Сайт за помощ на пчеларите,
от професор Янаки Караджов

Из историята на пчеларството


Дата: 26.01.2014
+ А | - a

    Из Историята на пчеларството
    Проф.д-р Янаки Караджов

    "Да се избягват всякакви действия,смущаващи реда и законите,които регулират живота на пчелите и според,които той протича".
                                                                     Древни указания по пчеларство

    Пчеларството бележи най-древният контакт на живата природа с човека, съществувал още от пещерния му период,когато заедно са обитавали пещерите праисторическите хора,пещерните мечки и пчелите.За лекуването на раните в резултат на неизбежните контакти с мечките е използван пчелния мед(палеолита – 24 000 – 10 000 г пр. Хр., по данни от Харамийската и Ягодинската пещери).
    Пчелите са били горски обитатели.Най-голяма заплаха за тях са били и си остават горските пожари.Един от най-значимите защитни инстинкти при тях е при мирис на дим да напълнят с мед медовите си гушки и да напуснат гнездото си.На този принцип почива действието на пушалката и защитата ни от ужилване, защото при пълна медова гушка те не могат лесно да приложат оръжието си. А огнищата на пещерните хора са  бълвали дим непрекъснато,което ги е спасявало от токсичното действие на пчелната отрова (ужилване от 300-400 пчели, ако човек е здрав и на една-две пчели ако е с болно сърце).
     Най-древното изображение на пчели е намерено в Аранската пещера
в провинция Валенция (Испания) отпреди повече от 15 000 г. Преди около 3 000 г. пр.Хр. пчеларството вече е осигурявало единствения сладък продукт за древните египтяни,както и материалът за мумифицирането,така важен за запазването на целостта на мъртвите,без което прераждането им би било невъзможно.
    Успоредно с усвояването на пчелния мед като подсладител е усъвършенствано прилагането му като лечебно средство - в народната медицина е известен така нареченият „благ мехлем”с мед и гъша или свинска мас или лой. 
    Древногръцкият учен Страбон (64/63 г.пр.Хр. – 23/24 г.) - историк,географ и философ,приближен на цар Митридат,е автор на Исторически коментари (които не са запазени) и на 17-томната География (запазена е напълно),която е най-достоверният източник на исторически и географски сведения за древния свят. Описанието на Европа започва с Иберийския полуостров и завършва с нашите земи:Мизия,Тракия и Македония.  
     В описанието на Иберийския полуостров,който изобилства със следи от антични цивилизации се споменава територията Тартесос (в устието на Гуадалкивир),населена от жители с високо културно ниво и множество богатства. Съществуването на Тартесос се потвърждава и от Библията,където се говори за богатствата на Соломон:”...в три години веднъж дохождаха кораби и докарваха злато и сребро,слонова кост,маймуни и пауни”(ІІІ.Царства,Х,22).Тези ценни стоки вероятно са идвали от днешна Андалусия,която е била процъфтяваща и плодоносна земя и в която е било развито пчеларството. 
    Страбон описва столицата Тарсис преди 8 000 години,дванадесетият владетел на която Гаргорис Меликола -пчелар,който е учел поданиците си как да събират пчелен мед от хралупите на дърветата,как да го използват като храна и лекарство.Владетелят високо е ценял пчелите и е насърчавал отглеждането им.
     Жителите на тази древна страна живеели в завидна обществена организация по писани закони,съставени дори в стихове!Според един от тях не било възможно младеж да заведе дело срещу възрастен човек,което показва моралната издигнатост на този просветен в апитерапията народ.Юридическите разпоредби  в този град с високо технологично развитие на архитектурата, културата и изкуството са косвено доказателство за корелацията на степента на цивилизация и развитието на пчеларството и апитерапията в епоха по-стара от неолита. 
    Португалският учен Адриану Башку Родригес отъждествява територията Тартесос и столицата Тарсис с изчезналия континент Атлантида.Съществуват много доказателства,че след потъването на този легендарен континент,обитаван от атлантите,за които има мнение,че са дошли от Космоса високо културни хора, спасилите се негови жители са се заселили на Иберийския полуостров.Това ни кара да предположим,че пчеларството е било развито и в Атлантида,както и да съдим за древността на апитерапията.
    Най-ранните писмени сведения за развитието на апитерапията по нашите земи са от времето на Цар Симеон Велики (ІХ в.).Един от братята му – Боян Магесник е бил врач и е лекувал с пчелни продукти,хума и билки.                                                                                                                                              (следва)