Халите,Алеко Константинов (1863 – 1897),братя Кюркчиеви – сътворили металните врати на Съдебната палата,нашият зет Никола Петров създал перилата и витража в Съдебната палата и много от мавзолеите в Централните Софийски гробища,Николай Гяуров прославил с прочутия си бас България,както  и сегашните потомци на армънският етнос,общо около 2 500 – 3 000 цинцари в цяла България.

Моят дядо Янаки Ничов,чието име нося с достойнство вече 80 години, завършва трагично живота си на 13.11.1900 г. със самоубийство,измамен за крупна сума от някакъв ментърджия-счетоводител.Мир на праха му!

Р.S. През годините на комунистическите издевателства над имотните българи аз успях не само да опазя наследството,създадено от Янаки Ничов,да го даря на сина си д-р Емил Караджов и да се радвам на внук.

Родословието на Караджовския клан,документи за което има  от 1800-та година с живота на моя прапрадядо Янко Караджа,който е  бил изборен княз на Влашко 11 години,достигна ХХІ в. и ще продължи в Бъдещето!