Сайт за помощ на пчеларите,
от професор Янаки Караджов

Бърдуочинг и има ли място в България?


Дата: 26.01.2014
+ А | - a

Бърдуочинг и има ли място в България?
Проф.д-р Янаки Караджов – еколог

    „До 15 март продължава конкурсът за избор на птица-символ на София, организиран от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП)”
    Представени са 12-те най-често срещани и най-познати пернати обитатели на столицата:алпийски бързолет,градска лястовица,гугутка,голям пъстър кълвач,кос,голям синигер,керкенез,кукумявка,домашно врабче,сойка,славей и горска зидарка.Резултатът ще бъде обявен на 22.03.2012 г. – началото на пролетта.Победителят ще бъде популяризиран с инсталация в Южния Парк.Там ще бъде трасирана специална пътека за наблюдение и алея с информационни табла.
    Конкурсът е част от проекта на БДЗП „Вижте за първи път летящото богатство на България”,подкрепена от фондация „Америка за България”
    Целта на проекта е да се популяризира страната ни като дестинация за природосъобразен туризъм (бърдуочинг) и важен орнитологичен център.
    София е една от европейските столици с най-голямо разнообразие от птици.
    Към 17.03.2012 г. на първите три места са големият синигер,гугутката и домашното врабче,следвани от кукумявката,градската лястовица и сойката.   
    Нашата столица и влажните места около нея се намират на прочутия от римско време „Път на прелетните птици”,по който всяка година милиони гости от най-южните части на Африка долитат като желани предвестници на пролетта. Тяхната поява е повод да захвърлим мартениците.
    Защо мигрират птиците?
    Най-честата причина за миграцията на птиците е смяната на годишните времена.С наближаването на пролетта оста на Земята се наклонява към слънцето,което се улавя от прелетните птици и „радиолокаторите” им ги повеждат на юг в търсенето на храна и места за гнездене.Повод да напуснат зимните си обиталища в Африка е пренаселеността и бягството от естествения враг.
    Някои птици мигрират всеки ден:Прекарват зимните нощи в градовете в близост до къщите някои дори на нашите тавани,където е по-топло,отколкото в парковете и околностите.Всяка сутрин над моята къща до Консерваторията прелитат на изток огромни ята гълъби и гургулици на изток- в района на гара Подуяне – Разпределителна ги чакат огромни композиции от товарни вагони,пълни със зърно.
    Птици,които снасят в Северното полукълбо на Земята,когато там дните станат по-къси и студени,а развитието на растителните храни се забавя,отлитат на юг.
 В района на София най-известната прелетна птица е градската лястовица.Тази любима на всички бързокрила птица построява стабилните си зидани гнезда под стрехите на същите къщи,където и миналата година е прекарала лятото. Съществува поверие,че обитателите на тези къщи,избрани от лястовиците, са щастливци,които ги чака сполука.По-прагматичните от тях също са доволни, защото лястовиците са най-добрите ловци на мухи и комари.Лошото е,че къщи със стрехи в София отдавна няма,а с това изчезнаха и тези виртуозни летци.
    1.Градските лястовици са красиви и много подвижни и весели птички със стройно,добре обтекаемо тяло,извити тънки крила и дълга черна опашка. 
    В родната ми къща имахме грамадна стая,в която беше разположена сбирката на баща ми (прочут ловец),състояща се от над 200 препарирани птици и животни.Преобладаваше дивечът,но имаше и други характерни за софийския регион птици:Пъстър кълвач,папуняк,черен щъркел,както и един крайморски представител – морската лястовица,която беше черна,по-тромава и по-едра от градската лястовица.Будеха умиление семейство пъдпъдъци (баща,майка и три съвсем малки пъдпъдъчета).Най-добре бяха представени водоплаващите птици: зеленоглави патици,черни бърнета,водни кокошки,кръмкуруци и други видове патици.Това не беше случайно – дивите патици и гъски бяха постоянни участници в нашето есенно-зимно-пролетно меню.Баща ми имаше модерно гюме в негованското блато,а заблатените райони около Искъра още не бяха отводнени,което нанесе непоправими щети на крайградската фауна и флора. Баща ми в благословените години преди Втората световна война беше рентиер и поне 2-3 дни от седмицата посвещаваше на блатен лов,като за целта имахме и ловно куче,което беше обучено да излиза от гюмето и да донася убитите патици.
    Сбирката ни от препарирани птици и животни се помещаваше в отделна стая и беше аранжирана по сезони,като над всички,царствено разперен (с обхват на крилата 2.20 м.) се извисяваше скален орел!
    В блатата около София живееха колонии от брегобегачи,калугерици,бекасини, а в залесените участъци – и бекаси,които също бяха представени в нашата колекция.Всички птици бяха майсторски препарирани от придворния препаратор Антонов,който беше нанесъл на индивидуални етикети,залепени на долната страна на дъските,върху които те бяха прикрепени,подробни данни.Име на птицата(българско и латинско),пол,възраст,мястото и датата на лова и дали е прелетна или не. 
    В стаята-музей стоеше и пианото,върху което беше разположено семейството пъдпъдъци,които вибрираха при нашите музикални изпълнения,а морската лястовица,висяща в летяща поза на двуметрова корда,се поклащаше,готова да отлети към морските ширини.Обликът на нашия музей с неговата неповторимост създаваше незабравимо впечатление у нашите гости,но за нашето семейство,което се хранеше главно с дивеч, беше напълно  естествено това покритие на екология,естетика и кулинария.
Всяко лято по 2 месеца баща ми ни водеше в китни и здравословни курортни места:Земен,Църклевци,Белчински Бани,около които той ловуваше винаги с успех и менюто ни се състоеше за наше неудоволствие главно от дивеч.На този разкош всеки незапознат с приготвянето на дивеча би ни завидял.Малко хора,обаче,знаят колко трудно се скубе един пъдпъдък,а той носеше всеки божи ден по 40-50 от тези много вкусни птици-деликатес,заедно с 10-12 гривяка (диви гълъби),по някоя яребица,а 1-2 пъти седмично – и някой див заек.За сведение дивечът не се попарва преди оскубването,както се обработват кокошките,а перата особено на гривяците се скубят много трудно.В някои дни(за радост вкъщи)вместо дивеч се приготвяше печено„прасенце с шише”.Това значи в коремната кухина на 10-12 килограмово прасе да се постави дебелостенно шише от олио и коремните стени да се зашият.Шишето държи кожата на стомаха изпъната и тя се изпича също както гръбната част от прасето!Тези щастливи  дни се помрачаваха от мрачни мисли,че от утре отново ще започнат дивечови дни.Двете ми братовчедки -3 и 5 години по-големи от мен,с които най-често играехме на доктор(след години и тримата станахме доктори)имаха друг”птичи” проблем.Баща им царски офицер,отглеждаше в задния двор на къщата им в Красно Село 15-20 петли,всеки в отделна клетка,два от които всяка сутрин бяха противопоставяни в лют бой.
Застанал с тънка пръчка в ръка,чичо Рашо (така се казваше този своенравец) биеше по слабия,докато стане готов за тенджерата.
    В нашия дом отлитането (есенната миграция) на птиците се очакваше с неудоволствие,защото тогава си отиваха и пъдпъдъците и дърдавците – любим обект за лов на баща ми.Когато дните станат по-къси и по-студени, а пшеничените ниви вече са ожънати,пъдпъдъците се събират на огромни ятапреди да отлетят на юг в някое планинско землище,където ръжта още не е прибрана.За София това бяха някои самоковски или старопланински села  (Ярлово,Зимевица и др.),където баща ми като кънтри герой стреляше до сгорещяване на цевите на пушката си,при което резултатът беше 100-120 тлъсти пъдпъдъка.Основната час от тях се изкормяше,увиваше се във вестници и се пъхаше в една купчина пясък на тавана (тогава хладилници нямаше). Другите птици се подаряваха на приятели и роднини.
2.Гълъбите(Columba Livia) - символ на мира,са друг широко разпространен софийски обитател.Веднъж богът на войната Марс грабнал бойния си шлем,но в него гнездяла гълъбица,мътеща яйцата си.За да не нарушава спокойствието на красивата птица най-кръвожадният Бог отложил бойния си поход.По този начин гълъбицата станала причина да не се състои една война и оттогава хората я обявили за символ на мира.Пикасо я е нарисувал с едно движение на ръката и рисунката е чудесна!
    Още в египетските йероглифи от преди 5 000 години гълъбът фигурира като крилат пощальон,а неговото месо се е ценяло високо. Жреците са отглеждали гълъби за жертвоприношение. 
Още в древността те са станали домашни любимци на знатните и богати фараони поради своята грациозност,красив външен вид и благородно оперение.
    В древна Елада гълъбите са били свещени птици.Използвани са като вестители за оповестяване на бойните и Олимпийските победи.
    В Далечния изток гълъбите са били под особена закрила и смъртно наказание е постигало всеки посегнал на живота им.
    Прародителят на съвременния домашен гълъб,отдавна превърнал се във волна птица,обитаваща площади,статуи,барелефи и други градски пространства, е дивият скален гълъб.Той има окраска от светлосива до тъмносива с две черни ивици на крилата и шанжаниращи зеленикави багри по гръдните пера.На воля той обитава недостъпните канари и скални масиви.Част от скалните гълъби,без да променят окраската си,са станали градски жители и са избрали да живеят близо до човека,като представляват живата съвременна окраска на големите градове.От тези изходни форми са селекционирани над 300 породи домашни гълъби,разпределени в четири главни породни групи: декоративни,спортни, пощенски и породи за месо.
    Декоративните породи гълъби са търсени и ценни домашни любимци(фиг. 3). Различават се гащати гълъби,якалии(Мария Стюард,якобинци),фенерлии (ветрилоподобни),балони (надувачи),сврачи(дългоклюни,елстери),кабаци, индианци и др.
    Пощенските породи гълъби са специализирани за продължително летене на стотици километри.Те биват кариери,дракони,белгийски и московски пощенци, гълъби-чайки.
    Спортни породи гълъби(летят с елементи на „висш пилотаж” и игра във въздуха.Те са: Донеци(преметачи),акмани,герданлии и други.
    Породи гълъби за месо.Те достигат до 1-1,5 кг и са скоро- зрели.Месото им е диетично,сочно,ароматно,с прекрасни вкусови качества.По-важни породи от тях са:Кралски гълъб (кинг),Карно,Монден и Рьомери.
    Месото на гълъбите се отличава с високи хранителни качества.От чифт гълъби могат да се получат годишно 12-14 гълъбчета,които са готови за консумация на двумесечна възраст.Така от чифт могат да се получат 8-9 кг вкусно месо с рандеман 70% от телесната маса.Гълъбовъдните ферми за месо са печеливши и трябва да намерят по-голямо разпространение у нас,каквото наблюдаваме във Франция,САЩ,Унгария и др.)Вместо да гледат по балконите си кокошки като варненци,софиянци могат да отглеждат гълъби,с което ще обогатят менюто си.
    Гълъбите имат остро зрение и кълват зърна с определени размери(имат добра окомерна преценка).Със същите размери трябва да са и камъчетата,които подпомагат смилането на зърната.Освен тях гълъбите се хранят и със зелени фуражи картофи),охлюви и др.,заедно с които трябва да получават в дажбата си минерални добавки,пясък и дребни камъчета.Най-желан от гълъбите е късният, дебел,пивоварен ечемик,както и перлената царевица – дава се в големи количества когато е студено.Пшеницата също води до повишаване на мазнините, но ако е преобладаваща храна влошава заплодяемостта.Ръжта също се използва за храна на гълъбите,но от нея те получават леки храносмилателни разстройства,ако се дава в големи количества.Гълъбите не приемат с охота овеса вероятно поради формата на зърната му.Олющен,овесът се приема добре в добавка на други зърнени храни:фий, грах,дребни сортове фасул и др. Маслодайните зърнени храни придават блясък на перата на гълъбите.Всички семена стимулират желанието за летене.
    Прилагат се,особено в производствени ферми,фуражни смески,напр. 50% ечемик,20% пшеница,10% грах,а останалите - царевица и фасул.Прибавят се и микроелементи и минерални соли,както и камък за гълъби (глина,креда,пясък, счукани черупки от яйца,анасонови и конопени зърна,както и готварска сол до 3%.Дават се и счукани тухли и мазилка.
Свежата зеленина (зелена салата,маруля,радика –листа от глухарче,зеле,спанак, настъргани моркови),а също и покълнали семена,богати на вит.Е са необходими при размножаването на гълъбите.Всеки гълъб се нуждае от 40 г. храна дневно, давани веднъж или два пъти.През разплодния сезон те се хранят 2-3 пъти,като се внимава дали са изяли всичко.Някои от хранителните добавки за гълъби са хидрозолни (разтварят се с вода).
    Гълъбите са моногамни.Мъжките са по-едри,гугукаг,хранят и ухажват женските. Оформените семейства (задължително от една и съща порода) се поставят в отделен кафез за 1-2 седмици.Оформеното семейство остава за цял живот.10 дни след бурен любовен период женската снася в оформеното гнездо две бели яйца с интервал 48 ч.Препоръчва се след снасянето на първото яйце,то да се подмени с дървено – истинското се добавя след снасянето на второто яйце,за да  се получи едновременно излюпване на малките.Второто яйце дава гълъбче със склонност към изостане на развитието си,при което то умира. Мътенето продължава 17-18 дни при редуване на родителите,като мъжкият сменя женската 5-6 ч.през деня. Малките са голи,слепи и безпомощни и се захранват през първата седмица с повърната кашица(т.н.”птиче мляко”)от гушата на родителите,която те изливат в отворените човки на вечно гладните си рожби. Следва хранене с омекотена и смляна от родителите храна,което продължава до 1 м.Повторното снасяне става след 15-20 дни,като мъжкият продължава да храни малките,а майката започва ново мътене.
    През първите 10-12 дни малките са обрасли с пухкав мъх и едва към 14-я ден се появяват пера.Към края на първия месец перата се оформят и малките могат да бъдат опръстенени.
    След като снесат 6-7 пъти през своя 10-15-годишен живот,гълъбите намаляват възпроизводителната си активност.
    Социалната роля и грижата за родното място на семейните гълъби се определят от следните три обстоятелства:моногамността им,ласкавото отношение на мъжкия към женската (той е гальовен и гугука през десет дневния им„меден месец”,като е готов да храни своята„съпруга” „уста в уста”) и общото обгрижване на малките – непрекъснато и без почивка над тях бдят до гроб техните родители.
    3. Белите гугудки(Streptopella decaocto) са първи братовчеди на гълъбите и обитават Южна Европа и част от Азия и Африка.Дивите форми се наричат още дворни гугутки,защото от древни времена живеят в близост до човека – обитават дворовете,стрехите на къщите,както и парковете.Природната окраска на дворните гугутки е едноцветна – сива с черна препаска отзад на тила, заобиколена с бял контур,а крайщата на опашката са бели.Женската по окраска не се различава от мъжката.
    Дворната гугутка е кротка и доверчива птица,която е огласявала с  мелодичното си гугукане дворните пространства както на възрожденските
ни къщи,така и на модерните крайградски имения.
        Гугутка гука, говори леле            
        Невеста шета на двори.
        Невеста шета на двори,леле.
        И на гугутка говори. 
        Гукай ми гукай гугутке,леле.   
        И аз съм така гукала.
        И аз съм така гукала леле.
        Кога съм била при мама .

    Гугутката е желан домашен любимец,непретенциозна при отглеждане.В резултат на мутации и селекция са получени красиви и елегантни чисто бели гугутки,разпространени и в нашата страна.
    Подобно на гълъбите,гугутките са моногамни птици.Те се отглеждат в неголеми волиери и дори в големи кафези.За развъждането им е достатъчно да се постави дървена кутия и подходящ строителен материал,за да си изградят гнездо.Женската снася 2 чисто бели яйца,които двамата родители мътят на смени.На 12-14-ия ден малките се излюпват слепи и покрити,както гълъбчетата, с рядък мъх.След 20-ина дни те са в състояние да излетят от гнездото и да заживеят самостоятелно,а техните родители  се подготвят за следващата двойка,докато не се изредят 5-6 чифта малки.
    Гугутките живеят като по-дребни повече от гълъбите и често достигат 18-20 години.Хранят се,както и гълъбите,със зърнени,зелени, витаминни и минерални храни.
    Независимо от лесното отглеждане и малкото грижи,дворните гугутки са желани домашни любимци,но не могат да бъдат символ на София,защото са много нежни,непретенциозни и готови на всичко.
Ние,софиянците,сме горди последователи на юначно племе и бихме желали по-борбен птичи лидер. 
    4. Щиглеците (Carduelis carduelis) са пойни птички с големина на врабче,но с по-източено тяло и с далеч по-пъстро и красиво оперение:ярко червено петно на главата,заобиколено от бели  и черни перца(при мъжките птици),кафеникав гръб и белезникаво-жълто коремче с бяло петно в средата.Кормилните пера на опашката и маховите на крилата са черни,завършващи с  бял кант,а крилата се пресичат от  жълто-зелена,косо преминаваща препаска.
    Макар и по-скромно оперени,възрастните женски щиглеци имат също червена и черна ивица на главата,а цялата им окраска е съставена от по-меки тонове.
    Щиглеците обитават редки,широколистни гори,но и окрайнините на София с ливади,овощни градини и др.Колония щиглеци живее в Парка на Военната академия в центъра на София.Прелитайки по високите дървета,те мигрират в дворовете на съседните улици в търсене на храна и подходящи места за гнездене.Дворовете на нашата улица „Проф.Джовани Горини” нямат високи огради и пресичайки ул."Оборище" всички пойни птички гнездят буквално под прозорците на спалните ни и всяка сутрин веднага след разсъмване ни будят с разнообразните си и възторжени песни,славейки слънцето. 
    В огромният столетен парк на Военната академия се въдят и славеи,които по-описаният начин прелитат в нашите дворове и също ни пеят,само че през нощта. Другите пойни птички възприемат бързо славеевите трели и ни поднасят изключително качествени птичи песни.
    Птичата песен не е песен,а крясъци,които носят названието вокали –служат за запазване на територията от пришълци.Хорът от птичи песни,които ехтят след среднощните серенади на славеите,е апогей на живота във възхвала на току-що изгрялото слънце.Птичите трели се носят в бурна надпревара почти до обяд.
 Съвсем близо до нашата къща,на ул.”Русалка” расте грамадна топола,висока и мощна,в клоните на която живеят и пеят стотици пойни птички.Кората на дървото подслонява милиони насекоми,паяци опасват клоните и оформят отделни зони,които пойните птички напускат само ако наблизо прелети някоя разгонена женска,защото в така оформените био- топи има и подслон,и храна и защото там са техните гнезда.Треперя при мисълта,че един прекрасен ден след неизвестен брой години сърцевината на нашата топола ще изгние и тя ще се килне точно върху нашата къща.Освен новият ни покрив,покрит с червено-кафяви битумни керемиди,който контрастира на яркозелената топола,ще пострада и веселата и незамлъкваща и пролет и лято колония от щиглеци,скатии, конопарчета,косове,червенушки,врабчета,овесарки,дроздове и временно пребиваващи гълъби и гугутки.Интересно е, че всеки вид пойна птичка изпълнява характерна своя песен,изтъкана от повече или по-малко разнообразни,звучни и мелодични строфи,които представляват една бурна симфония на живота, славейки Бога.
    Щиглеците живеят у нас целогодишно.През есента по подобие на отлитащите прелетни птици и те образуват огромни ята от стотици екземпляри,които след време се разпадат на по-малки групи.
    Храната им се състои от различни видове семена (магарешки бодил,репей, свещица),но си похапват и от плодовете на крушите,ябълките, смокините, гроздето,дюлите и мушмулите,които растат в съседните дворове.
Щиглеците се хранят и с насекоми,както и с пъпки и листни връхчета от разни растения.
    Гнездото на щиглеците е скрито високо в нашата топола или в короните на дърветата,които са величествени поради преклонната си възраст
(нашият квартал е построен на терена на липова гора,в която са пладне,вали овцете на близките села Подуяне и Слатина,сега квартали на столицата) и от която има останали отделни огромни солидни липови дървета,едно от които е прегърнало нашата къща точно на нивото на третия етаж и ароматизира  югозападните ни стаи с приятната,но и полезна миризма на липа).Липовият цвят,липовият прашец и липовият аромат имат лечебно действие при възпаленията на горните дихателни пътища,бронхита,грипа и парагрипните инфекции,както и при рака на белите дробове.Голямото изобилие на котки(част от съседите ни нарочно отварят вратите на апартаментите си всяка вечер,за да се разходят домашните им любимки,поради което нощите ни от ранна пролет до късна есен се огласяват от крясъците на съвокупяващи се и изнасилени женски (котараците имат на лигавицата на мъжките си достойнства остри вроговени шипове).Палавите им нощи изискват много енергия,така че нито едно птиче,дръзнало да разположи гнездото си в околните храсти,не може да отгледа потомство.Щиглецовите гнезда са изплетени здраво от лико и тревички и са послани с мъх.
    Женската снася 5-6 синьо-бели яйца,изпъстрени с тъмночервено-кафяви точици.Обикновено има по 1-2 люпила годишно.
    Щиглеците са любими стайни обитатели в нашия квартал.През зимата кафезите им са разположени в кухните,но рано напролет се изнасят на балконите,откъдето ехти високата им и звучна песен,което силно дразни
свободно живущите им братя и те отговарят с трели-крясъци.Песента им заглъхва само по време на линеенето.Мой съсед ги отглеждаше в голяма волиера заедно с канарчета,скатии и други дребни пойни птички.Хранят се с менюто на канари,както и със семената на различни плевели,трина
(опадали от сухото сено семенца),репей,мрави яйца,брашнени червеи,парченца от кифла,трохи от хляб,парченца моркови,ябълги,листа от салати,глухарчета, както и  с фино настъргани моркови,смесени със счукан сухар.През зимата щиглеците се хранят с покълнал овес и листа на традесканция.
    Всички живеещи в неволя птици се нуждаят от прясна вода,поставена в добре измит съд,към която е добре на всеки 2  дни да се прибавя по зрънце калиев перманганат,колкото да я оцвети в розово.
    Щиглецът е много полезна насекомоядна и зърноядна (унищожава семената на плевелите) птица,която изяжда и листните въшки.
    Интересно е, че с домашното канарче той се кръстосва успешно,при което се получават различно оцветени пъстри приплоди.
5. Големите синигери (Parus major)са  едни от най-едрите синигерови птици,за които е характерно тяхното широко разпространение.Няма изразен полов диморфизъм.Хранят се предимно с насекоми и дребни безгръбначни,което определя ползата от тази красива пойна птичка.През зимата и при недостиг на храна лесно се приспособяват и към зърнени храни и стават всеядни. 
Големият синигер прави гнездата си в дупки и хралупи по дърветата.
Той е най-често срещаната птица у нас след врабчето и домашния гълъб.
Сутрин се събужда преди другите птици и по цял ден търси храна.
    Големият синигер издава весели и разнообразни трели.Както и другите песнопойци той лесно усвоява характерните славееви мелодии ако често слуша красивите и разнообразни техни песни.
    Тази врабчоподобна птичка е любопитна и смела,с което наподобява врабците.Синигерите често образуват малки съобщества.Те са едни от най-издържливите на зимни студове птици.Ако завали сняг те се крият на завет.
    Големият синигер е защитен от закона вид.
    6.Домашното врабче (Passer domesticus)е дребна птичка от семейство врабчови,дълга около16 см.Тежи около 30 г.и има размах на крилете 25см.Има изразен полов диморфизъм – мъжкият е по-едър и по-ярко оцветен,а женската е с кафяво оперение.Издава монотонни чик-чирикащи звуци.Врабчетата не са обект на лов,но са много вкусни.
    Домашното врабче е повсеместно разпространено и обитава всички типове човешки поселения.В дивата природа е разпространено полското врабче.
    Домашното врабче е всеядна птица.Храни се с плодове,семена,дребни безгръбначни,насекоми и остатъци от човешка храна.Предпочита дървета като бор,дъб,бреза и др.
    Гнезди в различни дупки,но може да изгради големи кълбовидни гнезда с отвор отстрани.Този вид е полигамен.Едно мъжко врабче опложда 2-3 женски,с които се събира дамо през размножителния период.
    Женската снася 2-6 бели яйца,изпъстрени с кафеникави,сиви и черни петънца.Мъти само женската или и двамата родители.След 13-14 дни се излюпват малките.Те са голи,слепи и безпомощни – хранят ги около месец с насекоми и смлени на кашица семена.След това напускат гнездото,като родителите могат да отгледат 2-3 люпила.
    Числеността на домашните врабчета намаля значително в края на ХХ  в. поради неудобните за гнездене нов тип постройки и липсата на достатъчно храна.
    7. Домашната кукумявка (Athene noctua) принадлежи към семейство Совови и е по-малка от останалите му представители.Това е най-разпространената сова у нас.Тя обитава както населените места,така и планинските райони до 2 300 м. надморска височина.Предпочита изоставените къщи.
    Домашната кукумявка се храни изключително с гризачи,което определя нейната извънредна полезност,независимо от суеверията,че е предвестник на смърт при хората.
    Тя използва най-често изоставени гнезда,в които мъти от април до юни.Снася 3-5 яйца.В България е постоянен обитател.
    Домашната кукумявка е защитен от закона вид.
    8.Сойка (Garrulus glandarius) е средно голяма красиво оперена птица от семейство Вранови.Тя издава силни и резки неприятни крясъци и може да имитира други птици.Тя е недоверчива и има независим характер и води уседнал начин на живот.Повсеместно е разпространена,но има ниска плътност на популацията и е защитена от закона.
    Сойката обитава дъбови и букови гори в средния пояс на планините,както и градските паркове.Под моя прозорец често идват сойки – отличават се по сивия цвят на оперението си,малката качулка и бялата надопашка,а на крилете си имат красиви светло сини перца,които са любимо украшение на шапките на ловците.
    Сойките гнездят високо по дърветата,като изграждат гнездата си от клонки и ги застилат с коренчета,треви и косми.Женската снася 5-8 светлозелени яйца, изпъстрени със синкави точки,които са любим обект на  колекционери.Заедно с мъжкия мътят яйцата 16-18 дни.Малките напускат гнездото на 20-ия ден.
    Сойките се хранят с изключително разнообразна храна: жълъди,пъпки, плодове,семена,насекоми,дребни безгръбначни и много рядко дребни гръбначни животни.През пролетта и лятото се храни с яйцата на малките птички,както и с малките им,с което разрушава популацията на пойните птици.Извън населените места техни врагове са грабливите птици,но в парковете нямат врагове,поради което заедно с другите вранови представители (свраките,гаргите и особено враните)ликвидират славеевите популации,както и тези на останалите пойни птички.
    Сойките събират жълъди като запас за зимата.Често такива запаси се превръщат в групички дървета – така тези красиви,но вредни птици се превръщат в залесители,с което отчасти компенсират екологичните вреди в парковите птичи популации.
    Друга особеност на врановите птици е способността им да възпроизвеждат звуци,мелодии и да заучават думи,което е показател за високата им интелигентност.
    Преди Втората световна война в София е имало врани,които са били обучени да изсвирват партийният химн на една от многобройните партии.
    Керкенез (Falco tinnunculus) е птица от семейство Соколови с размах на крилете 75 см. и мощен полет.Има изявен полов диморфизъм.Мъжкият има сива глава и изпъстрени с тъмни петна криле,докато женската е кафеникава.
    Керкенезът е широко разпространен в Европа,Азия и Африка вид с низка плътност на популацията.В северните райони е прелетен.Предпочита откритите местности и избягва гъстите гори и храсталаци.Понякога се среща и в градските паркове.
    Керкенезът ловува на земята и на открито.Има способността на някои грабливи птици да се задържа високо във въздуха на едно място
с цел да огледа терена,поради което е лесно разпознаваем от голямо разстояние. Имитира го големият мишелов.Забележи ли плячка,керкенезът бързо се спуска,а в последните метри пикира със събрани криле и лесно улавя гущер,мишка,жаба,млада птица,чучулига,врабче или едър скакалец.Напада и невестулки,хомяци,косове и пъдпъдъци.Плячката си убива както повечето соколи – с един удар с клюна във врата.
    Керкенезът използва изоставени гнезда на врани,свраки и други едри птици.В градовете търси отвор в стените,където е защитен от вятъра.
Снася в края на април и май.Яйцата му са 4-5,с ръждив цвят,изпъстрени с по-тъмни петънца.Мъти само женската 28-30 дни,като през това време мъжкият я храни.Малките се излюпват покрити с бял пух и с отворени очи.Майката ги топли през първите 7-8 дни.По-късно и двамата родители се заемат да им осигурят храна,като след 1 месец напускат гнездото.Младите птици са оцветени като женските.Гнездят веднъж годишно.
    Керкенезът бележи напоследък спад  в числеността си,но не е застрашен от изчезване и не е обявен за защитен вид. 
    В съседство с нашата къща (на ул.”Русалка”№ 12) се извисява 25-метрова топола,в която са намерили убежище стотици семейства пойни птички(синигери, щиглеци,скатии,косове и др.),недостижимо за котките и сигурно укритие от враните,свраките и сойките,които са главните унищожители на яйцата и малките им.Тази топола би трябвало да бъде регистрирана и наблюдавана от представителите на БДЗП.Те биха могли да опишат и подхранват постоянните обитатели,а мястото да бъде посочено на любителите на бърдуочинга.
    Друг подобен биотоп е храсталакът и дърветата във вътрешните дворчета на къщите на ул.”Русалка”№12 и 14,където също за моя радост живеят тези пойни птички,които могат да гнездят и на дърветата,и в храстите.Той също трябва да се вземе на отчет от любителите на птици. 
    Издирването на такива птичи оазиси в нашата столица ще даде възможност да се състави карта с маршрути за любителите на птици не само от чужбина.
    Миналото лято в присъствието на кмета на София г-жа Фандъкова
ученици-любители на пойни птици изработиха и поставиха по дърветата в Парка на Военната академия къщички-гнезда.Този парк беше осветяван силно и огласян от оперни изпълнения през вечер,което едва ли е най-доброто за пернатите му обитатели,и те се преселиха в съседните дворове.
Новите им местообитания трябва да се издирят и поддържат като значими за птиците биотопи.
    Нека тези оазиси със запазена природа в нашия град бъдат пример за здравословна жизнена среда и обект за бърдуочинг като част от екологичната ни култура.Те трябва да намерят място и развитие в програмата „София 2019 г. – столица на европейската култура” като контрапункт на археологичните ни богатства,защото няма нищо по-вдъхновяващо от песните на пойните ни съграждани!  
    А ето и  някои новини от БДЗП:
1. Първите розови пеликани се завърнаха от юг.
2. Стартира проект за опазване на египетския лешояд.
3. Бургаското езеро посрещна първите тръноопашати потапници.   

4. Международният ден на птиците-1 април – с нова инвестиция в опазването на природата на България.

6. Ловци и природозащитници работят заедно за опазването на Бургаските езера.