Сайт за помощ на пчеларите,
от професор Янаки Караджов

О Т Н Е Б Е Т О Я С Н О П А Д Н А К О Т Е Б Я С Н О 14.07.2014 О Т    Н Е Б Е Т О     Я С Н О     П А Д Н А     К О Т Е     Б Я С Н О
    Проф.д-р Янаки Караджов – вет. лекар и апитерапевт

         Кои са те? – Перфектни месоядни хищници.
       Котките са гръбначни животни от клас Бозайници и разред Хищници. Колкото и да не ви се вярва, те са братовчеди на Мечките, Хиените,     Видрите, Поровете,  Кучетата (над 800 породи) и техните родственици Лисиците, Вълците, Чакалите и  Койотите.
    Домашната котка (Felis catus) е  произлезла от дивата нубийска котки (Felis maniculata s. oreata ) и е одомашнена преди 5 – 6 хиляди години, като е запазила първоначалната си форма и варира по структурата на тялото, окраската и дължината на косъма.
    В гробници, открити наскоро на о.Кипър са намерени скелети на хора и котки от 7 500 г преди Хр. Те не са представители на местната фауна, което означава, че вече са били и опитомени.
 Мини котки няма.
    Откъде са родом?
    Пренесена в древен Египет, дивата нубийска котка става родоначал- ник на днешната половин милиардна армия на домашните котки (без уличните).Тя е била сивокафява, препасана с по-тъмни тигрови ивици.
    В сравнение с кучето, зад гърба на което стоят 50 000 години общуване с човека, котката е била опитомена много по-късно. Първите достоверни сведения за това дължим на историка Херодот, живял в V в. пр.
Хр. Според него египтяните три хиляди години преди новата ера  вече имали опитомени и обучени домашни котки, издигнати в ранг „свещени животни” в храмовете си.
    И все пак има хора, които твърдят че котките са полуодомашнени.
Котките са родом от древната африканска държава Нубия (там, където днес се намира Източен Судан). Те били част от плячката в грабителските походи, които египетските фараони предприемали срещу някои богати на злато, слонова кост и абаносово дърво африкански държави. Така преди повече от 5 000 години била пренесена в Египет дивата нубийска котка.Тя била сивокафява с по-тъмни тигрови ивици разположени  надлъжно по тялото.
    Нейният екстериор се различавал от основната част европейски котки: с удълженото си плоско тяло и дългите си крака тя не притежавала грацията и хармоничната структура на днешните котки, резултат на хилядолетна селекция.
    В древния Египет котката е била свещено животно. Вярвало се е, че между богът на слънцето Ра и котките съществува някаква неведома и тайнствена връзка. Нали зениците им се разширяват на тъмно (тогава те виждат стотици пъти по-силно от нас) и се стесняват до тесни цепки в зависимост от това къде на небосвода се намира слънцето. А нощем очите на котките светят (от тях сме взаимствали светоотражателите „котешки очи”), като се създава впечатлението, че излъчват светлината, „натрупана” от тях през деня. Богинята на Луната, плодовитостта и плодородието Баст е била изобразявана с котешка глава.
    Всички котки били под закрилата на строги закони. Ако в дома на египтянина е умряла котката, всички членове на семейството в знак на траур си обръсвали веждите или отрязвали косите си. При пожар стопанинът бил длъжен първо да спаси котката си, а след това да изгаси огъня. Такава била традицията.
    Умрелите котки били балсамирани и полагани в специални гробници в храмовете, а някои погребвали с големи почести в дървени сандъчета (своеобразни ковчези, изработвани както и днес от различен по стойност материал). В зависимост от благосъстоянието на семейството ковчезите били дървени, бронзови, а понякога и златни. От този период са намерени древни гробища на котки ( в гр. Бубастис 200 000, общо в Египет над 300 000).
Няколко мумии на котки се съхраняват в музея Лувър в Париж.
През 1860 г. близо до Бени Хасан в Египет било разкрито още едно крупно котешко гробище с 180 000 мумии, разположени в подземия. С помощта на въглеродния метод било установено, че тези мумии са на възраст над 5 000 години. Кога са се появили първите домашни котки не е известно.Може би още в пещерите?
 Всеки, който убиел котка, независимо дали нарочно или случайно, бил осъждан на смърт.   
     Култът към котките се основавал на факта, че те са основен фактор в борбата срещу мишките и плъховете, които в Египет, житницата на кул- турния свят в ония времена, безнаказано унищожавали дотогава колосалнии количества зърнени храни.
    От Египет домашната котка била пренесена в Арабия, по-ксъсно в Индия, Югоизточна Азия и едва през ХІІ в. – в Южна Европа.
    В Азия нубийската котка била кръстосана с горската бенгалска котка, която според някои учени била одомашнена 2 000 г. по-рано. От тези кръстоски са произлезли много хибриди.
    Попаднала в Европа, нубийската котка се срещнала с нашата аборигенна дива горска европейска котка. Многобройни хибриди са произлезли не само от тези две породи, но и от кръстосването с донесените от Азия домашни котки (чистопородни с родословно дърво са само 1% от котките). Поради това сега е трудно да се установи родословното дърво на нашите домашни котки. В следващите години по пътя на селекцията след голям брой кръстоски са получени многобройните породи домашни котки. И все пак, броят на котешките породи ( 57) и разликите между техните представители са нищожно малко в сравнение с 800-те породи кучета и разликата между пинчерите с тегло 1 кг и санбернарите с тегло120 кг.
                          оОо
    В Европа съдбата на котките през средните векове не била никак лека. Те често са били смятани за свързани с дявола (и до днес съществува суеверието ако ти мине черна котка път). На котките са гледали като на превъплътени вещици, поради което са били преследвани и инквизицията ги осъждала заедно с еретиците. И сега бесят котки в някои части на света в израз на дяволските им изяви и като предупреждение за расистки издевателства над хора.
    Котките били реабилитирани и станали желани след масовото размножаване на гризачите. Не е имало кораб за далечно плаване без котка! Независимо от осъзнатата полза от котките, научните интереси към тях са далеч по-оскъдни, отколкото към кучетата. Поради това и котешките породи са едва 57 и произлизат от два клона: късокосмести (полукъсокос- мести) и дългокосмести (ангорски),от които днес по-известни са следните породи:

    КЪСОКОСМЕСТИ ПОРОДИ КОТКИ
    
    КЪСОКОСМЕСТА  ЕВРОПЕЙСКА  ТИГРОВА

    Ареал: Европа и някои страни на Азия.
    Екстериор: големи размери и строен силует, високи уши , не много големи очи с овална форма, опашка дълга.
    Окраска: разнообразна, преобладават белите с кафяви, сиви и черни тигрови петна; едноцветни:черни, ръждиви, червеникави, бели.

    КЪСОКОСМЕСТА ЕВРОПЕЙСКА МРАМОРИРАНА
    Ареал: Европа.
    Екстериор: по-заоблено тяло и по-къси уши и опашка.
    Окраска: трицветни и четирицветни (бяло-ръждиво-сиво-черни).
    СЕВЕРОЕВРОПЕЙСКА КЪСОКОСМЕСТА
    Ареал: Сев. Европа.
    Екстериор: по-едра, с масивен скелет и широка скулеста глава.
    Окраска: по главата, гърба и опашката – светлосива с тигрови тъмни      ивици, коремът бял.
    ЮЖНОЕВРОПЕЙСКА КЪСОКОСМЕСТА
Ареал: Южна Европа.
    Интериор: по-дребна, по-тънка с лек скелет и резки косми.
    Окраска: едноцветна.

    КИТАЙСКА БЕЗКОСМЕНА
Ареал: Китай.
    Екстериор: мутантна – без косми. Трудно се размножава.

    АБИСИНСКА
Ареал: Африка и Сев. Европа.
    Интериор: елегантна конструкция.
    Окраска: с преливащи тонове от сребристо до светлокафяво.
    
    БЕЗОПАШАТА
Ареал: о-в Мен и Корнуел.
    Интериор: без опашка с по-дълги задни крака. Добри плувци и рибари.
    Окраска: светлосребриста или тъмносива

    СИАМСКА
Ареал: целия свят.
    Интериор: най-красивата котка. Късокосместа и дългокосместа.
    Окраска: малките са бели, а големите сребристосиви или жълти стъмни глава, крака и опашка.

    ДЪЛГОКОСМЕСТИ  ПОРОДИ  КОТКИ

    БИРМАНСКА
Ареал:Франция.
    Екстериор: полудълга мека копринена козина, добро здраве и голяма устойчивост.
    Окраска: млечнокафява, глава, крака и опашка – тъмни.

    КИТАЙСКА КЛЕПОУХА
Ареал: Китай.
    Екстериор: едра, с масивна тежка глава.
    Окраска:Горната част на тялото – светлокафява, корем – бял.

    АНГОРСКА
Ареал: Турция.
Екстериор: ниска и дълга с малка глава, мека космена покривка, с „гащички” от косми на задните крака.
Окраска: бяла, сива, кафява, черна.

ПЕРСИЙСКА
Ареал:Русия
Интериор: голяма глава, къс сплескан нос, малки уши.
Окраска: сребриста, светлокафява, червеникава.

БУХАРСКА
Ареал: Югоизточна Русия.
Екстериор: дребна и лека.
Окраска: бяла, сива, пъстра.

СИБИРСКА
Ареал:Русия.
Екстериор: грубо телосложение, дебело тяло и опашка; космите на главата са по-къси.
Окраска: подобна на късокосместата тигрова.

                                                       оОо
    Една от най-устойчивите породи винаги се е считала сиамската котка, възникнала преди повече от 600 г. в Сиам ( днешен Тайланд).
Тогава са съществували 17 семейства сиамски котки с общ екстериор, отглеждани правителствени среди, различаващи се само по окраската:  чисто бяла, небесно синя, рижа и още 14 нюанса. Те били късокосмести със среден размер (не по-тежки от 3,6 кг), мускулести и пропорционално развити. Главата била средна, ушите – големи, черни или шоколадови. Очите светло сини или ярко жълти с кехлибарен цвят. Краката сравнително дълги, с тъмни „чорапки”, опашката черна, туловището светло с лек кремав оттенък. Тези котки стрували баснословни суми, както и сега. Да придобие такова ценно животно може само много богат човек.
    В Тайланд е основано Общество за защита на сиамските котки от измиране, което издирва чистопородни екземпляри в Европа и САЩ, потомци на подарените от краля на Сиам преди над 100 г. на царски особи.
Резултатие изненадали всички:потомците се оказали с петна и ивици в най-различни разцветки, атипични за тази рядка порода.
    Пръв собственик на такова красиво животно в Европа бил народният артист С.В. Образцов, но той не се погрижил да съхрани чиста породата, като осигури, подобно на руския премиер С. Путин компаньонка на подареното му българско овчарско кученце  от нашия премиер Бойко Борисов.
    Всъщност, дори и в Тайланд популацията на местните сиамски котки
значително намаляла преди векове: спасявайки се от набезите на враговете си хората зарязвали домашните си животни, включително и котките, които бързо подивявали и загивали. Сега в Тайланд са се запазили само 4 семейства сиамски котки с типични за породата белези.
    У нас има ценители на котките, обединени в клубове по фелинология, които периодично провеждат изложби и състезания по чистопородност. Тя се поддържа чрез спазване на стандартите на съответната порода и отбелязване в родословни книги най-породистите представители, взели награди на европейски и световни изложби.

.
ЕТОЛОГИЯТА – ПРОЯВА  НА  ИНТЕЛЕКТА  НА  КОТКИТЕ
Проф.д-р Янаки Караджов – вет. лекар

През последните години особено място в биологията взе етологията – науката за поведението на различните животни. Присъдени бяха две Нобелови награди – на писателя и еколога Джозев Конрад и на „пчеларя” Карл фон Фриш, описал езика на пчелите. Поведението на котките също е изключително интересно и в много случаи учудващо полезно за нас. Между другото, котките подражават много от поведенческите реакции и движения на стопаните си, при това спонтанно и без да ни иронизират.
Ако искате вашата котка да се чувства добре в новия си дом, т.е. у вас, оставете я да открие, да вижда и да чува всичко в малкия ви апартамент. Не се опитвайте да я развличате. Тя стои на перваза на прозореца, защото оттам  може да наблюдава интересния живот навън. Въобще, тя предпочита собствени забавления, които нямат нищо общо с вашите.
    Котките независимо от самостоятелното си поведение силно се привързвът към стопанина си, което изразяват със своеобразно мъркане. То представлява вибриране на гласните им струни, което показва състояние на задоволство и щастие. Установено е, че мъркането има положително въздействие върху нас: премахва стреса, предизвиква чувства, отговарящи на манифестираните от котката ни, заякчава емоционалния контакт с домашния ни любимец, повишава съпротивителните ни сили и ни прави по-устойчиви на болести, особено тези на нервната ни система ( депресии, неврози, аутизъм у децата и др.)
    Котките имат предпочитание към някои хора, което изразяват недвусмислено, като лягат в скута им и позволяват да бъдат галени.
    Бях малък и често посещавах дома на моя съученик и далечен братовчед Гого. Те имаха най-обикновена котка, взета от улицата. Тя усещаше по неизвестен начин, че аз влизам през входната врата, изтичваше по дългия поне 10 метра коридор,  бързо се покатерваше по гърба ми и се настаняваше увита около врата ми. Заедно с това започваше да мърка. Аз бях много щастлив от тази демонстрация на обич – тя не се различаваше и от моите чувства. Аз обичах от малък животните: у нас винаги живееше ловно куче, заедно с приятеля ми Вачко (след години станал известен скулптор, избягал от комунистическия ад и завършил жизнения си път в Париж) непрекъснато гледахме зайци, гълъби, скатии, а веднъж той се сдоби и с канарче което ни снесе яйца. Вачко учеше в Италианското училище сред богаташки синчета и сноби, но нито веднъж не предпочете новите си съученици пред мен. Любовта му към животните намери израз в майсторското им изобразяване от глина, а моята – в кариерата ми на вете- ринарен лекар.
    Но да се върнем на Гоговата котка. Как тя отгатваше, че обичам жи- вотните и по-специално нея ми стана ясно едва напоследък. Видни учени разкриха, че в носа на котката, на кучето, а и в нашия нос (под  веждите) се намира орган, с който ние „вдишваме” ендорфините на хора и животни, от което зависи дали те ни харесват или не. Дори се смята, че началните  стъпки на любовта между мъжа и жената ( а защо не и на мъжа към мъж или на жена към жена) започват със селективната дейност на този орган. На тази база известни производители на парфюми пускат на пазара миризми, които ни влюбват в дамите, ползващи тези аромати.

оОо


    Умеят ли котките да лекуват?
    Когато стопанинът има сериозно заболяване, напр. започващ инфарк на миокарда, котката открива болното място, ляга там и дори задремва (котките прекарват в сън 40% от деноноцието, което прави 10 часа), като с присъствието и с биополето си спира патологичния процес. Подобни наблюдения има при язва на стомаха и на дуоденома, на гонартроза, на ревматоидни артрити, при фрактури на крайниците, при рак на белите дробове, на млечните жлези, на черния дроб и др. Ако се възприеме нашата хипотеза, че повечето от хроничните болести с неизвестна етиология са латентни хронични инфекции, биополето на котките би трябвало да унищожава авизуалните фрагменти от бактерии.




Нашите домашни котки се държат различно в зависимост от желанията на техните стопани, които те с удоволствие имитират и от окръжаващите условия.     
     Кое определя поведенческите реакции на котката:
Сетивните органи (анализаторите) са много добре развити. Чрез тях котката общува с външния свят, реагира целесъобразно на многобройните и постоянно изменящи се дразнения на средата и по този начин се приспо- собява към нея. Възникналите нервни импулси се предават от периферната част на анализаторите в централната нервна система, където се преработват в съответно усещане: мирисно, вкусово, слухово, зрително и т.н.
Особено голяма е остротата на зрението през нощта – дължи се на големия брой пръчици в ретината. Котките различават добре различните лъчи на светлинния спектър.
Главният мозък на котката е сравнително по-голям от този на кучето
(0,70 – 1,10% от телесната маса, докато при кучето е 0,30 – 1,00%), което показва нейните завидни умения.
2.  Инстинктите управляват централната нервна система чрез онасле- дени  безсъзнателни действия. Такива са половият инстинкт, грижата към потобството, майчинският инстинкт, ловният инстинкт, защита от враговете и др.
При шумолене и при драскащи звуци котките реагират инстинктивно, като силно се тревожат. В съвместния живот с други котки или други животни, а също и с хората съществена е ролята на социалните и терито- риалните инстинкти. Обучението и опитът влияят на поведението им през целия им живот. Като високоразвити животни, котките са способни да извличат уроци от минали грешки.
Те са в състояние да експериментират, като опитат няколко варианта на държание, след което избират оптималното поведение.

    Грешките в поведението на човека към собствената му котка нерядко водят до нарушаване на нейните мотиви на поведение. Ако не отчете това, което често се среща, собственикът е недоволен и незаслужено наказва котката си.
3.  Паметта на котките силно влияе на поведението им, защото те не забравят повтарящите се събития. Някои котки прливикват да съпровождат стопанина си  по пътя към работата му, както и да го чакат в опредлен пункт когато се връща от работа. Те съхраняват в паметта си предмети, произшествия, събития и действия. При тяхното повторение в съзнанието на котките възниква приятна или неприятна представа. Съвкупността от подобни представи определя поведението им към хората в обкръжението на които живеят.
4.   Симпатиите и антипатиите възникват най-често към останалите животни, с които котката съжителства. Поговорката „ненавиждат се като котка и куче” не винаги е вярна: има много примери на безбурен съвместен живот, а дори и на привързаност и обич. Подобни отношения имат котките и към нас.
    Когато беше малък синът ми си мечтаеше за куче, но милата му май- чица, започнала лекарската си кариера като педиатър, беше непреклонна.
-  Куче ли? Никога няма да пусна куче вкъщи! Освен уличната мръсотия, кал и прах, всяко куче е източник на микроспория, кучешка тения, бяс, лептоспироза, токсоплазмоза.... и тя с убедеността на медик-отличник изреждаше ред по редом всички 21 зоонози. – А какво би се случило, ако кучето донесе кърлеж? Та кърлежите са носители на Лаимската болест и на разните вирусни енцефаломиелити...Докато съм жива куче няма да влезе тук!
Какво да кажа аз, любителът на всичко живо, което лази, хвърчи и тича, но най-вече на кучетата. И малкия Емо тичаше по ливадите, където ловеше пеперуди и скакалци, тичаше по плажовете, където ловеше раци-пустинници и калинки, влизаше в морето, където ловеше миди, обикаляше вечер около палатката ни в планината, където ловеше светулки и бръмбари-рогачи, а веднъж  на мостика на Свети Константин и Елена един батко му даде водна змия! Емо я прегърна и след като с триста зора го убедих, че няма да я пуснат в ресторанта с нас, прескочи до стаята ни в Дома на учените „Жолио-Кюри” и я остави в банята.
На другата сутрин трябваше да забравим за плажа и да се погрижим за нейната прехрана. Обясних му, че трябва да я оставим на плиткото сама да си улови някоя скарида или раче с надеждата, че ще се скрие някъде, и Емо влезе в банята, за да я донесе. След малко се чу оттам съмнителен шум – Емо я преследваше с джапанка в ръка, но тя, като студенокръвно същество, беше придобила сили и кураж в хладната баня и се шмугна под вратата право към коридора! Да преследвам змия в коридора на международен хотел, в който зад всяка врата кудкудякат ранобудни дърти германки, а пъхне ли се под някоя врата не ми се мисли какво може да произлезе, аз се проснах върху нея ... и язък за змийчето!
За Емо това беше втората змия. Първата той уловил край Перловската река и гордо я донесъл вкъщи. От вратата майка му Калинка се развикала:
-   Да я оставиш там, където си я намерил!
Тогава Емо я отнесъл у баба си Вили и я настанили в кофата на балкона.
На другия ден баба му решила да вземе кофата, за да измие антрето, но  се сетила за змията, а Емо бил на училище. Тя затворила здраво вратата на балкона и започнала да чака Емо, за да си вземе змията. Чакала ден, чакала два, неизхвърлената кофа с обелки започнала да намирисва, но Емо вече гонел други бръмбари в парка Оборище. На третия ден дядо му нададе тревога! Когато отидохме у тях, що да видим: старите надничат през про- зореца към балкона, но не смеят да отворят вратата му, за да не влезе змията. А кухнята, непроветрявана от три дни, вони на всички възможни кухненски миризми!
Е, и Емо както всички деца порастна, ожени се и отиде да живее в Младост 4 и да се мъчи да прави семейство с хубавата си жена и немирният си син. Това добре, но взел да забравя да се прибира след работа – много му било далече, затова за по-близо прескачал до вкъщи да похапне, след което се запилявал със старите си приятели от махалата.
Трябваше да се измисли нещо ефикасно, преди младите да са решили някоя глупост (две години след това те я решиха!) ....и аз му взех куче, за да се занимава с него по поляните на Младост, а не да виси в кафетето до нас.
Кучето беше великолепна немска овчарка на 3 месеца, с родословно дърво и графско потекло от кучкарника на някакъв замък в Източна Пру- сия. То беше тя, и тъй като беше четвърто поколение на родителите си, кръстихме я Герда. Снаха ми заподозря някаква уловка и за да не остане назад, донесла у тях едно улично коте, което кръсти Лили.
Сутрин след като отведат малкия Жанчо в детската градина, те оставяли тристайния си апартамент на разположение на Герда и Лили.Вечер те намирали двете животни грохнали от игри на гоненица. Герда захапваше главата на котенцето Лили, а то се мъчеше да я одраска по езика...но на шега.
Герда и Лили израстнаха заедно в братска дружба, защото между тези различни видове домашни животни никога не е имало вражда.
    Вражда нямаше, но не всичко беше в ред. Лили беше обсебила остъкления балкон и си беше устроила легло върху кухненския бюфет – място, недосегаемо за Герда. Нейната зеолитна тоалетна беше на балкона и Герда не стъпваше там – само едно куче с хиляди пъти по-чувствителния си нос може да оцени колко неприятно може да мирише котешка тоалетна. Герда нямаше къде да се скрие и да си устрои свое леговище. Освен това беше станала много тежка и никой не я взимаше в скута си да я погали, докато Лили се радваше на всеобща любов. Тогава Герда започна да ревнува и да разкъсва тапетите! Успокои се тогава, когато аз я взех да живее вкъщи, където цялата наша любов беше за нея.
А булката Калинка? Тя беше принудена да приеме Герда, защото Емо и жена му се разделиха, а аз забравих в какво се беше клела жена ми.
Много скоро Герда и Калина станаха такива дружки, че вече аз започнах да ревнувам. А когато Герда трябваше да бъде приспана, защото се разболя от рак на белите дробове, както 80% от столичните кучета от едрите породи (разболяват се, защото дишат ауспухните газове), Калина плака много!
                                             
оОо

Проявите на антипатия често се съпровождат с „дуели” със себеподобните и с враждебност към някого от семейството, която не винаги е обяснима.
5.Човек и котка. Котката е член от семейството ни за нас, но и за нея.Котката схваща отношението си към хората като определена степен на родство. Етолозите обясняват това поведение, понякога на удивителна симпатия, понякога на пълна апатия, като остатък от детските инстинкти. Котките под майчинската грижа на човека се чувстват като негови деца: животът вкъщи осигурява тяхната безопасност, храната, която ежедневно той им дава превръща живота им в един безкраен празник...на дрямката.
Най-добре се развиват отношенията котка-човек когато тя още от ранна възраст (6 седмици след раждането) свиква на контактите с  любимия стопанин и дори след години продължава да се чувства като негов партньор. Интересно е, че дори в напреднала възраст, котката запазва приветливото и игривото си отношение към него. Тя не трябва да маркира територията си, не трябва да я защитава с цената на някоя драскотина, не трябва да се грижи за прехраната си. Но храната, водата, чистата „тоалетна” и местата за сън съвсем не са достатъчни за нея. Затова тя сама показва благоразположението си по много начини, които са в обсега на семейното и половото поведение. Тя търси близостта на своя кумир и му се доверява в ситуации, свързани със страх и болка. При това техните взаимоотношения протичат на фона нарадостно мяукане и мъркане. По всичко личи как котката приветства облеченият с доверие човек: повдигнатата опашка, извитият гръбнак, гальовното пъхане на муцуната в неговата шепа, триенето в стопанина и нежните звуци достатъчно добре илюстрират нейната привързаност.Дори само тези моменти да ни свързваха с нашата котка, си струва да я обичаме.С нейното любопитство и остра наблюдателност тя добре преценява своите стратегически преимущества. С присъщото си упорство и лукавство тя постига желаните цели и използва нашите слабости.
    Много котки са в състояние сами да си отварят вратата като натискат бравата, да използват тоалетната чиния за свои нужди, пускайки водата от казанчето, да пият вода от мивката, след като са тласнали лоста на батерията или да преодолеят стотици километри сами, като ползват при това превозно средство.
    Ето разказа на Енимъл планет за котарака Кирби, обиколил света и довел до умиление всички фелинолози.
    Кирби е едър черен котарак от улична превъзходна порода, който сам избрал къщата, в която се заселил.С екставагантното си поведение той толкова много се е прочул в малкото градче Скарбъри, че всички го познават и го поздравяват, когато го срещнат. А това става всеки ден, защото след  закуска той поема към гарата, качва се сам в теснолинейката и се отправя към Рибния пазар. Кондукторите не го гонят, защото той е една от забележителностите на градчето и привлича туристи! Слязъл от влакчето, Кирби разглежда сергииге и след като му поднасят някои рибни деликатеси, се насочва към местния зоопарк, където най-много се интересува от пингвините. Там за да гледат него, а не дивите птици, се събират тълпи от гости. След това Кирби отново взема влакчето и се прибира вкъщи по светло.
                                              оОо
    Котките успешно прилагат психологическо въздействие върху своя стопанин.Те могат да се привързват към хората по-силно, отколкото към жилището си за разлика от кучетата. Съвместият живот с човека пробужда в котката такива силни чувства, които свидетелствуват за нейната висока интелигентност. Достатъчно е тя да разбере, че отношението на нейния стопанин е искрено, да усети колко приятно му е да се занимава и да играе с нея, за да го обикне дотам, че когато той умре, котката му да се откаже от храна и вода и да скърби понякога до смърт!
    Когато е гладна, котката може с хленчещ глас да си изпроси допъл- нителна порция храна. Ако се нуждае от ласки, тя може да се просне на пода или насред път и да чака, докато не я погалят. Или с невинна физиономия да започне да любезничи, макар току що да е извършила неблаговидна постъпка.
    Захвърлянето на различни предмети на пода или драскането с нокти по възглавниците така може да изнерви човека, че да я пусне навън или в спалнята си.
    Проявите на радост при среща на познат след неговото дълго отсъствие не са така бурни и спонтанни при котката, както при кучето.
Свенливите и срамежливи котки приветстват познатите с известно закъснение, но за сметка на това са искрени.  
6.Обучението и възпитанието на домашните любимци осигуряват безоблачното съжителство с тях. Във всеки дом има забранени за тях предмети и места и котките много бързо възприемат сериозността  на тези забрани. Ако кучето ви не изпълнява някои заповеди ударете го леко, но с вестник. Това правило е неприложимо при котките, защощо те са твърде своенравни и свободолюбиви и е много вероятно след това да ви напуснат завинаги.
7.Движението и играта са важни условия за здравословния начин на живот. Малките котета непрекъснато си играят,при което извържват елегантни скокове (те могат да скочат 5 пъти по-високо от ръста им).
Котките от малки обичат да се завират в разни цепнатини и
тесни пространства, водени от своето любопитство. „Любопитството изяде главата на котката”, гласи една поговорка, но не винаги е така. Как да опознаеш този огромен и пълен с теснини и лабиринти свят, ако не надникнеш навсякъде?
         Още от малки, котките трябва да усвоят необходимите хигиенни навици и редът в новия им дом, заради което не трябва да се ограничава тяхната игривост и непрекъснато движение.
В сремежа към тишина и спокойствие вкъщи някои стопани подлагат на кастрация  котката си, което противоречи както на морала, така и на правилата за защита на животните. Такива котараци стават лениви и апатични, а скоро след това затлъстяват, което ги прави предразположени към диабет, ставни и сърдечни болести. Котките почти не изпускат миризма и притежават природна чистоплътност, поради което непрекъснатите им игри не трябва да ни пречат, защото по този начин те укрепват физически и съзряват полово.    
Едно от непрекъснатите и любими занимания на котките е точенето на ноктите, при което отпадат стари рогови частици. За целта трябва да им се предоставят специални приспособления (възглавнички, обвити със здрава дамаска, стволове от не много твърдо дърво или дъски, закрепени на стената), а не да се принуждават да не го правят. Умението да научим младите котки да ползват тези приспособления е въпрос на възпитание.
    С какво да си играят котенцата? Топки за пинг-понг, въженца, завързани на възли, широки платнени ленти, празни макари, малки топки или „мишки”, ушити от кожа. Партньор в играта може да бъде всяко животно, дори куче.
Котки, расли безгрижно и весело, запазват  елементи на детството си до преклонна възраст.
    Котките обичат да наблюдават движението на хора и животни от вътрешната страна на стъклото, а някои от тях се заглеждат в телевизионния екран.
Котките предпочитат сами да си избират място за почивка и сън, но лесно се приучават да спят в достатъчно широк панер върху чисто дюшече или в малка дървена къщичка, но ако са поставени на високо. Такова място им осигурява обзор и превъзходство над терена.Предпочитат затоплени повърхноси – върху телевизора, радиото, радиаторната решетка. Най-предпочитаното от тях  място е в завивките ви, но не ви съветвам да приемете такова решение, въпреки че някои мои приятели черпят не само топлина от котката си през хладните зимни вечери, но и енергия, особено когато имат болки в кръста или някъде другаде. Не се срамувайте да го признаете, ако го правите: това не е проява на содомия, а взаимна термоласка, съществувала от пещерния живот, та до днес.     
                         оОо

    Котката се нуждае от свеж въздух – той подобрява нейното само-
 чувствие, действа възбуждащо – с него идва информация отвън.
    Котката бързо се привързва към дома, където спи, почива и яде. Тя е готова яростно да защитава тази територия. Около нея се намира терито- рията за надзираване и лов. Ако се срещне в нея с чужда котка, не се стига до бой. Котките запазват дистанция помежду си като избягват контактите. Ловните райони  бързо се бележат с урина и фекалии, за да не се случват нежелани срещи.
    Запознанството изиска да се улови миризмата на своята съседка и да я изучи. След първи контакт от растояние следва приближаване и подушва
не на областта на тила, хълбоците и опашката.
    Следващите етапи на запознанството зависят от поведението на партньорите.
    Котката лесно ще напусне новият си дом, но трудно ще се върне обратно. Затова:
1.    Не пускайте сама вашата котка навън.
2.    Купете нашийник и дълъг повод и я приучете да се разхожда с вас без да се дърпа.
3.    Проветрявайте често вашия общ дом и го поддържайте чист.
4.    Следете козината на котката ви да бъде чиста и без ектопаразити.
5.    Колкото повече котки живеят с вас, толкова  повече грижи имате вие.
6.    Всеки домашен любимец трябва да се научи какво, къде и как да се храни в новия си дом.Само при котката не е така: тя ви показва, че ще  яде само това, което й харесва. Опитите да я въдворите на определено място ще завършат по същия начин.
7.    Цветята привличат котките неудържимо, което се отразява зле на вашата градинка, но друг избор няма!
8.    Някои котки винаги са готови да си похапнат като отмъкват нещо вкусно от масата или от бюфета. Ако вашата е такава, не се опит-
     вайте да я дресирате. Нищо няма да излезе!
9.    Дали котката ще уважи вашето желание да хареса тоалетната зависи от вашето държание към нея. Тя, обаче, може да избере друго място за тази цел.Тогава преместете нейната „тоалетна” там, където тя е пожелала. След като привикне с „тоалетната” си и не може да мине без нея, преместете я където вие искате.
10.    Ако котката ви е породиста, това не значи, че е по-умна от всяка улична превъзходна, а че е по-малко приспособена към превратностите на съдбата. Ловните инстинкти също са индивидуално качество.
Сами разбирате, че е най-добре да постъпвате така, както тя иска!   
    

 



    

А В Т О Б И О Г Р А Ф И Я 14.07.2014 А   В   Т   О   Б   И   О   Г   Р   А   Ф   И   Я


Име:                  ЯНАКИ  НИКОЛОВ  КАРАДЖОВ
Дата и място           СОФИЯ
на ражданe:
Националност:         БЪЛГАРИН
Адрес:                  СОФИЯ 1505, УЛ.”Проф. ДЖОВАНИ  ГОРИНИ № 22
Пол:                         МЪЖКИ
Семейно                   ЖЕНЕН
положение:    
    
Научна                   ВЕТЕРИНАРЕН  ЛЕКАР
степен:             ПРОФЕСОР        
Научна    ВЪВ ВЕТ. МЕД. ФАКУЛТЕТИ НА БЕЛГРАД, МОСКВА,
специализация:     РАБАТ, ЛЕНИНГРАД, ВАРШАВА, ПРАГА, БЕРЛИН, ПАРИЖ, ЛИОН
Научна
Продукция:        МОНОГРАФИИ:
ВЕТЕРИНАРНО-ХИГИЕННИ АСПЕКТИ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА, ЗЕМИЗДАТ, 1979
ВИРУЛЕНТНОСТ НА БАКТЕРИИТЕ, ИЗДАТЕЛСТВО НА БАН, 1980
            ВЕТЕРИНАРНА ДЕРМАТОЛОГИЯ, ЗЕМИЗДАТ, 1982
            ВЕТЕРИНАРНА ДЕРМАТОЛОГИЯ – ІІ ИЗД., ЗЕМИЗДАТ, 1985
            ПРЕНАТАЛНИ БОЛЕСТИ, ЗЕМИЗДАТ, 1986
            ЗООНОЗИ, ЗЕМИЗДАТ, 1992 и др.
            ПАТЕНТИ :  12
            РАЦИОНАЛИЗАЦИИ: 3
            ОТКРИТИЯ:  4
            НАУЧНИ СЪОБЩЕНИЯ:  220
            ПОПУЛЯРНИ СТАТИИ:  НАД 500
    
ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ:   1953г. – 1955г. -  ХИМИЯ В СУ
1955г.-1960г-ВИСШ ВЕТЕРИНАРНО-МЕДИЦИНСКИ   ИНСТИТУТ
1965г.-1969г.- БИОЛОГИЯ В СУ

МЕСТОРАБОТА: 1960г.  –  1963 г. в ХАСКОВСКИ ОКРЪГ И СВИЛЕНГРАД
                   1963г. – 1995 г. ВЕТЕРИНАРНО-МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ
            1995г. – 2000 г. НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТ
Редколегия на вестник "Апимедика-Апикултура" 19.12.2013

 Редколегия на вестник "Апимедика-Апикултура"

1. Проф.д-р Я. Караджов: главен редактор; експерт по апитерапия, заключителен преглед – подпис .в девника

2. инж.Д. Димов - първи зам главен редактор: експерт по  пчеларство и екопчеларство.

3. Доц.д-р Светослав Ханджиев – медицински директор, експерт по апитерапия

4. Проф. Иван Пейчев: икономически директор, експерт по екология и устойчиво развитие.

5. Проф.д-р Ворфганг Люпке: експерт по вет. медицина, преводач

6. Доц. инж. Михаил Михайлов: експерт по пчеларство

7. Александър Съботинов: Компютърен експерт;

8. Наско Мандаджиев: pr директор, журналист 

9. В. Русинов: артдиректор, илюстрация,  пърформънс;

10. Мирослава Николова: фармацевтика; хомеопатия.

11. Лариса Ангелова: арт мениджър,дизайнер, организатор

12. Цветелина Христова: бизнес администратор, архив

14. Зоя Минчева : експерт по проектиране, преводач;

15. Таня ревова: преводач;

16. Стефани Обретинчева: преводи; редактор;

17. Росица Петкова: преводач, редактор

18. Светослав Ангелов: арт, фотокументация 

19. Д-р Иван  Лалев: експерт по диагностика на пчелите

20.Д-р Иван Иванов: експерт по дивите животни. 

Добре дошли в нашия вестник, любители на пчелите и хората! 19.12.2013

Добре дошли в нашия вестник, любители на пчелите и хората! 


    Пчелите са синоним на трудолюбие (като изключим майката и търтеите, останалите са работнички), изключителна работоспособност (те не спят), пестеливост (запасяват се с мед, прашец, прополис), сплотеност
(живеят в семейства – необвързани няма!), жертвоготовност (ужилването на врага е равно на смърт), единство (строг матриархат) – все качества, които имахме, но загубихме и трябва да си възвърнем.
    Пчелните продукти са синоним на природосъобразно хранене и алтернативна медицина, а културата – на образование, просвета, възпитание и любов към науката. Целта ни е да свържем пчелите и техните продукти с така недостигащата ни култура. От което произлиза името на вестника.
    Пчелите, наред с мравките, са единствените социални насекоми – живеят в съобщества при строго съблюдаване на ред и законност. В жилището им царят мир и любов, пълна стерилност (осигурява я прополиса), съвършена организация на труда (без синдикати). Те живеят в кошера на тъмно (въпросът за енергийните им нужди е решен) и отглеждат потомството си при 35 градуса, които поддържат сами. Те не дефекират в жилището си и могат да преживеят зимата без да излизат навън няколко месеца – проблем, все още не решен при междупланетните полети.
    Пчелите опрашват у нас 83 вида растения, без което добивите ще бъдат с  30-50% по ниски. Тази им дейност се заплаща навсякъде (в САЩ за всеки кошер по 125 долара), само у нас е безплатна.
     Всяка пчела (а те в един кошер са 80 000) произвежда през живота си 2 лъжички мед – една за тях, една за нас.При 540 000 пчелни семейства
това прави 10 000 т годишно.
    За всички благини, които ни предоставят, ние им се отплащаме с грижи, но така сме ги занемарили, че те измират масово, заедно с което намаляват и пчеларите. А измрат ли пчелите, ще измрем и ние, както твърди Айнщайн. Наша важна задача е с този вестник да просветим пчелари и непчелари, като ги обединим в борбата срещу смъртността по пчелите, за европейски дотации за пчеларите, за природосъобразен живот, защото те са най-същесвената брънка от нашата връзка с природата!
    На пчелите са непознати завистта и злобата, няма стремеж към власт и забогатяване, при тях екологичните проблеми са решени и криза няма.
Затова  тях трябва да поставим на върха на биологичната пирамида като
същества, по-висши от човека.
    Животът на пчелите буди учудване (и завист) не само у социолозите, за това те ни приканват да го изучаваме. Това е друга важна задача пред нашия вестник. Ние сме зависими от пчелите, а не те от нас. Затова в раз-
лични страни има изградени общества „Пчелите и ние”, а у нас съществува фондация „За хората и пчелите”, дарител на която е г-жа Бориславова.
                    оОо                
    Вестник "Апимедика-Апикултура"  ще излиза два пъти месечно и ще помества материали, интересуващи не само пчелари (а те са 120 000), а и всички любознателни любопитковци у нас и по света, особено младите. Той е част от електронния ни сайт, посветен на пчелите, който е международен. Наши начинания са курсовете за студенти по Проект „Студентски практики”, подготвящи редактори по екология и пчеларство и преводачи, изучаващи изкуството на превода и оформянето на субтитрите в преводните филми и тв предавания. Успешно завършилите курсовете ни ще могат да работят по оформянето на вестника (участват в редколегията).Курсовете продължават и през следващата година, а ние ще привличаме млади сътрудници и занапред. Готови сме да обучаваме професионално в курсове за пчелари по програма на Министерството на труда и социалната политика българи, получилите българско гражданство македонци, сърби и албанци, както и бежанците, решили да останат в България. Ще проведем и курс за обучение на младите, а и не съвсем младите пчелари по биология и болести по пчелите, по съвременни методи за получаване и маркетинг на пчелни продукти и апитерапия, за който разчитаме на помощта на евро-депутатката г-жа Мария Габриел и вниманието на ЕС.   
    Освен пчеларските проблеми    имаме амбицията да информираме нашите читатели за начините на природосъобразен живот и хранене, дълголетието с помощта на пчелни продукти  и апитерапията на болестите по хората, животните и пчелите, включително и на някои нелечими социалнозначими болести:  рак, диабет, хипертония, туберкулоза, лаймска болест,бруцелоза и др. Нашите изследвания, провеждани в продължение на над 30 г. показаха, че в основата на тези болести стоят хронични вирусни инфекции, филтруеми форми на борелии, спирохети и бактерии, както и Л-форми на някои микроорганизми. Опитите ни за лечение на някои от тях, проведени върху кучета, показаха лечебния ефект на прополиса. Кожните форми на тези болести сме обработвали със спиртни и безалкохолни екстракти, а за санирането на вътрешните органи прилагахме фонотерапия по метод, използван много години от известната апитерапевтка д-р Пучинкова.Този метод е прилаган с успех многократно и е обект на нейната дисертация. Повечето от тези болести са актуални и във ветеринарната медицина. Това поставя въпроса за нарастването на производството на прополис предимно по начини, при които се получава прахообразен продукт. По подобие на меда и прашеца е необходимо да се разработят методи за получаването на монофлорен прополис, както и да се прецизира лечебният ефект в зависимост от това от кои видове дървета е получен той.
Известният лечител Атанас Цонков, собственик на в-к „Лечител” и на над 30 аптеки в страната много години лекува с успех въпросните „нелечими”
болести с помощта на вносни билки. Негови услуги ползват и много неизлекувани болни от чужбина.
    В много страни с успех се използва лечебният ефект на кошерния въздух, който е богат на летливи фракции от всички пчелни продукти.Ние също сме го прилагали с успех при рак на белите дробове, астма и хроничен бронхит. В Русия има в големине градове Медицински центрове „АПИ” за клинична апитерапия на белодробни болести, алкохолизъм, тютюнопушене, наркомания, игромания, разсеяна склероза, паркинсони-зъм, инсулт, варикоза и др., както и кабинети по козметика.
    В Япония кошерният въздух се продава. Вдишват го болни от астма, рак на белите дробове, хроничен бронхит, туберкулоза. Наш екип разработва технология и маркетинг за такова производство и търси сътрудници,
инвеститори и дарители за развиването на този бизнес.
    Имаме проекти за създаването на Кабинети по апитерапия в отделни болници и поликлиники. Терапията с пчелни продукти и кошерен въздух е подходяща за хроници и желана от пенсионерите поради липсата на токсичност и ниските им цени.
    Проектът „Студентски практики” на М-вото на образованието и науката дава чудесни възможности за обучението на студенти-медици, ветеринари, фармацевти и неспециалисти с родители, баби и дядовци, както и близки, които се нуждаят от такъв вид лечение. Ние сме готови да ги подготвим.
    Интересът към научна дейност сред младите специалисти се възвръща. Имаме готовност да осъществим научно ръководство, както и да привлечем студенти и млади специалисти за участие в бизнес-проекти.
                                             оОо
    Пчелите са социални насекоми и живеят на семейства в матриархат. Майката упражнява властта си, като излъчва ендорфини, с което информира цялото 80-хилядно кралско войнство, че е налице и че действа. Няма ли сигнали от майката, че е жива, пчелите си създават нова.
Тя е стопанката на кошера, пчелите я хранят с пчелно млечице и не й е нужно да излиза навън. Излита само през пролетта, за да срещне любовта в лицето на  някой дебел търтей и да оправдае грижите за нея, като снася 1200 -1500 яйца в денонощие само в добре почистени и байцвани с прополис килийки. Майката живее 7 години, но се използва само една.
    Работничките живеят 45 дни при страхотно разпределение на труда: в началото са чистачки, след това – кърмачки (отделят пчелно млечице от слюнчените си жлези), укрепне ли въоръжението им – жилото, стават стражи и  допускат в кошера си само пчели от собственото им семейство (раз-познават ги по миризмата).Едва след три седмици биват „повишавани” в
 летящи пчели и започват да събират нектар, полен (пчелен прашец) и смола от дърветата, от която правят прополис .
    Търтеите имат само една функция – да оплодят майката, което те правят по виртуозен начин -  докато летят. При това половият им орган се откъсва и те умират от кръвоизлив – най-скъпо платената любов!
    Всяка пчела произвежда 2 лъжички мед – една за тях, една за нас.
Да правят мед не е най-важната им функция, а нещо друго: те опрашват 87 вида растения, с което повишават добивите с над 30%.
    Всички насекоми, в това число и пчелите, имат изключително обонание, което им позволява да разкриват наркотици, пестициди, тежки метали, радионуклиди и всякакви отрови. Те са добри охранители.
    В замяна на всичките ползи нашата отплата е грижата на пчеларя, а за него трябва да се грижи държавата. В днешно време пчеларството поради липсата на грижи запада – в миналото имахме 800 000 пчелни семейства, а сега са 530 000, заедно с което намаляват и пчеларите – за тях няма дотации. В България има капацитет за отглеждането на 1 000 000 пчелни семейства. Ще го доживеем ли? Продължат ли да се топят пчеларите и да намаляват пчелите, с опрашването на растенията ще трябва да се заемем ние, или да го поверим на бежанците.
    Този планета е на насекомите – те са най-многобройни. Затова наро-ди, които ядат насекоми (виетнамци, тайландци, японци и др.) никога
няма да останат гладни! Някои са го превърнали на гурме, а и в София има ресторант, в който можете да опитате това удоволствие. Най-вкусни са хлебарките (имат най-голямо мастно тяло), но и пчелите си ги бива! Когато те започнаха масово да измират аз се провикнах:„Не ги хвърляйте, яжте ги!”!Така правят руснаци и много други народи: приготвят, чай, каша, а стават и за деликатеси – напр. хемендекс, а само от коремчетата – дори крем брюле. В моя екип такива своеволия не се допускат, защото от тях правим лекарства за хора, за животни и дори за пчели!
                    оОо.
                
    Вестникът няма да се ограничава само с рубрики за пчелари и апитерапевти, а ще дискутира широк кръг въпроси от екологията, природосъобразният начин на живот, стареенето (или как да не стареем толкова бързо), дълголетието, алтернативната медицина с билки, аеротерапия, хидротерапия, СПА, кинезитерапия, спорт, както и всички научни и културни прояви които ни правят по-човеци и по-добри.
    В редколегията включваме депутати, студенти, които подготвяме като редактори и преводачи  по проекта „Студентски практики”, защото както сайта по пчеларство, който разкриваме, вестникът ще бъде между-народен. Няма да лишим нашите читатели  и от забавно четиво: хумор, дискусии, домашни любимци, медена кулинария, викторини, безплатни реклами и др.

Международна конференция „пчеларският сектор в Европа: Състояние и перспективи”, София, 15.ХІ.2013 г. 19.12.2013 Международна конференция  „пчеларският сектор в Eвропа: състояние и перспективи ”, София, 15.ХІ.2013 г.

    На 15 ноември 2013 г. в зала София на Гранд хотел София под егидата на евродепутатката Мария Габриел – член на Комисията по земеделие на ЕС с участието на Комисарът по земеделие и по развитие на селските райони на ЕС г-н Дачиан Чолош (поднесъл и приветствие), както и на над 300 български пчелари, ръководители и бизнесмени представители на медиите. Беше поставена на разискване тревожната картина на състоянието на пчелите в ЕС и се посочиха перспективите за опазването на пчелите и за развитието на пчеларството. За това допринесоха и приветственото слово на г-жа Мария Габриел, както и видеообръщението на еврокомисарът по здравеопазването на ЕС г-н ТониоБорг.
    Изтъкнато беше значението на пчелите за околната среда и европейското селско стопанство и гибелното въздействие върху тях от пестициди-те, за което допринасят и порочните селскостопански практики и болести (колапс на пчелните семейства, азиатска нозематоза , вароатоза). Посочиха се действия за преодоляване на високата им смъртност. Решаващо  значение за бъдещето на пчелите и пчеларите се очаква да има реформата на общата селскостопанска политика и новите моменти в областта на здравеопазването на животните в ЕС.
     В оживената дискусия взеха участие изтъкнати пчелари и представители на бизнеса,а някои представиха поради липса на време мненията си в писмен вид. Изказване на Проф.д-р Янаки Караджов (представено на г-жа Габриел)
    1.Колапсът на пчелното семейство е основен здравен проблем за пчелите у нас.
    Наши изследвания показаха, че от посочените в литературата над 60
причини за тази болест по-голямата част представляват предразполагащи
фактори, друга част са съпътстващи болести и само две – Вароатозата И Азиатската нозематоза предизвикват Колапсът на пчелните семейства. Мерки за борба са пролетното и есенното третиране с разрешените в ЕС средства, като нашите предпочитания са за билковия препарат Екофил П с активно начало див пелин.
    2.Екофил П  може да се използва и в борбата срещу Мароканските скакалци, които през последните години унищожават растителността в южните райони на страната (неотдавна те достигнаха до Пирдоп ).  
След като поразят листната маса в Мароко, те се насочват към Тунис и прекосяват Средиземно море при о. Сицилия. Авиостанциите по южния му бряг засичат техните рояци с радарите си и напръскани от самолети с Екофил П или с друг разрешен препарат, те подлежат на унищожение над морето. Предложеният от нас метод може да предпази от инвазията не само нашата, но и редица други страни от Южна Европа. Сега борбата с мароканските скакалци се води с инсектициди и е предоставена на засегнатите общини. Те, обаче нямат нито средства, нито необходимите познания , при което пчелите масово се унищожават.
    3. Нормално във всяко пчелно семейство умират годишно няколкостотин хиляди пчели, които под името Апис тотале могат да намерят място не само в апитерапията на хора и животни, но и на самите пчели, особено на болестите, причинявани от микроорганизми. Това поставя въпроса за улавяне и събиране на подмора като ценна суровина  не само с профилактична, но и с терапевтична стойност.                    
    4. Да увеличим производството на прополис (той също е търсен износен артикул,). Да проучим какви източници на прополис има в обсега на нашите пчели за да получаваме монофлорен продукт, терапевтичната стойност на който е различна и зависи от растението-донор. Изгодно е да произвеждаме прополис на прах (той струва до 100 лв. за килограм, докато останалият го изупуват по 30-35 лв.).
    5. Да разнообразим асортимента на меда чрез комбинации със сухи фрукти и зеленчуци, както и с ядки с определена терапевтична активност към към отделни болести. Имам разработени десетки рецепти, който  съм готов да предоставя на заинтересованите, а предстои и да ги публикувам във в. Пчела и кошер.
    6. Да прилагаме постиженията на известния пчелар Якофов от Пловдив в получаването на монофлорен прашец, цената на който е по-висока.
    7. Да усвоим производството на търтеево млечице, което е ценен имуномодулатор за подрастващи и възрастни хора.
    8. Да привлечем младежи, като популяризираме пчеларството и използваме личния пример. Това е част от програмата на електронния вестник Апимедика – Апикултура и сайта по пчеларство. Нека те бъдат нашия новогодишен подарък за българските пчелари!
    9. Да произвеждаме екологично чисти пчелни продукти.
    10. Да подготвим пчелари сред имигрантите (за 2012 г. са получили българско гражданство над 15 000 македонци, сърби и албанци с българско потекло).
    11. Да обучим оставащите в България бежанци, като им  създадем поминък. По моя заявка професията „пчелар” и „апитерапевт” фигурира в Кадастъра на професиите в МТСП.       


Изкуството на превода - път към Европа 19.12.2013 Изкуството на превода   - път към Европа
Проф.д-р Янаки Караджов

            Да знаем чужд език щом сме европейци е необходимост, но това
                  не ни прави преводачи, ако не познаваме изкуството на превода.

    Европа изисква да живеем в условията на задължителен трансфер между страните на ЕС. Преводът на чужда литература е творчески процес на духовна връзка с останалия свят. Изкуството на превода изисква изграждането на умения  и създава ангажименти към световната наука, култура и изкуства.
    Преводът е добър, когато сме в състояние да се вживеем в идеите и концепциите на автора, да навлезем в духа на творбата му и да намерим адекватния израз на неговия език. Добрият превод е като жената – казват французите. Ако е верен не е хубав, а ако е хубав не е верен.
       І. Изисквания на качествения професионален превод:
1.    Не превеждай дума по дума, защото ще станеш първосигнално дословен преводач.
2.    Не пренасяй специфичните синтактични конструкции на езика на оригинала в езика на превода.
3.     Не превеждай буквално идиомите.
4.    Електронният превод е мечтата на човечеството, но има ли той художествена стойност?
5.    Контекстът изисква подбирането на подходящото значение на всяка дума.
6.    хубав е превода по смисъл, но идеален е, ако освен смисълът са спазени  ритъмът и римите.
7.    Търси подходящите еквиваленти на оригиналните фрагеологизми.
8.    Само загубеняците в превода  не се съобразяват с правилата, чрез които можеш да създадеш ново произведение.
Въпросът изкуство ли е преводаческата дейност или е изкусност е безсмислен. Без вътрешната потребност на твореца да направи читателя съпричастен към богатството на чуждоезичната литература
няма професионализъм. Защото добрият превод е мост през пространството и времето.
    Добрият превод е нужен не само в художествената литература, той е нужен и на бизнесмена, на научния работник, на лекаря, на инженера, въобще на всеки културен човек. Защото индивидуалният, професионален и делови имидж зависят от изкуството на свободното езиково общуване.
    Кое прави преводната литература особено нужна? Това е знанието да знаем къде е скрито знанието.
ІІ. Основен принцип е:
1.    Не съществува буквален превод.
2.    Всички преводи са интерпретации, в които е важен контеккста и аналогичните смислови конструкции на оригинала.
3.    Преводачът е длъжен:
-    да изрази личното си отношение към превеждания труд;
-    да познава философията и литературните му достойнства;
-    да вникне и осмисли  неговите достойнства;
-    да притежава качествата на изследователя-интерпретатор. 

ІІІ. „Всеки, който е превеждал и е мислил за превода – твърди английският философ Попър –знае, че не съществува граматически правилен и в същото време почти буквален превод на който и да е интересен текст.Всеки добър превод е интерпретация на оригинала, теоретична реконструкция с елементи на коментар. Опитайте се да харесвате книгата, да имате нодчертано лично отношение и интимна
връзка между собствените си схващания и тези на автора.. От своя
страна той трябва да има доверие към своя преводач, да „делегира”
правото му да го представя в съответната страна и нейната култура.
В идеалния случай Потър вижда преводача като защитник на собствените си доктрини, критики и пр.”
    Важно е и личното впечатление на преводача от автора – то го подпомага при интрепретирането на текста.
ІV.  Опитите на преводача да ”илюстрира” книгата с част от текста е неправилно, тъй като само като прочетем цялата книга можем да схванем в цялост идеите и концепциите, залегнали в нея. Книгата не може да се чете и да се възприема на части, както не може „частично” да бъде обичана и мразена.
        Ако цитираме откъс от вече превеждано на български произве-дение, трябва да се предаде цитатът според съществуващия източник и под линия да се посочи той, а не да се превежда отново, защото това ще ни противопостави на стария превод.
    V. Превеждането е изкуство и наука едновременно.
        Задължително преводатът трябва добре да познава терминологията в съответната област, и то в сегашния й вариант. Само през последните години се наложи три пъти да бъде сменяно официално-то название companian animalis в резултат на преводачески прищевки. В началото беше „декоративни животни”, после стана „животни за компания”, а сега е „домашни любимци. Тогава наша (заедно с д-р в. Денков) книга, издадена от Земиздат, получи названието Биология и болести на декоративните гризачи  (в повечето от тях няма нищо декоративно – те са мишки, плъхове и др.).
VІ.  Съществуват много журналистически клишета с изкуствено вмъкнати в тях чуждици, като „фен”, успешен министър”, „визия” и др. Наградените ученици в олимпиадите са „перфектни”, всичко е „тотално” и „абсорютно”, проблемът е „фискален”, отец Паисий написал „История славянобългарская” за неразумния „юрод” т.н
VІІ.  Преводът е вторично изкуство, заварено дете на литературата.
        „Преводът е родство по избор” – В.Гьоте. Октавио Пас смята, че” ...е златна монета в духовния обмен между народите” В Италия има поговорка „Преводачът е винаги предател”
        Според Фридрих Шлегел художественият превод е смъртен двубой: поражение търпи или този, който превежда, или онзи, когото превеждат. Най-откровен е един румънски философ: преводачите, които срещнах през живота си почти винаги превъзхождат авторите с образованието и културата си. Най-добре е когато не се забелязва въобще, че е имало превод.
VІІІ. Въпрос на идентичност е, когато преводачът принадлежи към мястото и културата на превеждания текст. „Преводът е призван да предаде музиката на оригинала” – О. Стамболиев.”Думите пеят” – Пабло Неруда. В чужбина всички българи мислят заедно и се смеят заедно.Нужно е да намериш звука. Текст, роден в един език, трябва да придобие плът и кръв в друг език, без деформации и компресия.
                      оОо
        Възможност да усъвършенстват умениятя си на преводачи имат студентите-филолози, ако изберат курса „Изкуството на превода – път към Европа”, който в рамките на Проект  „Студентски практики” провежда курс за редактори и за преводачи. Изграждаме
Международен сайт по пчеларство с електронен международен вестник "Апомедика-Апикултура", за които се нуждаем от преводачи от няколко езика.
   
                 

Предложение OTНОСНО: Програма за съвместни действия 17.12.2013

ОТ: Проф.д-р ЯНАКИ КАРАДЖОВ, Генерален директор на АГРОБИЗНЕС-АКАДЕМИКА, Гл. Редактор наелектронен в-к АПИМЕДИКА-АПИКУЛТУРА,

СОФИЯ1505, тел. 02 843 15 35, моб. 0885 456 700, e-mail  Ya_Karadjov@abv.bg

OTНОСНО:Програма за съвместни действия.

 

 

                        УВАЖАЕМИ  Г-Н ДИРЕКТОР,

 

            Съвместнитени действия с Вашия предшественик г-н ЖАК БРЕЛ доведоха до заселването напокрива на хотел ХИЛТЪН с пчелни семейства и гаранциите от наша страна , че теще се развиват добре, ще представляват атракция за гостите на хотела и гаранцияза екологична чистота.

            Следващастъпка на нашето сътрудничество е следното ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

1. ОФОРМЯНЕ  НАЕКСТЕРИОРНОТО  ПРОСТРАНСТВО нахотелХИЛТЪН чрез интродукция на подходящи декоративни и медодайни растения, аименно:

ГОРСКИ ВИДОВЕ: борове, кипариси, елхи, тополи, върби, брези,кестени, липи.

ОВОЩНИ ДЪРВЕТА: орехи, ябълки, праскови и др.

МЕДОДАЙНИ ДЪРВЕТА: акации, липи, лески, черен бъз, софора;

ДЕКОРАТИВНИ ХРАСТИ: маргарит, люляк, трендафил, златен дъжд;

ТРЕВИСТИ ВИДОВЕ: салвия, босилек, чубрица, фацелия,лавандула, мента, невен.

НИСКОСТЪБЛЕНИ ТРЕВИ: кокиче, минзухар, незабравка.

Дърветата се засаждат отвъннавътре  по височина: горски,дървовидни,декоративни.Следват храстите, тревистите и нискостълбените растения.

Обогатяването на видоветерастения продължава с годините, докато на едно и също място не се развият трицъфтящи през различен сезон цветя.

Добре стоят групи от 3 или 5 дърветас различна височина : черен бор, ела, бреза; топола, кипарис, плачеща върба с 2брези и др.

ПОЙНИ  И  ДЕКОРАТИВНИ ПТИЦИ: паун, фазани, токачки, пойни, насекомоядни. .

 ВОЛИЕРИ : пчелояди,вълнисти папагали, канари, щиглеци, скатии;

ДЕКОРАТИВНИ  ГРИЗАЧИ:катерички, таралежи;

ТЕРАРИУМ със сухоземни костенурки; Езерце с червени рибки;

КОШЕРИ – нормални и стъклен.

МРАВКИ: мравуняци и мравка-квариум

            Цялостнотооформяне е резултат от друг ПРОЕКТ ЗА ОФОРМЯНЕ ТЕРАСАТА НА ПЕРЛОВСКА РЕКА въввръзка с кандидатстването на София за културна столица на Европа през 2019 г.,който предоставям на Вашето внимание.

            Заосъществяване на предложението е необходимо разрешение от СО.

 

 

СОФИЯ,21АПРИЛ 2014 г.                                       С уважение: проф.д-Я.Караджов
Предложение от проф.д-р Янаки Караджов, Национален Браншови Пчеларски Съюз 01.12.2013                                                                         ДО
                                      г-жа МАРИЯ ГАБРИЕЛ
                                      ЕВРОДЕПУТАТ

        П   Р   Е   Д   Л   О   Ж   Е   Н   И   Е
ОТ: проф.д-р Янаки Караджов, Национален Браншови Пчеларски Съюз,
    София,1505, ул.”Проф.Джовани Горини”22, тел.02 843 15 35;
    0885 456 700; e-mail: ya_karadyov@abv.bg
ОТНОСНО: Обучение на младите пчелари по биология на пчелите

                          Уважаема госпожо МАРИЯ-ГАБРИЕЛ,
    На Международната конференция Димо Димов и други пчелари поставиха въпроса за недостатъчните знания на младите пчелари по
биология на пчелите. Недостатъчно са информирани и млади, и стари
пчелари по лечебното дейсдтвие на пчелните продукти и условията, на които трябва те да отговарят. Имам готови материали по повдигнатите
въпроси и м о л я  за съдействието Ви по тяхното издаване и разпрост-ранение. Уверен съм, че  чрез повишаване компетентността на българските
пчелари може да се постигне по-висока производителност и по-малко технологичен брак в тяхната практическа дейност.
    Г-н Жан ВАЙСЕНБЕРГЕР в своя труд относно състоянието на пчелите в ЕС, приложен към материалите на конференцията ,свързва
необичайната смъртност по пчелите напоследък с комбинираните въздействия на много фактори. Считам този извод за остарял, след
като предложих моя концепция, а именно, че голямата смъртност и напускането на кошерите се дължи на болестта Колапс на пчелните
семейства, известна в САЩ като „синдром за разпадане на пчелните
семейства”. Изпращам Ви научното ми съобщение по този въпрос, с
което запознах на пресконференция и чрез в-к „Пчела и кошер”българ-
ските пчелари, а по електронен път - изтъкнати специалисти от различ-
ни страни, ръководството на Апимондия и легациите в София на засег-
натите от тази болест държави. Оповестяването на две причини – вароатозата и азиатската нозематоза, както и прилагането на билковия
препарат ЕКОФИЛ Р решават  този проблем. Много е трудна борбата с колапса на пчелните семейства, когато трябва да се тушират над 60 причини (при досегашното схващане),  докато двукратното (пролетно и есенно) третиране срещу вароатозата и нозематозата са във възможностите на всеки пчелар.
    Поздравявам Ви за чудесно организираната и проведена Междуна- родна конференция, на която всички видяха във Ваше лице така нужния за нашето пчеларство обединител.

 София, 15.11.2013 г.            С пчеларски поздрав: Я.Караджов   

Дистанционен семинар на електронен вестник "Апимедика Апикултура " 01.12.2013

Дистанционен семинар на електронен вестник "Апимедика Апикултура " за млади   пчелари   и   непчелари

    Семинарът по биология на пчелите и техните продукти се органи-зира по конкретен повод с цел да задоволи определени нужди и същевре-менно да привлече нови пчелари.

    На Международната конференция „Пчеларският сектор в Европа: Състояние и перспективи”, проведена в Гранд хотел София на 15 ноември т.г. под егидата на еродепутата г-жа  Мария  Габриел, се постави въпроса за недостатъчните знания на младите пчелари по биология на пчелите. Недостатъчно са информирани и млади, и стари по лечебното действие на пчелните продукти и условията, на които те трябва да отговарят. Чрез повишаване компетентността на пчеларите целим да постигнем по-висока производителност, по-малко технологичен брак и повече екопродукти. Тези знания не биха били излишни и на непчеларите – потребители на пчелни продукти. Това е пътят и за увеличаването на консумацията им, защото българинът купува мед когато е болен и консумира средно 300-400 г годишно, докато германецът използва меда като храна и използва 1,5-15 кг мед на глава от населението.

    Семинарът е дистанционен поради характера на нашия контакт, но ние се надяваме, че ще получим в отговор вашите съображения и въпроси, които сме готови да предоставим на останалите читатели.

    Приятни занимания с дистанционния семинар!

            Програма 

1.    Биология  на  медоносните  пчели 

ІІ.  Апитерапия

ІІІ. Дискусия

ІV. Среща  на Фестивала на пчелни продукти  на 17 септември 2014 г

в градинката на Градската баня (срещу халите) в

                Отговорник: Проф. д-р Янаки Караджов


І. Биология на медоносните  пчели 

   Apismelifera       

Писмо от проф. Янаки Караджов до г-жа Мария Габриел, евродепутат 01.12.2013                                
                                         ДО  Г-жа  МАРИЯ  ГАБРИЕЛ
                                Евродепутат


ОТ: Проф.д-р Янаки Караджов, www ya_karadjov@abv.bg] 0885 456 700


            Уважаема г-жа Габриел,

    Прочетох Вашето писмо със задоволство – явно е, че ще работим заедно в името на бъдещето на пчеларството.
    Моят екип създава сайт в Интернет, посветен на пчеларството. Каня Ви да вземете участие в него, още повече,че намерението ни е да бъде с международно участие. Към него ще има и електронен вестник АПИМЕДИКА – АПИКУ,ЛТУРА, в първия брой на който обявяваме Дистанционен семинар по биология на пчелите и апитерапия за млади пчелари и млади и не съвсем млади фенове на пчелите. Между другото в София има регистрирана фондация ЗА  ХОРАТА И ЗА ПЧЕЛИТЕ.
    Моля за среща, за да Ви запозная с намеренията ни и какво е напра- вено до сега.
    С гордост Ви съобщавам, че разреших повдигнатия на конферен-цията въпрос за създаването на токсикологична лаборатория, която да изследва умрели пчели за пестициди. Лабораторията по токсикология на    
ветеринарите, която се ръководи от мой сътрудник, е готова да приема пчелни проби и ще ги изследва за 7 неоникотинови пестицида, само три от които са приети от ЕС. Пчеларите могат да изпращат проби по пощата. Предстои ми среща с директора на  Ветеринарномедицинския институт за научноизследователска и диагностична дейност (мой бивш студент) за уточняване на формите на сътрудничество.
На тази среща ако желаете съм готов да заведа  и Вас.
     С поздрав от вечно заетия поради многото си начинания.
    
 София, 1.12.2013 г.                                                                    Я.Караджов
 

Гостува ни в."Телефраф" 01.12.2013 Гостува ни в."Телефраф"
 Царят  призова Европа да не спира емигрантите 
 „За нова, единна миграционна политика в Европа, гарантираща правото на свободно придвижване като естествено човешко право”-призова бившият премиер Симеон Сакскобургготски в сайта си в личната му интернет страница. Истерията, която наблюдаваме в някои британски и 
френски медии относно очаквана емигрантска вълна след падане на ограниченията на трудовия пазар през януари за Румъния и България „се основава на спекулации и произволни анализи”. Приливът на емигранти във Великобритания след падането на Берлитската стена са осигурили на страната 25 млрд. паунда приходи.
 „България има шанс да се превърне в пример за добро управление на процеса на приема на пристигащите емигранти у нас, още повече, че става въпрос за бежанци, които търсят спасение от военен конфликт.
 Подобна е и инициативата на в-к "Апимедика-Апикултура" да предложим на оставащите в страната емигранти курсове за обучение по пчеларство, апитерапия, апипрофилактика и апидиететика. Те се провеждат по програма на Министерството на труда и социалната политика и фигурират в Списъка на професии в България. Получили гражданство, емигрантите ще имат права да ползват дотаците по Програмата за развитие на пчеларството през 2014-2017 г., както и помощите, получавани в Агенцията на бежанците. Нейният директор г-н Николай Чирпанлиев прие нашето предложение и ни увери, че пари за подобна инициатива (само от САЩ са постъпили 3,5 млн. долара). Подобен е съветът от еврокомисарът г-жа Кристалина Георгиева на емигрантите да се осигури поминък. Заедно с това ще нарастне и броят на българските пчелари, който напоследък стремително пада, а с това и броят на пчелните семейства. „Имайте търпение един месец, докато проведем анкета сред бежанците и разберем кои от тях ще станат български граждани!” Ние не бързаме – има време до пролетта , защото сега пчелите спят.      
Лекции през Декември 01.12.2013

              ГАУДЕАМУС  ИГИТУР! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, СТУДЕНТИ        

                                                 И НЕСТУДЕНТИ!

           ИНИЦИАТИВА НА ВЕСТНИК  АПИМЕДИКА-АПИКУЛТУРА
             
            ПЛАН на заниманията през м. Д Е К Е М В Р И
            ЛЕКЦИИ  НА  ПРОФ.Д-Р ЯНАКИ КАРАДЖОВ

           Срещи  НА  КАФЕ  в кафенето, където бяхме, на тема:

1. „Изкуството да общуваме (ПЪРФОРМЪНС) в редакторската и преводаческата дейност”- за курсистките по проект „Студентски практики” и за всички желаещи.
Базар на пчелни продукти
Дегустация на мед
На 11 декември, сряда, от 16 ч., с повторение на 13 декември, петък
2. „Изкуството да живеем човешки”
 -   Бързай бавно
-   Селфи
Базар на пчелни продукти
Дегустация на кафе
На 18 декември, сряда, с повторение на 20 декември, петък. 
Лекциите и информация за срещите ще намерят място в първите броеве на електронния вестник  АПИМЕДИКА-АПИКУЛТУРА    ПРИЯТНО  ЗАБАВЛЕНИЕ  НА  КАФЕ!
 
  Проф.Караджов: - Обожавам пчелните продукти!
  Пациент:          - Как ги консумирате?
- Не ги консумирам. Продавам ги на двойна цена!
                                                оОо
  Две прасета пият кафе в сладкарницата на турчина. Едното поглежда в чашата на другото и казва:
  - Ммм, даа! Виждам тук, че те чака охолен живот, редовна храна и никакви грижи. Само едни малки неприятности по Коледа...
           оОо

  Луд отива при проф.Караджов и му казва:
- Професоре, аз съм търтей!
- Добре, тогава идете навън да полетите около пожарната, а аз през това време
     ще наредя да ви приготвят един кошер
     зад кафенето.


 

Предложение OTНОСНО: Програма за съвместни действия 17.12.2013

ОТ: Проф.д-р ЯНАКИ КАРАДЖОВ, Генерален директор на АГРОБИЗНЕС-АКАДЕМИКА, Гл. Редактор наелектронен в-к АПИМЕДИКА-АПИКУЛТУРА,

СОФИЯ1505, тел. 02 843 15 35, моб. 0885 456 700, e-mail  Ya_Karadjov@abv.bg

OTНОСНО:Програма за съвместни действия.

 

 

                        УВАЖАЕМИ  Г-Н ДИРЕКТОР,

 

            Съвместнитени действия с Вашия предшественик г-н ЖАК БРЕЛ доведоха до заселването напокрива на хотел ХИЛТЪН с пчелни семейства и гаранциите от наша страна , че теще се развиват добре, ще представляват атракция за гостите на хотела и гаранцияза екологична чистота.

            Следващастъпка на нашето сътрудничество е следното ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

1. ОФОРМЯНЕ  НАЕКСТЕРИОРНОТО  ПРОСТРАНСТВО нахотелХИЛТЪН чрез интродукция на подходящи декоративни и медодайни растения, аименно:

ГОРСКИ ВИДОВЕ: борове, кипариси, елхи, тополи, върби, брези,кестени, липи.

ОВОЩНИ ДЪРВЕТА: орехи, ябълки, праскови и др.

МЕДОДАЙНИ ДЪРВЕТА: акации, липи, лески, черен бъз, софора;

ДЕКОРАТИВНИ ХРАСТИ: маргарит, люляк, трендафил, златен дъжд;

ТРЕВИСТИ ВИДОВЕ: салвия, босилек, чубрица, фацелия,лавандула, мента, невен.

НИСКОСТЪБЛЕНИ ТРЕВИ: кокиче, минзухар, незабравка.

Дърветата се засаждат отвъннавътре  по височина: горски,дървовидни,декоративни.Следват храстите, тревистите и нискостълбените растения.

Обогатяването на видоветерастения продължава с годините, докато на едно и също място не се развият трицъфтящи през различен сезон цветя.

Добре стоят групи от 3 или 5 дърветас различна височина : черен бор, ела, бреза; топола, кипарис, плачеща върба с 2брези и др.

ПОЙНИ  И  ДЕКОРАТИВНИ ПТИЦИ: паун, фазани, токачки, пойни, насекомоядни. .

 ВОЛИЕРИ : пчелояди,вълнисти папагали, канари, щиглеци, скатии;

ДЕКОРАТИВНИ  ГРИЗАЧИ:катерички, таралежи;

ТЕРАРИУМ със сухоземни костенурки; Езерце с червени рибки;

КОШЕРИ – нормални и стъклен.

МРАВКИ: мравуняци и мравка-квариум

            Цялостнотооформяне е резултат от друг ПРОЕКТ ЗА ОФОРМЯНЕ ТЕРАСАТА НА ПЕРЛОВСКА РЕКА въввръзка с кандидатстването на София за културна столица на Европа през 2019 г.,който предоставям на Вашето внимание.

            Заосъществяване на предложението е необходимо разрешение от СО.

 

 

СОФИЯ,21АПРИЛ 2014 г.                                       С уважение: проф.д-Я.Караджов
Международна конференция „пчеларският сектор в Европа: Състояние и перспективи”, София, 15.ХІ.2013 г. 19.12.2013 Международна конференция  „пчеларският сектор в Eвропа: състояние и перспективи ”, София, 15.ХІ.2013 г.

    На 15 ноември 2013 г. в зала София на Гранд хотел София под егидата на евродепутатката Мария Габриел – член на Комисията по земеделие на ЕС с участието на Комисарът по земеделие и по развитие на селските райони на ЕС г-н Дачиан Чолош (поднесъл и приветствие), както и на над 300 български пчелари, ръководители и бизнесмени представители на медиите. Беше поставена на разискване тревожната картина на състоянието на пчелите в ЕС и се посочиха перспективите за опазването на пчелите и за развитието на пчеларството. За това допринесоха и приветственото слово на г-жа Мария Габриел, както и видеообръщението на еврокомисарът по здравеопазването на ЕС г-н ТониоБорг.
    Изтъкнато беше значението на пчелите за околната среда и европейското селско стопанство и гибелното въздействие върху тях от пестициди-те, за което допринасят и порочните селскостопански практики и болести (колапс на пчелните семейства, азиатска нозематоза , вароатоза). Посочиха се действия за преодоляване на високата им смъртност. Решаващо  значение за бъдещето на пчелите и пчеларите се очаква да има реформата на общата селскостопанска политика и новите моменти в областта на здравеопазването на животните в ЕС.
     В оживената дискусия взеха участие изтъкнати пчелари и представители на бизнеса,а някои представиха поради липса на време мненията си в писмен вид. Изказване на Проф.д-р Янаки Караджов (представено на г-жа Габриел)
    1.Колапсът на пчелното семейство е основен здравен проблем за пчелите у нас.
    Наши изследвания показаха, че от посочените в литературата над 60
причини за тази болест по-голямата част представляват предразполагащи
фактори, друга част са съпътстващи болести и само две – Вароатозата И Азиатската нозематоза предизвикват Колапсът на пчелните семейства. Мерки за борба са пролетното и есенното третиране с разрешените в ЕС средства, като нашите предпочитания са за билковия препарат Екофил П с активно начало див пелин.
    2.Екофил П  може да се използва и в борбата срещу Мароканските скакалци, които през последните години унищожават растителността в южните райони на страната (неотдавна те достигнаха до Пирдоп ).  
След като поразят листната маса в Мароко, те се насочват към Тунис и прекосяват Средиземно море при о. Сицилия. Авиостанциите по южния му бряг засичат техните рояци с радарите си и напръскани от самолети с Екофил П или с друг разрешен препарат, те подлежат на унищожение над морето. Предложеният от нас метод може да предпази от инвазията не само нашата, но и редица други страни от Южна Европа. Сега борбата с мароканските скакалци се води с инсектициди и е предоставена на засегнатите общини. Те, обаче нямат нито средства, нито необходимите познания , при което пчелите масово се унищожават.
    3. Нормално във всяко пчелно семейство умират годишно няколкостотин хиляди пчели, които под името Апис тотале могат да намерят място не само в апитерапията на хора и животни, но и на самите пчели, особено на болестите, причинявани от микроорганизми. Това поставя въпроса за улавяне и събиране на подмора като ценна суровина  не само с профилактична, но и с терапевтична стойност.                    
    4. Да увеличим производството на прополис (той също е търсен износен артикул,). Да проучим какви източници на прополис има в обсега на нашите пчели за да получаваме монофлорен продукт, терапевтичната стойност на който е различна и зависи от растението-донор. Изгодно е да произвеждаме прополис на прах (той струва до 100 лв. за килограм, докато останалият го изупуват по 30-35 лв.).
    5. Да разнообразим асортимента на меда чрез комбинации със сухи фрукти и зеленчуци, както и с ядки с определена терапевтична активност към към отделни болести. Имам разработени десетки рецепти, който  съм готов да предоставя на заинтересованите, а предстои и да ги публикувам във в. Пчела и кошер.
    6. Да прилагаме постиженията на известния пчелар Якофов от Пловдив в получаването на монофлорен прашец, цената на който е по-висока.
    7. Да усвоим производството на търтеево млечице, което е ценен имуномодулатор за подрастващи и възрастни хора.
    8. Да привлечем младежи, като популяризираме пчеларството и използваме личния пример. Това е част от програмата на електронния вестник Апимедика – Апикултура и сайта по пчеларство. Нека те бъдат нашия новогодишен подарък за българските пчелари!
    9. Да произвеждаме екологично чисти пчелни продукти.
    10. Да подготвим пчелари сред имигрантите (за 2012 г. са получили българско гражданство над 15 000 македонци, сърби и албанци с българско потекло).
    11. Да обучим оставащите в България бежанци, като им  създадем поминък. По моя заявка професията „пчелар” и „апитерапевт” фигурира в Кадастъра на професиите в МТСП.       


Предложение от проф.д-р Янаки Караджов, Национален Браншови Пчеларски Съюз 01.12.2013                                                                         ДО
                                      г-жа МАРИЯ ГАБРИЕЛ
                                      ЕВРОДЕПУТАТ

        П   Р   Е   Д   Л   О   Ж   Е   Н   И   Е
ОТ: проф.д-р Янаки Караджов, Национален Браншови Пчеларски Съюз,
    София,1505, ул.”Проф.Джовани Горини”22, тел.02 843 15 35;
    0885 456 700; e-mail: ya_karadyov@abv.bg
ОТНОСНО: Обучение на младите пчелари по биология на пчелите

                          Уважаема госпожо МАРИЯ-ГАБРИЕЛ,
    На Международната конференция Димо Димов и други пчелари поставиха въпроса за недостатъчните знания на младите пчелари по
биология на пчелите. Недостатъчно са информирани и млади, и стари
пчелари по лечебното дейсдтвие на пчелните продукти и условията, на които трябва те да отговарят. Имам готови материали по повдигнатите
въпроси и м о л я  за съдействието Ви по тяхното издаване и разпрост-ранение. Уверен съм, че  чрез повишаване компетентността на българските
пчелари може да се постигне по-висока производителност и по-малко технологичен брак в тяхната практическа дейност.
    Г-н Жан ВАЙСЕНБЕРГЕР в своя труд относно състоянието на пчелите в ЕС, приложен към материалите на конференцията ,свързва
необичайната смъртност по пчелите напоследък с комбинираните въздействия на много фактори. Считам този извод за остарял, след
като предложих моя концепция, а именно, че голямата смъртност и напускането на кошерите се дължи на болестта Колапс на пчелните
семейства, известна в САЩ като „синдром за разпадане на пчелните
семейства”. Изпращам Ви научното ми съобщение по този въпрос, с
което запознах на пресконференция и чрез в-к „Пчела и кошер”българ-
ските пчелари, а по електронен път - изтъкнати специалисти от различ-
ни страни, ръководството на Апимондия и легациите в София на засег-
натите от тази болест държави. Оповестяването на две причини – вароатозата и азиатската нозематоза, както и прилагането на билковия
препарат ЕКОФИЛ Р решават  този проблем. Много е трудна борбата с колапса на пчелните семейства, когато трябва да се тушират над 60 причини (при досегашното схващане),  докато двукратното (пролетно и есенно) третиране срещу вароатозата и нозематозата са във възможностите на всеки пчелар.
    Поздравявам Ви за чудесно организираната и проведена Междуна- родна конференция, на която всички видяха във Ваше лице така нужния за нашето пчеларство обединител.

 София, 15.11.2013 г.            С пчеларски поздрав: Я.Караджов   

Изкуството на превода - път към Европа 19.12.2013 Изкуството на превода   - път към Европа
Проф.д-р Янаки Караджов

            Да знаем чужд език щом сме европейци е необходимост, но това
                  не ни прави преводачи, ако не познаваме изкуството на превода.

    Европа изисква да живеем в условията на задължителен трансфер между страните на ЕС. Преводът на чужда литература е творчески процес на духовна връзка с останалия свят. Изкуството на превода изисква изграждането на умения  и създава ангажименти към световната наука, култура и изкуства.
    Преводът е добър, когато сме в състояние да се вживеем в идеите и концепциите на автора, да навлезем в духа на творбата му и да намерим адекватния израз на неговия език. Добрият превод е като жената – казват французите. Ако е верен не е хубав, а ако е хубав не е верен.
       І. Изисквания на качествения професионален превод:
1.    Не превеждай дума по дума, защото ще станеш първосигнално дословен преводач.
2.    Не пренасяй специфичните синтактични конструкции на езика на оригинала в езика на превода.
3.     Не превеждай буквално идиомите.
4.    Електронният превод е мечтата на човечеството, но има ли той художествена стойност?
5.    Контекстът изисква подбирането на подходящото значение на всяка дума.
6.    хубав е превода по смисъл, но идеален е, ако освен смисълът са спазени  ритъмът и римите.
7.    Търси подходящите еквиваленти на оригиналните фрагеологизми.
8.    Само загубеняците в превода  не се съобразяват с правилата, чрез които можеш да създадеш ново произведение.
Въпросът изкуство ли е преводаческата дейност или е изкусност е безсмислен. Без вътрешната потребност на твореца да направи читателя съпричастен към богатството на чуждоезичната литература
няма професионализъм. Защото добрият превод е мост през пространството и времето.
    Добрият превод е нужен не само в художествената литература, той е нужен и на бизнесмена, на научния работник, на лекаря, на инженера, въобще на всеки културен човек. Защото индивидуалният, професионален и делови имидж зависят от изкуството на свободното езиково общуване.
    Кое прави преводната литература особено нужна? Това е знанието да знаем къде е скрито знанието.
ІІ. Основен принцип е:
1.    Не съществува буквален превод.
2.    Всички преводи са интерпретации, в които е важен контеккста и аналогичните смислови конструкции на оригинала.
3.    Преводачът е длъжен:
-    да изрази личното си отношение към превеждания труд;
-    да познава философията и литературните му достойнства;
-    да вникне и осмисли  неговите достойнства;
-    да притежава качествата на изследователя-интерпретатор. 

ІІІ. „Всеки, който е превеждал и е мислил за превода – твърди английският философ Попър –знае, че не съществува граматически правилен и в същото време почти буквален превод на който и да е интересен текст.Всеки добър превод е интерпретация на оригинала, теоретична реконструкция с елементи на коментар. Опитайте се да харесвате книгата, да имате нодчертано лично отношение и интимна
връзка между собствените си схващания и тези на автора.. От своя
страна той трябва да има доверие към своя преводач, да „делегира”
правото му да го представя в съответната страна и нейната култура.
В идеалния случай Потър вижда преводача като защитник на собствените си доктрини, критики и пр.”
    Важно е и личното впечатление на преводача от автора – то го подпомага при интрепретирането на текста.
ІV.  Опитите на преводача да ”илюстрира” книгата с част от текста е неправилно, тъй като само като прочетем цялата книга можем да схванем в цялост идеите и концепциите, залегнали в нея. Книгата не може да се чете и да се възприема на части, както не може „частично” да бъде обичана и мразена.
        Ако цитираме откъс от вече превеждано на български произве-дение, трябва да се предаде цитатът според съществуващия източник и под линия да се посочи той, а не да се превежда отново, защото това ще ни противопостави на стария превод.
    V. Превеждането е изкуство и наука едновременно.
        Задължително преводатът трябва добре да познава терминологията в съответната област, и то в сегашния й вариант. Само през последните години се наложи три пъти да бъде сменяно официално-то название companian animalis в резултат на преводачески прищевки. В началото беше „декоративни животни”, после стана „животни за компания”, а сега е „домашни любимци. Тогава наша (заедно с д-р в. Денков) книга, издадена от Земиздат, получи названието Биология и болести на декоративните гризачи  (в повечето от тях няма нищо декоративно – те са мишки, плъхове и др.).
VІ.  Съществуват много журналистически клишета с изкуствено вмъкнати в тях чуждици, като „фен”, успешен министър”, „визия” и др. Наградените ученици в олимпиадите са „перфектни”, всичко е „тотално” и „абсорютно”, проблемът е „фискален”, отец Паисий написал „История славянобългарская” за неразумния „юрод” т.н
VІІ.  Преводът е вторично изкуство, заварено дете на литературата.
        „Преводът е родство по избор” – В.Гьоте. Октавио Пас смята, че” ...е златна монета в духовния обмен между народите” В Италия има поговорка „Преводачът е винаги предател”
        Според Фридрих Шлегел художественият превод е смъртен двубой: поражение търпи или този, който превежда, или онзи, когото превеждат. Най-откровен е един румънски философ: преводачите, които срещнах през живота си почти винаги превъзхождат авторите с образованието и културата си. Най-добре е когато не се забелязва въобще, че е имало превод.
VІІІ. Въпрос на идентичност е, когато преводачът принадлежи към мястото и културата на превеждания текст. „Преводът е призван да предаде музиката на оригинала” – О. Стамболиев.”Думите пеят” – Пабло Неруда. В чужбина всички българи мислят заедно и се смеят заедно.Нужно е да намериш звука. Текст, роден в един език, трябва да придобие плът и кръв в друг език, без деформации и компресия.
                      оОо
        Възможност да усъвършенстват умениятя си на преводачи имат студентите-филолози, ако изберат курса „Изкуството на превода – път към Европа”, който в рамките на Проект  „Студентски практики” провежда курс за редактори и за преводачи. Изграждаме
Международен сайт по пчеларство с електронен международен вестник "Апомедика-Апикултура", за които се нуждаем от преводачи от няколко езика.
   
                 

Дистанционен семинар на електронен вестник "Апимедика Апикултура " 01.12.2013

Дистанционен семинар на електронен вестник "Апимедика Апикултура " за млади   пчелари   и   непчелари

    Семинарът по биология на пчелите и техните продукти се органи-зира по конкретен повод с цел да задоволи определени нужди и същевре-менно да привлече нови пчелари.

    На Международната конференция „Пчеларският сектор в Европа: Състояние и перспективи”, проведена в Гранд хотел София на 15 ноември т.г. под егидата на еродепутата г-жа  Мария  Габриел, се постави въпроса за недостатъчните знания на младите пчелари по биология на пчелите. Недостатъчно са информирани и млади, и стари по лечебното действие на пчелните продукти и условията, на които те трябва да отговарят. Чрез повишаване компетентността на пчеларите целим да постигнем по-висока производителност, по-малко технологичен брак и повече екопродукти. Тези знания не биха били излишни и на непчеларите – потребители на пчелни продукти. Това е пътят и за увеличаването на консумацията им, защото българинът купува мед когато е болен и консумира средно 300-400 г годишно, докато германецът използва меда като храна и използва 1,5-15 кг мед на глава от населението.

    Семинарът е дистанционен поради характера на нашия контакт, но ние се надяваме, че ще получим в отговор вашите съображения и въпроси, които сме готови да предоставим на останалите читатели.

    Приятни занимания с дистанционния семинар!

            Програма 

1.    Биология  на  медоносните  пчели 

ІІ.  Апитерапия

ІІІ. Дискусия

ІV. Среща  на Фестивала на пчелни продукти  на 17 септември 2014 г

в градинката на Градската баня (срещу халите) в

                Отговорник: Проф. д-р Янаки Караджов


І. Биология на медоносните  пчели 

   Apismelifera       

Писмо от проф. Янаки Караджов до г-жа Мария Габриел, евродепутат 01.12.2013                                
                                         ДО  Г-жа  МАРИЯ  ГАБРИЕЛ
                                Евродепутат


ОТ: Проф.д-р Янаки Караджов, www ya_karadjov@abv.bg] 0885 456 700


            Уважаема г-жа Габриел,

    Прочетох Вашето писмо със задоволство – явно е, че ще работим заедно в името на бъдещето на пчеларството.
    Моят екип създава сайт в Интернет, посветен на пчеларството. Каня Ви да вземете участие в него, още повече,че намерението ни е да бъде с международно участие. Към него ще има и електронен вестник АПИМЕДИКА – АПИКУ,ЛТУРА, в първия брой на който обявяваме Дистанционен семинар по биология на пчелите и апитерапия за млади пчелари и млади и не съвсем млади фенове на пчелите. Между другото в София има регистрирана фондация ЗА  ХОРАТА И ЗА ПЧЕЛИТЕ.
    Моля за среща, за да Ви запозная с намеренията ни и какво е напра- вено до сега.
    С гордост Ви съобщавам, че разреших повдигнатия на конферен-цията въпрос за създаването на токсикологична лаборатория, която да изследва умрели пчели за пестициди. Лабораторията по токсикология на    
ветеринарите, която се ръководи от мой сътрудник, е готова да приема пчелни проби и ще ги изследва за 7 неоникотинови пестицида, само три от които са приети от ЕС. Пчеларите могат да изпращат проби по пощата. Предстои ми среща с директора на  Ветеринарномедицинския институт за научноизследователска и диагностична дейност (мой бивш студент) за уточняване на формите на сътрудничество.
На тази среща ако желаете съм готов да заведа  и Вас.
     С поздрав от вечно заетия поради многото си начинания.
    
 София, 1.12.2013 г.                                                                    Я.Караджов
 

Добре дошли в нашия вестник, любители на пчелите и хората! 19.12.2013

Добре дошли в нашия вестник, любители на пчелите и хората! 


    Пчелите са синоним на трудолюбие (като изключим майката и търтеите, останалите са работнички), изключителна работоспособност (те не спят), пестеливост (запасяват се с мед, прашец, прополис), сплотеност
(живеят в семейства – необвързани няма!), жертвоготовност (ужилването на врага е равно на смърт), единство (строг матриархат) – все качества, които имахме, но загубихме и трябва да си възвърнем.
    Пчелните продукти са синоним на природосъобразно хранене и алтернативна медицина, а културата – на образование, просвета, възпитание и любов към науката. Целта ни е да свържем пчелите и техните продукти с така недостигащата ни култура. От което произлиза името на вестника.
    Пчелите, наред с мравките, са единствените социални насекоми – живеят в съобщества при строго съблюдаване на ред и законност. В жилището им царят мир и любов, пълна стерилност (осигурява я прополиса), съвършена организация на труда (без синдикати). Те живеят в кошера на тъмно (въпросът за енергийните им нужди е решен) и отглеждат потомството си при 35 градуса, които поддържат сами. Те не дефекират в жилището си и могат да преживеят зимата без да излизат навън няколко месеца – проблем, все още не решен при междупланетните полети.
    Пчелите опрашват у нас 83 вида растения, без което добивите ще бъдат с  30-50% по ниски. Тази им дейност се заплаща навсякъде (в САЩ за всеки кошер по 125 долара), само у нас е безплатна.
     Всяка пчела (а те в един кошер са 80 000) произвежда през живота си 2 лъжички мед – една за тях, една за нас.При 540 000 пчелни семейства
това прави 10 000 т годишно.
    За всички благини, които ни предоставят, ние им се отплащаме с грижи, но така сме ги занемарили, че те измират масово, заедно с което намаляват и пчеларите. А измрат ли пчелите, ще измрем и ние, както твърди Айнщайн. Наша важна задача е с този вестник да просветим пчелари и непчелари, като ги обединим в борбата срещу смъртността по пчелите, за европейски дотации за пчеларите, за природосъобразен живот, защото те са най-същесвената брънка от нашата връзка с природата!
    На пчелите са непознати завистта и злобата, няма стремеж към власт и забогатяване, при тях екологичните проблеми са решени и криза няма.
Затова  тях трябва да поставим на върха на биологичната пирамида като
същества, по-висши от човека.
    Животът на пчелите буди учудване (и завист) не само у социолозите, за това те ни приканват да го изучаваме. Това е друга важна задача пред нашия вестник. Ние сме зависими от пчелите, а не те от нас. Затова в раз-
лични страни има изградени общества „Пчелите и ние”, а у нас съществува фондация „За хората и пчелите”, дарител на която е г-жа Бориславова.
                    оОо                
    Вестник "Апимедика-Апикултура"  ще излиза два пъти месечно и ще помества материали, интересуващи не само пчелари (а те са 120 000), а и всички любознателни любопитковци у нас и по света, особено младите. Той е част от електронния ни сайт, посветен на пчелите, който е международен. Наши начинания са курсовете за студенти по Проект „Студентски практики”, подготвящи редактори по екология и пчеларство и преводачи, изучаващи изкуството на превода и оформянето на субтитрите в преводните филми и тв предавания. Успешно завършилите курсовете ни ще могат да работят по оформянето на вестника (участват в редколегията).Курсовете продължават и през следващата година, а ние ще привличаме млади сътрудници и занапред. Готови сме да обучаваме професионално в курсове за пчелари по програма на Министерството на труда и социалната политика българи, получилите българско гражданство македонци, сърби и албанци, както и бежанците, решили да останат в България. Ще проведем и курс за обучение на младите, а и не съвсем младите пчелари по биология и болести по пчелите, по съвременни методи за получаване и маркетинг на пчелни продукти и апитерапия, за който разчитаме на помощта на евро-депутатката г-жа Мария Габриел и вниманието на ЕС.   
    Освен пчеларските проблеми    имаме амбицията да информираме нашите читатели за начините на природосъобразен живот и хранене, дълголетието с помощта на пчелни продукти  и апитерапията на болестите по хората, животните и пчелите, включително и на някои нелечими социалнозначими болести:  рак, диабет, хипертония, туберкулоза, лаймска болест,бруцелоза и др. Нашите изследвания, провеждани в продължение на над 30 г. показаха, че в основата на тези болести стоят хронични вирусни инфекции, филтруеми форми на борелии, спирохети и бактерии, както и Л-форми на някои микроорганизми. Опитите ни за лечение на някои от тях, проведени върху кучета, показаха лечебния ефект на прополиса. Кожните форми на тези болести сме обработвали със спиртни и безалкохолни екстракти, а за санирането на вътрешните органи прилагахме фонотерапия по метод, използван много години от известната апитерапевтка д-р Пучинкова.Този метод е прилаган с успех многократно и е обект на нейната дисертация. Повечето от тези болести са актуални и във ветеринарната медицина. Това поставя въпроса за нарастването на производството на прополис предимно по начини, при които се получава прахообразен продукт. По подобие на меда и прашеца е необходимо да се разработят методи за получаването на монофлорен прополис, както и да се прецизира лечебният ефект в зависимост от това от кои видове дървета е получен той.
Известният лечител Атанас Цонков, собственик на в-к „Лечител” и на над 30 аптеки в страната много години лекува с успех въпросните „нелечими”
болести с помощта на вносни билки. Негови услуги ползват и много неизлекувани болни от чужбина.
    В много страни с успех се използва лечебният ефект на кошерния въздух, който е богат на летливи фракции от всички пчелни продукти.Ние също сме го прилагали с успех при рак на белите дробове, астма и хроничен бронхит. В Русия има в големине градове Медицински центрове „АПИ” за клинична апитерапия на белодробни болести, алкохолизъм, тютюнопушене, наркомания, игромания, разсеяна склероза, паркинсони-зъм, инсулт, варикоза и др., както и кабинети по козметика.
    В Япония кошерният въздух се продава. Вдишват го болни от астма, рак на белите дробове, хроничен бронхит, туберкулоза. Наш екип разработва технология и маркетинг за такова производство и търси сътрудници,
инвеститори и дарители за развиването на този бизнес.
    Имаме проекти за създаването на Кабинети по апитерапия в отделни болници и поликлиники. Терапията с пчелни продукти и кошерен въздух е подходяща за хроници и желана от пенсионерите поради липсата на токсичност и ниските им цени.
    Проектът „Студентски практики” на М-вото на образованието и науката дава чудесни възможности за обучението на студенти-медици, ветеринари, фармацевти и неспециалисти с родители, баби и дядовци, както и близки, които се нуждаят от такъв вид лечение. Ние сме готови да ги подготвим.
    Интересът към научна дейност сред младите специалисти се възвръща. Имаме готовност да осъществим научно ръководство, както и да привлечем студенти и млади специалисти за участие в бизнес-проекти.
                                             оОо
    Пчелите са социални насекоми и живеят на семейства в матриархат. Майката упражнява властта си, като излъчва ендорфини, с което информира цялото 80-хилядно кралско войнство, че е налице и че действа. Няма ли сигнали от майката, че е жива, пчелите си създават нова.
Тя е стопанката на кошера, пчелите я хранят с пчелно млечице и не й е нужно да излиза навън. Излита само през пролетта, за да срещне любовта в лицето на  някой дебел търтей и да оправдае грижите за нея, като снася 1200 -1500 яйца в денонощие само в добре почистени и байцвани с прополис килийки. Майката живее 7 години, но се използва само една.
    Работничките живеят 45 дни при страхотно разпределение на труда: в началото са чистачки, след това – кърмачки (отделят пчелно млечице от слюнчените си жлези), укрепне ли въоръжението им – жилото, стават стражи и  допускат в кошера си само пчели от собственото им семейство (раз-познават ги по миризмата).Едва след три седмици биват „повишавани” в
 летящи пчели и започват да събират нектар, полен (пчелен прашец) и смола от дърветата, от която правят прополис .
    Търтеите имат само една функция – да оплодят майката, което те правят по виртуозен начин -  докато летят. При това половият им орган се откъсва и те умират от кръвоизлив – най-скъпо платената любов!
    Всяка пчела произвежда 2 лъжички мед – една за тях, една за нас.
Да правят мед не е най-важната им функция, а нещо друго: те опрашват 87 вида растения, с което повишават добивите с над 30%.
    Всички насекоми, в това число и пчелите, имат изключително обонание, което им позволява да разкриват наркотици, пестициди, тежки метали, радионуклиди и всякакви отрови. Те са добри охранители.
    В замяна на всичките ползи нашата отплата е грижата на пчеларя, а за него трябва да се грижи държавата. В днешно време пчеларството поради липсата на грижи запада – в миналото имахме 800 000 пчелни семейства, а сега са 530 000, заедно с което намаляват и пчеларите – за тях няма дотации. В България има капацитет за отглеждането на 1 000 000 пчелни семейства. Ще го доживеем ли? Продължат ли да се топят пчеларите и да намаляват пчелите, с опрашването на растенията ще трябва да се заемем ние, или да го поверим на бежанците.
    Този планета е на насекомите – те са най-многобройни. Затова наро-ди, които ядат насекоми (виетнамци, тайландци, японци и др.) никога
няма да останат гладни! Някои са го превърнали на гурме, а и в София има ресторант, в който можете да опитате това удоволствие. Най-вкусни са хлебарките (имат най-голямо мастно тяло), но и пчелите си ги бива! Когато те започнаха масово да измират аз се провикнах:„Не ги хвърляйте, яжте ги!”!Така правят руснаци и много други народи: приготвят, чай, каша, а стават и за деликатеси – напр. хемендекс, а само от коремчетата – дори крем брюле. В моя екип такива своеволия не се допускат, защото от тях правим лекарства за хора, за животни и дори за пчели!
                    оОо.
                
    Вестникът няма да се ограничава само с рубрики за пчелари и апитерапевти, а ще дискутира широк кръг въпроси от екологията, природосъобразният начин на живот, стареенето (или как да не стареем толкова бързо), дълголетието, алтернативната медицина с билки, аеротерапия, хидротерапия, СПА, кинезитерапия, спорт, както и всички научни и културни прояви които ни правят по-човеци и по-добри.
    В редколегията включваме депутати, студенти, които подготвяме като редактори и преводачи  по проекта „Студентски практики”, защото както сайта по пчеларство, който разкриваме, вестникът ще бъде между-народен. Няма да лишим нашите читатели  и от забавно четиво: хумор, дискусии, домашни любимци, медена кулинария, викторини, безплатни реклами и др.

Гостува ни в."Телефраф" 01.12.2013 Гостува ни в."Телефраф"
 Царят  призова Европа да не спира емигрантите 
 „За нова, единна миграционна политика в Европа, гарантираща правото на свободно придвижване като естествено човешко право”-призова бившият премиер Симеон Сакскобургготски в сайта си в личната му интернет страница. Истерията, която наблюдаваме в някои британски и 
френски медии относно очаквана емигрантска вълна след падане на ограниченията на трудовия пазар през януари за Румъния и България „се основава на спекулации и произволни анализи”. Приливът на емигранти във Великобритания след падането на Берлитската стена са осигурили на страната 25 млрд. паунда приходи.
 „България има шанс да се превърне в пример за добро управление на процеса на приема на пристигащите емигранти у нас, още повече, че става въпрос за бежанци, които търсят спасение от военен конфликт.
 Подобна е и инициативата на в-к "Апимедика-Апикултура" да предложим на оставащите в страната емигранти курсове за обучение по пчеларство, апитерапия, апипрофилактика и апидиететика. Те се провеждат по програма на Министерството на труда и социалната политика и фигурират в Списъка на професии в България. Получили гражданство, емигрантите ще имат права да ползват дотаците по Програмата за развитие на пчеларството през 2014-2017 г., както и помощите, получавани в Агенцията на бежанците. Нейният директор г-н Николай Чирпанлиев прие нашето предложение и ни увери, че пари за подобна инициатива (само от САЩ са постъпили 3,5 млн. долара). Подобен е съветът от еврокомисарът г-жа Кристалина Георгиева на емигрантите да се осигури поминък. Заедно с това ще нарастне и броят на българските пчелари, който напоследък стремително пада, а с това и броят на пчелните семейства. „Имайте търпение един месец, докато проведем анкета сред бежанците и разберем кои от тях ще станат български граждани!” Ние не бързаме – има време до пролетта , защото сега пчелите спят.      
Лекции през Декември 01.12.2013

              ГАУДЕАМУС  ИГИТУР! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, СТУДЕНТИ        

                                                 И НЕСТУДЕНТИ!

           ИНИЦИАТИВА НА ВЕСТНИК  АПИМЕДИКА-АПИКУЛТУРА
             
            ПЛАН на заниманията през м. Д Е К Е М В Р И
            ЛЕКЦИИ  НА  ПРОФ.Д-Р ЯНАКИ КАРАДЖОВ

           Срещи  НА  КАФЕ  в кафенето, където бяхме, на тема:

1. „Изкуството да общуваме (ПЪРФОРМЪНС) в редакторската и преводаческата дейност”- за курсистките по проект „Студентски практики” и за всички желаещи.
Базар на пчелни продукти
Дегустация на мед
На 11 декември, сряда, от 16 ч., с повторение на 13 декември, петък
2. „Изкуството да живеем човешки”
 -   Бързай бавно
-   Селфи
Базар на пчелни продукти
Дегустация на кафе
На 18 декември, сряда, с повторение на 20 декември, петък. 
Лекциите и информация за срещите ще намерят място в първите броеве на електронния вестник  АПИМЕДИКА-АПИКУЛТУРА    ПРИЯТНО  ЗАБАВЛЕНИЕ  НА  КАФЕ!
 
  Проф.Караджов: - Обожавам пчелните продукти!
  Пациент:          - Как ги консумирате?
- Не ги консумирам. Продавам ги на двойна цена!
                                                оОо
  Две прасета пият кафе в сладкарницата на турчина. Едното поглежда в чашата на другото и казва:
  - Ммм, даа! Виждам тук, че те чака охолен живот, редовна храна и никакви грижи. Само едни малки неприятности по Коледа...
           оОо

  Луд отива при проф.Караджов и му казва:
- Професоре, аз съм търтей!
- Добре, тогава идете навън да полетите около пожарната, а аз през това време
     ще наредя да ви приготвят един кошер
     зад кафенето.


 

Редколегия на вестник "Апимедика-Апикултура" 19.12.2013

 Редколегия на вестник "Апимедика-Апикултура"

1. Проф.д-р Я. Караджов: главен редактор; експерт по апитерапия, заключителен преглед – подпис .в девника

2. инж.Д. Димов - първи зам главен редактор: експерт по  пчеларство и екопчеларство.

3. Доц.д-р Светослав Ханджиев – медицински директор, експерт по апитерапия

4. Проф. Иван Пейчев: икономически директор, експерт по екология и устойчиво развитие.

5. Проф.д-р Ворфганг Люпке: експерт по вет. медицина, преводач

6. Доц. инж. Михаил Михайлов: експерт по пчеларство

7. Александър Съботинов: Компютърен експерт;

8. Наско Мандаджиев: pr директор, журналист 

9. В. Русинов: артдиректор, илюстрация,  пърформънс;

10. Мирослава Николова: фармацевтика; хомеопатия.

11. Лариса Ангелова: арт мениджър,дизайнер, организатор

12. Цветелина Христова: бизнес администратор, архив

14. Зоя Минчева : експерт по проектиране, преводач;

15. Таня ревова: преводач;

16. Стефани Обретинчева: преводи; редактор;

17. Росица Петкова: преводач, редактор

18. Светослав Ангелов: арт, фотокументация 

19. Д-р Иван  Лалев: експерт по диагностика на пчелите

20.Д-р Иван Иванов: експерт по дивите животни. 

А В Т О Б И О Г Р А Ф И Я 14.07.2014 А   В   Т   О   Б   И   О   Г   Р   А   Ф   И   Я


Име:                  ЯНАКИ  НИКОЛОВ  КАРАДЖОВ
Дата и място           СОФИЯ
на ражданe:
Националност:         БЪЛГАРИН
Адрес:                  СОФИЯ 1505, УЛ.”Проф. ДЖОВАНИ  ГОРИНИ № 22
Пол:                         МЪЖКИ
Семейно                   ЖЕНЕН
положение:    
    
Научна                   ВЕТЕРИНАРЕН  ЛЕКАР
степен:             ПРОФЕСОР        
Научна    ВЪВ ВЕТ. МЕД. ФАКУЛТЕТИ НА БЕЛГРАД, МОСКВА,
специализация:     РАБАТ, ЛЕНИНГРАД, ВАРШАВА, ПРАГА, БЕРЛИН, ПАРИЖ, ЛИОН
Научна
Продукция:        МОНОГРАФИИ:
ВЕТЕРИНАРНО-ХИГИЕННИ АСПЕКТИ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА, ЗЕМИЗДАТ, 1979
ВИРУЛЕНТНОСТ НА БАКТЕРИИТЕ, ИЗДАТЕЛСТВО НА БАН, 1980
            ВЕТЕРИНАРНА ДЕРМАТОЛОГИЯ, ЗЕМИЗДАТ, 1982
            ВЕТЕРИНАРНА ДЕРМАТОЛОГИЯ – ІІ ИЗД., ЗЕМИЗДАТ, 1985
            ПРЕНАТАЛНИ БОЛЕСТИ, ЗЕМИЗДАТ, 1986
            ЗООНОЗИ, ЗЕМИЗДАТ, 1992 и др.
            ПАТЕНТИ :  12
            РАЦИОНАЛИЗАЦИИ: 3
            ОТКРИТИЯ:  4
            НАУЧНИ СЪОБЩЕНИЯ:  220
            ПОПУЛЯРНИ СТАТИИ:  НАД 500
    
ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ:   1953г. – 1955г. -  ХИМИЯ В СУ
1955г.-1960г-ВИСШ ВЕТЕРИНАРНО-МЕДИЦИНСКИ   ИНСТИТУТ
1965г.-1969г.- БИОЛОГИЯ В СУ

МЕСТОРАБОТА: 1960г.  –  1963 г. в ХАСКОВСКИ ОКРЪГ И СВИЛЕНГРАД
                   1963г. – 1995 г. ВЕТЕРИНАРНО-МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ
            1995г. – 2000 г. НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТ
О Т Н Е Б Е Т О Я С Н О П А Д Н А К О Т Е Б Я С Н О 14.07.2014 О Т    Н Е Б Е Т О     Я С Н О     П А Д Н А     К О Т Е     Б Я С Н О
    Проф.д-р Янаки Караджов – вет. лекар и апитерапевт

         Кои са те? – Перфектни месоядни хищници.
       Котките са гръбначни животни от клас Бозайници и разред Хищници. Колкото и да не ви се вярва, те са братовчеди на Мечките, Хиените,     Видрите, Поровете,  Кучетата (над 800 породи) и техните родственици Лисиците, Вълците, Чакалите и  Койотите.
    Домашната котка (Felis catus) е  произлезла от дивата нубийска котки (Felis maniculata s. oreata ) и е одомашнена преди 5 – 6 хиляди години, като е запазила първоначалната си форма и варира по структурата на тялото, окраската и дължината на косъма.
    В гробници, открити наскоро на о.Кипър са намерени скелети на хора и котки от 7 500 г преди Хр. Те не са представители на местната фауна, което означава, че вече са били и опитомени.
 Мини котки няма.
    Откъде са родом?
    Пренесена в древен Египет, дивата нубийска котка става родоначал- ник на днешната половин милиардна армия на домашните котки (без уличните).Тя е била сивокафява, препасана с по-тъмни тигрови ивици.
    В сравнение с кучето, зад гърба на което стоят 50 000 години общуване с човека, котката е била опитомена много по-късно. Първите достоверни сведения за това дължим на историка Херодот, живял в V в. пр.
Хр. Според него египтяните три хиляди години преди новата ера  вече имали опитомени и обучени домашни котки, издигнати в ранг „свещени животни” в храмовете си.
    И все пак има хора, които твърдят че котките са полуодомашнени.
Котките са родом от древната африканска държава Нубия (там, където днес се намира Източен Судан). Те били част от плячката в грабителските походи, които египетските фараони предприемали срещу някои богати на злато, слонова кост и абаносово дърво африкански държави. Така преди повече от 5 000 години била пренесена в Египет дивата нубийска котка.Тя била сивокафява с по-тъмни тигрови ивици разположени  надлъжно по тялото.
    Нейният екстериор се различавал от основната част европейски котки: с удълженото си плоско тяло и дългите си крака тя не притежавала грацията и хармоничната структура на днешните котки, резултат на хилядолетна селекция.
    В древния Египет котката е била свещено животно. Вярвало се е, че между богът на слънцето Ра и котките съществува някаква неведома и тайнствена връзка. Нали зениците им се разширяват на тъмно (тогава те виждат стотици пъти по-силно от нас) и се стесняват до тесни цепки в зависимост от това къде на небосвода се намира слънцето. А нощем очите на котките светят (от тях сме взаимствали светоотражателите „котешки очи”), като се създава впечатлението, че излъчват светлината, „натрупана” от тях през деня. Богинята на Луната, плодовитостта и плодородието Баст е била изобразявана с котешка глава.
    Всички котки били под закрилата на строги закони. Ако в дома на египтянина е умряла котката, всички членове на семейството в знак на траур си обръсвали веждите или отрязвали косите си. При пожар стопанинът бил длъжен първо да спаси котката си, а след това да изгаси огъня. Такава била традицията.
    Умрелите котки били балсамирани и полагани в специални гробници в храмовете, а някои погребвали с големи почести в дървени сандъчета (своеобразни ковчези, изработвани както и днес от различен по стойност материал). В зависимост от благосъстоянието на семейството ковчезите били дървени, бронзови, а понякога и златни. От този период са намерени древни гробища на котки ( в гр. Бубастис 200 000, общо в Египет над 300 000).
Няколко мумии на котки се съхраняват в музея Лувър в Париж.
През 1860 г. близо до Бени Хасан в Египет било разкрито още едно крупно котешко гробище с 180 000 мумии, разположени в подземия. С помощта на въглеродния метод било установено, че тези мумии са на възраст над 5 000 години. Кога са се появили първите домашни котки не е известно.Може би още в пещерите?
 Всеки, който убиел котка, независимо дали нарочно или случайно, бил осъждан на смърт.   
     Култът към котките се основавал на факта, че те са основен фактор в борбата срещу мишките и плъховете, които в Египет, житницата на кул- турния свят в ония времена, безнаказано унищожавали дотогава колосалнии количества зърнени храни.
    От Египет домашната котка била пренесена в Арабия, по-ксъсно в Индия, Югоизточна Азия и едва през ХІІ в. – в Южна Европа.
    В Азия нубийската котка била кръстосана с горската бенгалска котка, която според някои учени била одомашнена 2 000 г. по-рано. От тези кръстоски са произлезли много хибриди.
    Попаднала в Европа, нубийската котка се срещнала с нашата аборигенна дива горска европейска котка. Многобройни хибриди са произлезли не само от тези две породи, но и от кръстосването с донесените от Азия домашни котки (чистопородни с родословно дърво са само 1% от котките). Поради това сега е трудно да се установи родословното дърво на нашите домашни котки. В следващите години по пътя на селекцията след голям брой кръстоски са получени многобройните породи домашни котки. И все пак, броят на котешките породи ( 57) и разликите между техните представители са нищожно малко в сравнение с 800-те породи кучета и разликата между пинчерите с тегло 1 кг и санбернарите с тегло120 кг.
                          оОо
    В Европа съдбата на котките през средните векове не била никак лека. Те често са били смятани за свързани с дявола (и до днес съществува суеверието ако ти мине черна котка път). На котките са гледали като на превъплътени вещици, поради което са били преследвани и инквизицията ги осъждала заедно с еретиците. И сега бесят котки в някои части на света в израз на дяволските им изяви и като предупреждение за расистки издевателства над хора.
    Котките били реабилитирани и станали желани след масовото размножаване на гризачите. Не е имало кораб за далечно плаване без котка! Независимо от осъзнатата полза от котките, научните интереси към тях са далеч по-оскъдни, отколкото към кучетата. Поради това и котешките породи са едва 57 и произлизат от два клона: късокосмести (полукъсокос- мести) и дългокосмести (ангорски),от които днес по-известни са следните породи:

    КЪСОКОСМЕСТИ ПОРОДИ КОТКИ
    
    КЪСОКОСМЕСТА  ЕВРОПЕЙСКА  ТИГРОВА

    Ареал: Европа и някои страни на Азия.
    Екстериор: големи размери и строен силует, високи уши , не много големи очи с овална форма, опашка дълга.
    Окраска: разнообразна, преобладават белите с кафяви, сиви и черни тигрови петна; едноцветни:черни, ръждиви, червеникави, бели.

    КЪСОКОСМЕСТА ЕВРОПЕЙСКА МРАМОРИРАНА
    Ареал: Европа.
    Екстериор: по-заоблено тяло и по-къси уши и опашка.
    Окраска: трицветни и четирицветни (бяло-ръждиво-сиво-черни).
    СЕВЕРОЕВРОПЕЙСКА КЪСОКОСМЕСТА
    Ареал: Сев. Европа.
    Екстериор: по-едра, с масивен скелет и широка скулеста глава.
    Окраска: по главата, гърба и опашката – светлосива с тигрови тъмни      ивици, коремът бял.
    ЮЖНОЕВРОПЕЙСКА КЪСОКОСМЕСТА
Ареал: Южна Европа.
    Интериор: по-дребна, по-тънка с лек скелет и резки косми.
    Окраска: едноцветна.

    КИТАЙСКА БЕЗКОСМЕНА
Ареал: Китай.
    Екстериор: мутантна – без косми. Трудно се размножава.

    АБИСИНСКА
Ареал: Африка и Сев. Европа.
    Интериор: елегантна конструкция.
    Окраска: с преливащи тонове от сребристо до светлокафяво.
    
    БЕЗОПАШАТА
Ареал: о-в Мен и Корнуел.
    Интериор: без опашка с по-дълги задни крака. Добри плувци и рибари.
    Окраска: светлосребриста или тъмносива

    СИАМСКА
Ареал: целия свят.
    Интериор: най-красивата котка. Късокосместа и дългокосместа.
    Окраска: малките са бели, а големите сребристосиви или жълти стъмни глава, крака и опашка.

    ДЪЛГОКОСМЕСТИ  ПОРОДИ  КОТКИ

    БИРМАНСКА
Ареал:Франция.
    Екстериор: полудълга мека копринена козина, добро здраве и голяма устойчивост.
    Окраска: млечнокафява, глава, крака и опашка – тъмни.

    КИТАЙСКА КЛЕПОУХА
Ареал: Китай.
    Екстериор: едра, с масивна тежка глава.
    Окраска:Горната част на тялото – светлокафява, корем – бял.

    АНГОРСКА
Ареал: Турция.
Екстериор: ниска и дълга с малка глава, мека космена покривка, с „гащички” от косми на задните крака.
Окраска: бяла, сива, кафява, черна.

ПЕРСИЙСКА
Ареал:Русия
Интериор: голяма глава, къс сплескан нос, малки уши.
Окраска: сребриста, светлокафява, червеникава.

БУХАРСКА
Ареал: Югоизточна Русия.
Екстериор: дребна и лека.
Окраска: бяла, сива, пъстра.

СИБИРСКА
Ареал:Русия.
Екстериор: грубо телосложение, дебело тяло и опашка; космите на главата са по-къси.
Окраска: подобна на късокосместата тигрова.

                                                       оОо
    Една от най-устойчивите породи винаги се е считала сиамската котка, възникнала преди повече от 600 г. в Сиам ( днешен Тайланд).
Тогава са съществували 17 семейства сиамски котки с общ екстериор, отглеждани правителствени среди, различаващи се само по окраската:  чисто бяла, небесно синя, рижа и още 14 нюанса. Те били късокосмести със среден размер (не по-тежки от 3,6 кг), мускулести и пропорционално развити. Главата била средна, ушите – големи, черни или шоколадови. Очите светло сини или ярко жълти с кехлибарен цвят. Краката сравнително дълги, с тъмни „чорапки”, опашката черна, туловището светло с лек кремав оттенък. Тези котки стрували баснословни суми, както и сега. Да придобие такова ценно животно може само много богат човек.
    В Тайланд е основано Общество за защита на сиамските котки от измиране, което издирва чистопородни екземпляри в Европа и САЩ, потомци на подарените от краля на Сиам преди над 100 г. на царски особи.
Резултатие изненадали всички:потомците се оказали с петна и ивици в най-различни разцветки, атипични за тази рядка порода.
    Пръв собственик на такова красиво животно в Европа бил народният артист С.В. Образцов, но той не се погрижил да съхрани чиста породата, като осигури, подобно на руския премиер С. Путин компаньонка на подареното му българско овчарско кученце  от нашия премиер Бойко Борисов.
    Всъщност, дори и в Тайланд популацията на местните сиамски котки
значително намаляла преди векове: спасявайки се от набезите на враговете си хората зарязвали домашните си животни, включително и котките, които бързо подивявали и загивали. Сега в Тайланд са се запазили само 4 семейства сиамски котки с типични за породата белези.
    У нас има ценители на котките, обединени в клубове по фелинология, които периодично провеждат изложби и състезания по чистопородност. Тя се поддържа чрез спазване на стандартите на съответната порода и отбелязване в родословни книги най-породистите представители, взели награди на европейски и световни изложби.

.
ЕТОЛОГИЯТА – ПРОЯВА  НА  ИНТЕЛЕКТА  НА  КОТКИТЕ
Проф.д-р Янаки Караджов – вет. лекар

През последните години особено място в биологията взе етологията – науката за поведението на различните животни. Присъдени бяха две Нобелови награди – на писателя и еколога Джозев Конрад и на „пчеларя” Карл фон Фриш, описал езика на пчелите. Поведението на котките също е изключително интересно и в много случаи учудващо полезно за нас. Между другото, котките подражават много от поведенческите реакции и движения на стопаните си, при това спонтанно и без да ни иронизират.
Ако искате вашата котка да се чувства добре в новия си дом, т.е. у вас, оставете я да открие, да вижда и да чува всичко в малкия ви апартамент. Не се опитвайте да я развличате. Тя стои на перваза на прозореца, защото оттам  може да наблюдава интересния живот навън. Въобще, тя предпочита собствени забавления, които нямат нищо общо с вашите.
    Котките независимо от самостоятелното си поведение силно се привързвът към стопанина си, което изразяват със своеобразно мъркане. То представлява вибриране на гласните им струни, което показва състояние на задоволство и щастие. Установено е, че мъркането има положително въздействие върху нас: премахва стреса, предизвиква чувства, отговарящи на манифестираните от котката ни, заякчава емоционалния контакт с домашния ни любимец, повишава съпротивителните ни сили и ни прави по-устойчиви на болести, особено тези на нервната ни система ( депресии, неврози, аутизъм у децата и др.)
    Котките имат предпочитание към някои хора, което изразяват недвусмислено, като лягат в скута им и позволяват да бъдат галени.
    Бях малък и често посещавах дома на моя съученик и далечен братовчед Гого. Те имаха най-обикновена котка, взета от улицата. Тя усещаше по неизвестен начин, че аз влизам през входната врата, изтичваше по дългия поне 10 метра коридор,  бързо се покатерваше по гърба ми и се настаняваше увита около врата ми. Заедно с това започваше да мърка. Аз бях много щастлив от тази демонстрация на обич – тя не се различаваше и от моите чувства. Аз обичах от малък животните: у нас винаги живееше ловно куче, заедно с приятеля ми Вачко (след години станал известен скулптор, избягал от комунистическия ад и завършил жизнения си път в Париж) непрекъснато гледахме зайци, гълъби, скатии, а веднъж той се сдоби и с канарче което ни снесе яйца. Вачко учеше в Италианското училище сред богаташки синчета и сноби, но нито веднъж не предпочете новите си съученици пред мен. Любовта му към животните намери израз в майсторското им изобразяване от глина, а моята – в кариерата ми на вете- ринарен лекар.
    Но да се върнем на Гоговата котка. Как тя отгатваше, че обичам жи- вотните и по-специално нея ми стана ясно едва напоследък. Видни учени разкриха, че в носа на котката, на кучето, а и в нашия нос (под  веждите) се намира орган, с който ние „вдишваме” ендорфините на хора и животни, от което зависи дали те ни харесват или не. Дори се смята, че началните  стъпки на любовта между мъжа и жената ( а защо не и на мъжа към мъж или на жена към жена) започват със селективната дейност на този орган. На тази база известни производители на парфюми пускат на пазара миризми, които ни влюбват в дамите, ползващи тези аромати.

оОо


    Умеят ли котките да лекуват?
    Когато стопанинът има сериозно заболяване, напр. започващ инфарк на миокарда, котката открива болното място, ляга там и дори задремва (котките прекарват в сън 40% от деноноцието, което прави 10 часа), като с присъствието и с биополето си спира патологичния процес. Подобни наблюдения има при язва на стомаха и на дуоденома, на гонартроза, на ревматоидни артрити, при фрактури на крайниците, при рак на белите дробове, на млечните жлези, на черния дроб и др. Ако се възприеме нашата хипотеза, че повечето от хроничните болести с неизвестна етиология са латентни хронични инфекции, биополето на котките би трябвало да унищожава авизуалните фрагменти от бактерии.




Нашите домашни котки се държат различно в зависимост от желанията на техните стопани, които те с удоволствие имитират и от окръжаващите условия.     
     Кое определя поведенческите реакции на котката:
Сетивните органи (анализаторите) са много добре развити. Чрез тях котката общува с външния свят, реагира целесъобразно на многобройните и постоянно изменящи се дразнения на средата и по този начин се приспо- собява към нея. Възникналите нервни импулси се предават от периферната част на анализаторите в централната нервна система, където се преработват в съответно усещане: мирисно, вкусово, слухово, зрително и т.н.
Особено голяма е остротата на зрението през нощта – дължи се на големия брой пръчици в ретината. Котките различават добре различните лъчи на светлинния спектър.
Главният мозък на котката е сравнително по-голям от този на кучето
(0,70 – 1,10% от телесната маса, докато при кучето е 0,30 – 1,00%), което показва нейните завидни умения.
2.  Инстинктите управляват централната нервна система чрез онасле- дени  безсъзнателни действия. Такива са половият инстинкт, грижата към потобството, майчинският инстинкт, ловният инстинкт, защита от враговете и др.
При шумолене и при драскащи звуци котките реагират инстинктивно, като силно се тревожат. В съвместния живот с други котки или други животни, а също и с хората съществена е ролята на социалните и терито- риалните инстинкти. Обучението и опитът влияят на поведението им през целия им живот. Като високоразвити животни, котките са способни да извличат уроци от минали грешки.
Те са в състояние да експериментират, като опитат няколко варианта на държание, след което избират оптималното поведение.

    Грешките в поведението на човека към собствената му котка нерядко водят до нарушаване на нейните мотиви на поведение. Ако не отчете това, което често се среща, собственикът е недоволен и незаслужено наказва котката си.
3.  Паметта на котките силно влияе на поведението им, защото те не забравят повтарящите се събития. Някои котки прливикват да съпровождат стопанина си  по пътя към работата му, както и да го чакат в опредлен пункт когато се връща от работа. Те съхраняват в паметта си предмети, произшествия, събития и действия. При тяхното повторение в съзнанието на котките възниква приятна или неприятна представа. Съвкупността от подобни представи определя поведението им към хората в обкръжението на които живеят.
4.   Симпатиите и антипатиите възникват най-често към останалите животни, с които котката съжителства. Поговорката „ненавиждат се като котка и куче” не винаги е вярна: има много примери на безбурен съвместен живот, а дори и на привързаност и обич. Подобни отношения имат котките и към нас.
    Когато беше малък синът ми си мечтаеше за куче, но милата му май- чица, започнала лекарската си кариера като педиатър, беше непреклонна.
-  Куче ли? Никога няма да пусна куче вкъщи! Освен уличната мръсотия, кал и прах, всяко куче е източник на микроспория, кучешка тения, бяс, лептоспироза, токсоплазмоза.... и тя с убедеността на медик-отличник изреждаше ред по редом всички 21 зоонози. – А какво би се случило, ако кучето донесе кърлеж? Та кърлежите са носители на Лаимската болест и на разните вирусни енцефаломиелити...Докато съм жива куче няма да влезе тук!
Какво да кажа аз, любителът на всичко живо, което лази, хвърчи и тича, но най-вече на кучетата. И малкия Емо тичаше по ливадите, където ловеше пеперуди и скакалци, тичаше по плажовете, където ловеше раци-пустинници и калинки, влизаше в морето, където ловеше миди, обикаляше вечер около палатката ни в планината, където ловеше светулки и бръмбари-рогачи, а веднъж  на мостика на Свети Константин и Елена един батко му даде водна змия! Емо я прегърна и след като с триста зора го убедих, че няма да я пуснат в ресторанта с нас, прескочи до стаята ни в Дома на учените „Жолио-Кюри” и я остави в банята.
На другата сутрин трябваше да забравим за плажа и да се погрижим за нейната прехрана. Обясних му, че трябва да я оставим на плиткото сама да си улови някоя скарида или раче с надеждата, че ще се скрие някъде, и Емо влезе в банята, за да я донесе. След малко се чу оттам съмнителен шум – Емо я преследваше с джапанка в ръка, но тя, като студенокръвно същество, беше придобила сили и кураж в хладната баня и се шмугна под вратата право към коридора! Да преследвам змия в коридора на международен хотел, в който зад всяка врата кудкудякат ранобудни дърти германки, а пъхне ли се под някоя врата не ми се мисли какво може да произлезе, аз се проснах върху нея ... и язък за змийчето!
За Емо това беше втората змия. Първата той уловил край Перловската река и гордо я донесъл вкъщи. От вратата майка му Калинка се развикала:
-   Да я оставиш там, където си я намерил!
Тогава Емо я отнесъл у баба си Вили и я настанили в кофата на балкона.
На другия ден баба му решила да вземе кофата, за да измие антрето, но  се сетила за змията, а Емо бил на училище. Тя затворила здраво вратата на балкона и започнала да чака Емо, за да си вземе змията. Чакала ден, чакала два, неизхвърлената кофа с обелки започнала да намирисва, но Емо вече гонел други бръмбари в парка Оборище. На третия ден дядо му нададе тревога! Когато отидохме у тях, що да видим: старите надничат през про- зореца към балкона, но не смеят да отворят вратата му, за да не влезе змията. А кухнята, непроветрявана от три дни, вони на всички възможни кухненски миризми!
Е, и Емо както всички деца порастна, ожени се и отиде да живее в Младост 4 и да се мъчи да прави семейство с хубавата си жена и немирният си син. Това добре, но взел да забравя да се прибира след работа – много му било далече, затова за по-близо прескачал до вкъщи да похапне, след което се запилявал със старите си приятели от махалата.
Трябваше да се измисли нещо ефикасно, преди младите да са решили някоя глупост (две години след това те я решиха!) ....и аз му взех куче, за да се занимава с него по поляните на Младост, а не да виси в кафетето до нас.
Кучето беше великолепна немска овчарка на 3 месеца, с родословно дърво и графско потекло от кучкарника на някакъв замък в Източна Пру- сия. То беше тя, и тъй като беше четвърто поколение на родителите си, кръстихме я Герда. Снаха ми заподозря някаква уловка и за да не остане назад, донесла у тях едно улично коте, което кръсти Лили.
Сутрин след като отведат малкия Жанчо в детската градина, те оставяли тристайния си апартамент на разположение на Герда и Лили.Вечер те намирали двете животни грохнали от игри на гоненица. Герда захапваше главата на котенцето Лили, а то се мъчеше да я одраска по езика...но на шега.
Герда и Лили израстнаха заедно в братска дружба, защото между тези различни видове домашни животни никога не е имало вражда.
    Вражда нямаше, но не всичко беше в ред. Лили беше обсебила остъкления балкон и си беше устроила легло върху кухненския бюфет – място, недосегаемо за Герда. Нейната зеолитна тоалетна беше на балкона и Герда не стъпваше там – само едно куче с хиляди пъти по-чувствителния си нос може да оцени колко неприятно може да мирише котешка тоалетна. Герда нямаше къде да се скрие и да си устрои свое леговище. Освен това беше станала много тежка и никой не я взимаше в скута си да я погали, докато Лили се радваше на всеобща любов. Тогава Герда започна да ревнува и да разкъсва тапетите! Успокои се тогава, когато аз я взех да живее вкъщи, където цялата наша любов беше за нея.
А булката Калинка? Тя беше принудена да приеме Герда, защото Емо и жена му се разделиха, а аз забравих в какво се беше клела жена ми.
Много скоро Герда и Калина станаха такива дружки, че вече аз започнах да ревнувам. А когато Герда трябваше да бъде приспана, защото се разболя от рак на белите дробове, както 80% от столичните кучета от едрите породи (разболяват се, защото дишат ауспухните газове), Калина плака много!
                                             
оОо

Проявите на антипатия често се съпровождат с „дуели” със себеподобните и с враждебност към някого от семейството, която не винаги е обяснима.
5.Човек и котка. Котката е член от семейството ни за нас, но и за нея.Котката схваща отношението си към хората като определена степен на родство. Етолозите обясняват това поведение, понякога на удивителна симпатия, понякога на пълна апатия, като остатък от детските инстинкти. Котките под майчинската грижа на човека се чувстват като негови деца: животът вкъщи осигурява тяхната безопасност, храната, която ежедневно той им дава превръща живота им в един безкраен празник...на дрямката.
Най-добре се развиват отношенията котка-човек когато тя още от ранна възраст (6 седмици след раждането) свиква на контактите с  любимия стопанин и дори след години продължава да се чувства като негов партньор. Интересно е, че дори в напреднала възраст, котката запазва приветливото и игривото си отношение към него. Тя не трябва да маркира територията си, не трябва да я защитава с цената на някоя драскотина, не трябва да се грижи за прехраната си. Но храната, водата, чистата „тоалетна” и местата за сън съвсем не са достатъчни за нея. Затова тя сама показва благоразположението си по много начини, които са в обсега на семейното и половото поведение. Тя търси близостта на своя кумир и му се доверява в ситуации, свързани със страх и болка. При това техните взаимоотношения протичат на фона нарадостно мяукане и мъркане. По всичко личи как котката приветства облеченият с доверие човек: повдигнатата опашка, извитият гръбнак, гальовното пъхане на муцуната в неговата шепа, триенето в стопанина и нежните звуци достатъчно добре илюстрират нейната привързаност.Дори само тези моменти да ни свързваха с нашата котка, си струва да я обичаме.С нейното любопитство и остра наблюдателност тя добре преценява своите стратегически преимущества. С присъщото си упорство и лукавство тя постига желаните цели и използва нашите слабости.
    Много котки са в състояние сами да си отварят вратата като натискат бравата, да използват тоалетната чиния за свои нужди, пускайки водата от казанчето, да пият вода от мивката, след като са тласнали лоста на батерията или да преодолеят стотици километри сами, като ползват при това превозно средство.
    Ето разказа на Енимъл планет за котарака Кирби, обиколил света и довел до умиление всички фелинолози.
    Кирби е едър черен котарак от улична превъзходна порода, който сам избрал къщата, в която се заселил.С екставагантното си поведение той толкова много се е прочул в малкото градче Скарбъри, че всички го познават и го поздравяват, когато го срещнат. А това става всеки ден, защото след  закуска той поема към гарата, качва се сам в теснолинейката и се отправя към Рибния пазар. Кондукторите не го гонят, защото той е една от забележителностите на градчето и привлича туристи! Слязъл от влакчето, Кирби разглежда сергииге и след като му поднасят някои рибни деликатеси, се насочва към местния зоопарк, където най-много се интересува от пингвините. Там за да гледат него, а не дивите птици, се събират тълпи от гости. След това Кирби отново взема влакчето и се прибира вкъщи по светло.
                                              оОо
    Котките успешно прилагат психологическо въздействие върху своя стопанин.Те могат да се привързват към хората по-силно, отколкото към жилището си за разлика от кучетата. Съвместият живот с човека пробужда в котката такива силни чувства, които свидетелствуват за нейната висока интелигентност. Достатъчно е тя да разбере, че отношението на нейния стопанин е искрено, да усети колко приятно му е да се занимава и да играе с нея, за да го обикне дотам, че когато той умре, котката му да се откаже от храна и вода и да скърби понякога до смърт!
    Когато е гладна, котката може с хленчещ глас да си изпроси допъл- нителна порция храна. Ако се нуждае от ласки, тя може да се просне на пода или насред път и да чака, докато не я погалят. Или с невинна физиономия да започне да любезничи, макар току що да е извършила неблаговидна постъпка.
    Захвърлянето на различни предмети на пода или драскането с нокти по възглавниците така може да изнерви човека, че да я пусне навън или в спалнята си.
    Проявите на радост при среща на познат след неговото дълго отсъствие не са така бурни и спонтанни при котката, както при кучето.
Свенливите и срамежливи котки приветстват познатите с известно закъснение, но за сметка на това са искрени.  
6.Обучението и възпитанието на домашните любимци осигуряват безоблачното съжителство с тях. Във всеки дом има забранени за тях предмети и места и котките много бързо възприемат сериозността  на тези забрани. Ако кучето ви не изпълнява някои заповеди ударете го леко, но с вестник. Това правило е неприложимо при котките, защощо те са твърде своенравни и свободолюбиви и е много вероятно след това да ви напуснат завинаги.
7.Движението и играта са важни условия за здравословния начин на живот. Малките котета непрекъснато си играят,при което извържват елегантни скокове (те могат да скочат 5 пъти по-високо от ръста им).
Котките от малки обичат да се завират в разни цепнатини и
тесни пространства, водени от своето любопитство. „Любопитството изяде главата на котката”, гласи една поговорка, но не винаги е така. Как да опознаеш този огромен и пълен с теснини и лабиринти свят, ако не надникнеш навсякъде?
         Още от малки, котките трябва да усвоят необходимите хигиенни навици и редът в новия им дом, заради което не трябва да се ограничава тяхната игривост и непрекъснато движение.
В сремежа към тишина и спокойствие вкъщи някои стопани подлагат на кастрация  котката си, което противоречи както на морала, така и на правилата за защита на животните. Такива котараци стават лениви и апатични, а скоро след това затлъстяват, което ги прави предразположени към диабет, ставни и сърдечни болести. Котките почти не изпускат миризма и притежават природна чистоплътност, поради което непрекъснатите им игри не трябва да ни пречат, защото по този начин те укрепват физически и съзряват полово.    
Едно от непрекъснатите и любими занимания на котките е точенето на ноктите, при което отпадат стари рогови частици. За целта трябва да им се предоставят специални приспособления (възглавнички, обвити със здрава дамаска, стволове от не много твърдо дърво или дъски, закрепени на стената), а не да се принуждават да не го правят. Умението да научим младите котки да ползват тези приспособления е въпрос на възпитание.
    С какво да си играят котенцата? Топки за пинг-понг, въженца, завързани на възли, широки платнени ленти, празни макари, малки топки или „мишки”, ушити от кожа. Партньор в играта може да бъде всяко животно, дори куче.
Котки, расли безгрижно и весело, запазват  елементи на детството си до преклонна възраст.
    Котките обичат да наблюдават движението на хора и животни от вътрешната страна на стъклото, а някои от тях се заглеждат в телевизионния екран.
Котките предпочитат сами да си избират място за почивка и сън, но лесно се приучават да спят в достатъчно широк панер върху чисто дюшече или в малка дървена къщичка, но ако са поставени на високо. Такова място им осигурява обзор и превъзходство над терена.Предпочитат затоплени повърхноси – върху телевизора, радиото, радиаторната решетка. Най-предпочитаното от тях  място е в завивките ви, но не ви съветвам да приемете такова решение, въпреки че някои мои приятели черпят не само топлина от котката си през хладните зимни вечери, но и енергия, особено когато имат болки в кръста или някъде другаде. Не се срамувайте да го признаете, ако го правите: това не е проява на содомия, а взаимна термоласка, съществувала от пещерния живот, та до днес.     
                         оОо

    Котката се нуждае от свеж въздух – той подобрява нейното само-
 чувствие, действа възбуждащо – с него идва информация отвън.
    Котката бързо се привързва към дома, където спи, почива и яде. Тя е готова яростно да защитава тази територия. Около нея се намира терито- рията за надзираване и лов. Ако се срещне в нея с чужда котка, не се стига до бой. Котките запазват дистанция помежду си като избягват контактите. Ловните райони  бързо се бележат с урина и фекалии, за да не се случват нежелани срещи.
    Запознанството изиска да се улови миризмата на своята съседка и да я изучи. След първи контакт от растояние следва приближаване и подушва
не на областта на тила, хълбоците и опашката.
    Следващите етапи на запознанството зависят от поведението на партньорите.
    Котката лесно ще напусне новият си дом, но трудно ще се върне обратно. Затова:
1.    Не пускайте сама вашата котка навън.
2.    Купете нашийник и дълъг повод и я приучете да се разхожда с вас без да се дърпа.
3.    Проветрявайте често вашия общ дом и го поддържайте чист.
4.    Следете козината на котката ви да бъде чиста и без ектопаразити.
5.    Колкото повече котки живеят с вас, толкова  повече грижи имате вие.
6.    Всеки домашен любимец трябва да се научи какво, къде и как да се храни в новия си дом.Само при котката не е така: тя ви показва, че ще  яде само това, което й харесва. Опитите да я въдворите на определено място ще завършат по същия начин.
7.    Цветята привличат котките неудържимо, което се отразява зле на вашата градинка, но друг избор няма!
8.    Някои котки винаги са готови да си похапнат като отмъкват нещо вкусно от масата или от бюфета. Ако вашата е такава, не се опит-
     вайте да я дресирате. Нищо няма да излезе!
9.    Дали котката ще уважи вашето желание да хареса тоалетната зависи от вашето държание към нея. Тя, обаче, може да избере друго място за тази цел.Тогава преместете нейната „тоалетна” там, където тя е пожелала. След като привикне с „тоалетната” си и не може да мине без нея, преместете я където вие искате.
10.    Ако котката ви е породиста, това не значи, че е по-умна от всяка улична превъзходна, а че е по-малко приспособена към превратностите на съдбата. Ловните инстинкти също са индивидуално качество.
Сами разбирате, че е най-добре да постъпвате така, както тя иска!   
    

 



    

Предложение OTНОСНО: Програма за съвместни действия 17.12.2013

ОТ: Проф.д-р ЯНАКИ КАРАДЖОВ, Генерален директор на АГРОБИЗНЕС-АКАДЕМИКА, Гл. Редактор наелектронен в-к АПИМЕДИКА-АПИКУЛТУРА,

СОФИЯ1505, тел. 02 843 15 35, моб. 0885 456 700, e-mail  Ya_Karadjov@abv.bg

OTНОСНО:Програма за съвместни действия.

 

 

                        УВАЖАЕМИ  Г-Н ДИРЕКТОР,

 

            Съвместнитени действия с Вашия предшественик г-н ЖАК БРЕЛ доведоха до заселването напокрива на хотел ХИЛТЪН с пчелни семейства и гаранциите от наша страна , че теще се развиват добре, ще представляват атракция за гостите на хотела и гаранцияза екологична чистота.

            Следващастъпка на нашето сътрудничество е следното ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

1. ОФОРМЯНЕ  НАЕКСТЕРИОРНОТО  ПРОСТРАНСТВО нахотелХИЛТЪН чрез интродукция на подходящи декоративни и медодайни растения, аименно:

ГОРСКИ ВИДОВЕ: борове, кипариси, елхи, тополи, върби, брези,кестени, липи.

ОВОЩНИ ДЪРВЕТА: орехи, ябълки, праскови и др.

МЕДОДАЙНИ ДЪРВЕТА: акации, липи, лески, черен бъз, софора;

ДЕКОРАТИВНИ ХРАСТИ: маргарит, люляк, трендафил, златен дъжд;

ТРЕВИСТИ ВИДОВЕ: салвия, босилек, чубрица, фацелия,лавандула, мента, невен.

НИСКОСТЪБЛЕНИ ТРЕВИ: кокиче, минзухар, незабравка.

Дърветата се засаждат отвъннавътре  по височина: горски,дървовидни,декоративни.Следват храстите, тревистите и нискостълбените растения.

Обогатяването на видоветерастения продължава с годините, докато на едно и също място не се развият трицъфтящи през различен сезон цветя.

Добре стоят групи от 3 или 5 дърветас различна височина : черен бор, ела, бреза; топола, кипарис, плачеща върба с 2брези и др.

ПОЙНИ  И  ДЕКОРАТИВНИ ПТИЦИ: паун, фазани, токачки, пойни, насекомоядни. .

 ВОЛИЕРИ : пчелояди,вълнисти папагали, канари, щиглеци, скатии;

ДЕКОРАТИВНИ  ГРИЗАЧИ:катерички, таралежи;

ТЕРАРИУМ със сухоземни костенурки; Езерце с червени рибки;

КОШЕРИ – нормални и стъклен.

МРАВКИ: мравуняци и мравка-квариум

            Цялостнотооформяне е резултат от друг ПРОЕКТ ЗА ОФОРМЯНЕ ТЕРАСАТА НА ПЕРЛОВСКА РЕКА въввръзка с кандидатстването на София за културна столица на Европа през 2019 г.,който предоставям на Вашето внимание.

            Заосъществяване на предложението е необходимо разрешение от СО.

 

 

СОФИЯ,21АПРИЛ 2014 г.                                       С уважение: проф.д-Я.Караджов
Международна конференция „пчеларският сектор в Европа: Състояние и перспективи”, София, 15.ХІ.2013 г. 19.12.2013 Международна конференция  „пчеларският сектор в Eвропа: състояние и перспективи ”, София, 15.ХІ.2013 г.

    На 15 ноември 2013 г. в зала София на Гранд хотел София под егидата на евродепутатката Мария Габриел – член на Комисията по земеделие на ЕС с участието на Комисарът по земеделие и по развитие на селските райони на ЕС г-н Дачиан Чолош (поднесъл и приветствие), както и на над 300 български пчелари, ръководители и бизнесмени представители на медиите. Беше поставена на разискване тревожната картина на състоянието на пчелите в ЕС и се посочиха перспективите за опазването на пчелите и за развитието на пчеларството. За това допринесоха и приветственото слово на г-жа Мария Габриел, както и видеообръщението на еврокомисарът по здравеопазването на ЕС г-н ТониоБорг.
    Изтъкнато беше значението на пчелите за околната среда и европейското селско стопанство и гибелното въздействие върху тях от пестициди-те, за което допринасят и порочните селскостопански практики и болести (колапс на пчелните семейства, азиатска нозематоза , вароатоза). Посочиха се действия за преодоляване на високата им смъртност. Решаващо  значение за бъдещето на пчелите и пчеларите се очаква да има реформата на общата селскостопанска политика и новите моменти в областта на здравеопазването на животните в ЕС.
     В оживената дискусия взеха участие изтъкнати пчелари и представители на бизнеса,а някои представиха поради липса на време мненията си в писмен вид. Изказване на Проф.д-р Янаки Караджов (представено на г-жа Габриел)
    1.Колапсът на пчелното семейство е основен здравен проблем за пчелите у нас.
    Наши изследвания показаха, че от посочените в литературата над 60
причини за тази болест по-голямата част представляват предразполагащи
фактори, друга част са съпътстващи болести и само две – Вароатозата И Азиатската нозематоза предизвикват Колапсът на пчелните семейства. Мерки за борба са пролетното и есенното третиране с разрешените в ЕС средства, като нашите предпочитания са за билковия препарат Екофил П с активно начало див пелин.
    2.Екофил П  може да се използва и в борбата срещу Мароканските скакалци, които през последните години унищожават растителността в южните райони на страната (неотдавна те достигнаха до Пирдоп ).  
След като поразят листната маса в Мароко, те се насочват към Тунис и прекосяват Средиземно море при о. Сицилия. Авиостанциите по южния му бряг засичат техните рояци с радарите си и напръскани от самолети с Екофил П или с друг разрешен препарат, те подлежат на унищожение над морето. Предложеният от нас метод може да предпази от инвазията не само нашата, но и редица други страни от Южна Европа. Сега борбата с мароканските скакалци се води с инсектициди и е предоставена на засегнатите общини. Те, обаче нямат нито средства, нито необходимите познания , при което пчелите масово се унищожават.
    3. Нормално във всяко пчелно семейство умират годишно няколкостотин хиляди пчели, които под името Апис тотале могат да намерят място не само в апитерапията на хора и животни, но и на самите пчели, особено на болестите, причинявани от микроорганизми. Това поставя въпроса за улавяне и събиране на подмора като ценна суровина  не само с профилактична, но и с терапевтична стойност.                    
    4. Да увеличим производството на прополис (той също е търсен износен артикул,). Да проучим какви източници на прополис има в обсега на нашите пчели за да получаваме монофлорен продукт, терапевтичната стойност на който е различна и зависи от растението-донор. Изгодно е да произвеждаме прополис на прах (той струва до 100 лв. за килограм, докато останалият го изупуват по 30-35 лв.).
    5. Да разнообразим асортимента на меда чрез комбинации със сухи фрукти и зеленчуци, както и с ядки с определена терапевтична активност към към отделни болести. Имам разработени десетки рецепти, който  съм готов да предоставя на заинтересованите, а предстои и да ги публикувам във в. Пчела и кошер.
    6. Да прилагаме постиженията на известния пчелар Якофов от Пловдив в получаването на монофлорен прашец, цената на който е по-висока.
    7. Да усвоим производството на търтеево млечице, което е ценен имуномодулатор за подрастващи и възрастни хора.
    8. Да привлечем младежи, като популяризираме пчеларството и използваме личния пример. Това е част от програмата на електронния вестник Апимедика – Апикултура и сайта по пчеларство. Нека те бъдат нашия новогодишен подарък за българските пчелари!
    9. Да произвеждаме екологично чисти пчелни продукти.
    10. Да подготвим пчелари сред имигрантите (за 2012 г. са получили българско гражданство над 15 000 македонци, сърби и албанци с българско потекло).
    11. Да обучим оставащите в България бежанци, като им  създадем поминък. По моя заявка професията „пчелар” и „апитерапевт” фигурира в Кадастъра на професиите в МТСП.       


Предложение от проф.д-р Янаки Караджов, Национален Браншови Пчеларски Съюз 01.12.2013                                                                         ДО
                                      г-жа МАРИЯ ГАБРИЕЛ
                                      ЕВРОДЕПУТАТ

        П   Р   Е   Д   Л   О   Ж   Е   Н   И   Е
ОТ: проф.д-р Янаки Караджов, Национален Браншови Пчеларски Съюз,
    София,1505, ул.”Проф.Джовани Горини”22, тел.02 843 15 35;
    0885 456 700; e-mail: ya_karadyov@abv.bg
ОТНОСНО: Обучение на младите пчелари по биология на пчелите

                          Уважаема госпожо МАРИЯ-ГАБРИЕЛ,
    На Международната конференция Димо Димов и други пчелари поставиха въпроса за недостатъчните знания на младите пчелари по
биология на пчелите. Недостатъчно са информирани и млади, и стари
пчелари по лечебното дейсдтвие на пчелните продукти и условията, на които трябва те да отговарят. Имам готови материали по повдигнатите
въпроси и м о л я  за съдействието Ви по тяхното издаване и разпрост-ранение. Уверен съм, че  чрез повишаване компетентността на българските
пчелари може да се постигне по-висока производителност и по-малко технологичен брак в тяхната практическа дейност.
    Г-н Жан ВАЙСЕНБЕРГЕР в своя труд относно състоянието на пчелите в ЕС, приложен към материалите на конференцията ,свързва
необичайната смъртност по пчелите напоследък с комбинираните въздействия на много фактори. Считам този извод за остарял, след
като предложих моя концепция, а именно, че голямата смъртност и напускането на кошерите се дължи на болестта Колапс на пчелните
семейства, известна в САЩ като „синдром за разпадане на пчелните
семейства”. Изпращам Ви научното ми съобщение по този въпрос, с
което запознах на пресконференция и чрез в-к „Пчела и кошер”българ-
ските пчелари, а по електронен път - изтъкнати специалисти от различ-
ни страни, ръководството на Апимондия и легациите в София на засег-
натите от тази болест държави. Оповестяването на две причини – вароатозата и азиатската нозематоза, както и прилагането на билковия
препарат ЕКОФИЛ Р решават  този проблем. Много е трудна борбата с колапса на пчелните семейства, когато трябва да се тушират над 60 причини (при досегашното схващане),  докато двукратното (пролетно и есенно) третиране срещу вароатозата и нозематозата са във възможностите на всеки пчелар.
    Поздравявам Ви за чудесно организираната и проведена Междуна- родна конференция, на която всички видяха във Ваше лице така нужния за нашето пчеларство обединител.

 София, 15.11.2013 г.            С пчеларски поздрав: Я.Караджов   

Изкуството на превода - път към Европа 19.12.2013 Изкуството на превода   - път към Европа
Проф.д-р Янаки Караджов

            Да знаем чужд език щом сме европейци е необходимост, но това
                  не ни прави преводачи, ако не познаваме изкуството на превода.

    Европа изисква да живеем в условията на задължителен трансфер между страните на ЕС. Преводът на чужда литература е творчески процес на духовна връзка с останалия свят. Изкуството на превода изисква изграждането на умения  и създава ангажименти към световната наука, култура и изкуства.
    Преводът е добър, когато сме в състояние да се вживеем в идеите и концепциите на автора, да навлезем в духа на творбата му и да намерим адекватния израз на неговия език. Добрият превод е като жената – казват французите. Ако е верен не е хубав, а ако е хубав не е верен.
       І. Изисквания на качествения професионален превод:
1.    Не превеждай дума по дума, защото ще станеш първосигнално дословен преводач.
2.    Не пренасяй специфичните синтактични конструкции на езика на оригинала в езика на превода.
3.     Не превеждай буквално идиомите.
4.    Електронният превод е мечтата на човечеството, но има ли той художествена стойност?
5.    Контекстът изисква подбирането на подходящото значение на всяка дума.
6.    хубав е превода по смисъл, но идеален е, ако освен смисълът са спазени  ритъмът и римите.
7.    Търси подходящите еквиваленти на оригиналните фрагеологизми.
8.    Само загубеняците в превода  не се съобразяват с правилата, чрез които можеш да създадеш ново произведение.
Въпросът изкуство ли е преводаческата дейност или е изкусност е безсмислен. Без вътрешната потребност на твореца да направи читателя съпричастен към богатството на чуждоезичната литература
няма професионализъм. Защото добрият превод е мост през пространството и времето.
    Добрият превод е нужен не само в художествената литература, той е нужен и на бизнесмена, на научния работник, на лекаря, на инженера, въобще на всеки културен човек. Защото индивидуалният, професионален и делови имидж зависят от изкуството на свободното езиково общуване.
    Кое прави преводната литература особено нужна? Това е знанието да знаем къде е скрито знанието.
ІІ. Основен принцип е:
1.    Не съществува буквален превод.
2.    Всички преводи са интерпретации, в които е важен контеккста и аналогичните смислови конструкции на оригинала.
3.    Преводачът е длъжен:
-    да изрази личното си отношение към превеждания труд;
-    да познава философията и литературните му достойнства;
-    да вникне и осмисли  неговите достойнства;
-    да притежава качествата на изследователя-интерпретатор. 

ІІІ. „Всеки, който е превеждал и е мислил за превода – твърди английският философ Попър –знае, че не съществува граматически правилен и в същото време почти буквален превод на който и да е интересен текст.Всеки добър превод е интерпретация на оригинала, теоретична реконструкция с елементи на коментар. Опитайте се да харесвате книгата, да имате нодчертано лично отношение и интимна
връзка между собствените си схващания и тези на автора.. От своя
страна той трябва да има доверие към своя преводач, да „делегира”
правото му да го представя в съответната страна и нейната култура.
В идеалния случай Потър вижда преводача като защитник на собствените си доктрини, критики и пр.”
    Важно е и личното впечатление на преводача от автора – то го подпомага при интрепретирането на текста.
ІV.  Опитите на преводача да ”илюстрира” книгата с част от текста е неправилно, тъй като само като прочетем цялата книга можем да схванем в цялост идеите и концепциите, залегнали в нея. Книгата не може да се чете и да се възприема на части, както не може „частично” да бъде обичана и мразена.
        Ако цитираме откъс от вече превеждано на български произве-дение, трябва да се предаде цитатът според съществуващия източник и под линия да се посочи той, а не да се превежда отново, защото това ще ни противопостави на стария превод.
    V. Превеждането е изкуство и наука едновременно.
        Задължително преводатът трябва добре да познава терминологията в съответната област, и то в сегашния й вариант. Само през последните години се наложи три пъти да бъде сменяно официално-то название companian animalis в резултат на преводачески прищевки. В началото беше „декоративни животни”, после стана „животни за компания”, а сега е „домашни любимци. Тогава наша (заедно с д-р в. Денков) книга, издадена от Земиздат, получи названието Биология и болести на декоративните гризачи  (в повечето от тях няма нищо декоративно – те са мишки, плъхове и др.).
VІ.  Съществуват много журналистически клишета с изкуствено вмъкнати в тях чуждици, като „фен”, успешен министър”, „визия” и др. Наградените ученици в олимпиадите са „перфектни”, всичко е „тотално” и „абсорютно”, проблемът е „фискален”, отец Паисий написал „История славянобългарская” за неразумния „юрод” т.н
VІІ.  Преводът е вторично изкуство, заварено дете на литературата.
        „Преводът е родство по избор” – В.Гьоте. Октавио Пас смята, че” ...е златна монета в духовния обмен между народите” В Италия има поговорка „Преводачът е винаги предател”
        Според Фридрих Шлегел художественият превод е смъртен двубой: поражение търпи или този, който превежда, или онзи, когото превеждат. Най-откровен е един румънски философ: преводачите, които срещнах през живота си почти винаги превъзхождат авторите с образованието и културата си. Най-добре е когато не се забелязва въобще, че е имало превод.
VІІІ. Въпрос на идентичност е, когато преводачът принадлежи към мястото и културата на превеждания текст. „Преводът е призван да предаде музиката на оригинала” – О. Стамболиев.”Думите пеят” – Пабло Неруда. В чужбина всички българи мислят заедно и се смеят заедно.Нужно е да намериш звука. Текст, роден в един език, трябва да придобие плът и кръв в друг език, без деформации и компресия.
                      оОо
        Възможност да усъвършенстват умениятя си на преводачи имат студентите-филолози, ако изберат курса „Изкуството на превода – път към Европа”, който в рамките на Проект  „Студентски практики” провежда курс за редактори и за преводачи. Изграждаме
Международен сайт по пчеларство с електронен международен вестник "Апомедика-Апикултура", за които се нуждаем от преводачи от няколко езика.
   
                 

Дистанционен семинар на електронен вестник "Апимедика Апикултура " 01.12.2013

Дистанционен семинар на електронен вестник "Апимедика Апикултура " за млади   пчелари   и   непчелари

    Семинарът по биология на пчелите и техните продукти се органи-зира по конкретен повод с цел да задоволи определени нужди и същевре-менно да привлече нови пчелари.

    На Международната конференция „Пчеларският сектор в Европа: Състояние и перспективи”, проведена в Гранд хотел София на 15 ноември т.г. под егидата на еродепутата г-жа  Мария  Габриел, се постави въпроса за недостатъчните знания на младите пчелари по биология на пчелите. Недостатъчно са информирани и млади, и стари по лечебното действие на пчелните продукти и условията, на които те трябва да отговарят. Чрез повишаване компетентността на пчеларите целим да постигнем по-висока производителност, по-малко технологичен брак и повече екопродукти. Тези знания не биха били излишни и на непчеларите – потребители на пчелни продукти. Това е пътят и за увеличаването на консумацията им, защото българинът купува мед когато е болен и консумира средно 300-400 г годишно, докато германецът използва меда като храна и използва 1,5-15 кг мед на глава от населението.

    Семинарът е дистанционен поради характера на нашия контакт, но ние се надяваме, че ще получим в отговор вашите съображения и въпроси, които сме готови да предоставим на останалите читатели.

    Приятни занимания с дистанционния семинар!

            Програма 

1.    Биология  на  медоносните  пчели 

ІІ.  Апитерапия

ІІІ. Дискусия

ІV. Среща  на Фестивала на пчелни продукти  на 17 септември 2014 г

в градинката на Градската баня (срещу халите) в

                Отговорник: Проф. д-р Янаки Караджов


І. Биология на медоносните  пчели 

   Apismelifera       

Писмо от проф. Янаки Караджов до г-жа Мария Габриел, евродепутат 01.12.2013                                
                                         ДО  Г-жа  МАРИЯ  ГАБРИЕЛ
                                Евродепутат


ОТ: Проф.д-р Янаки Караджов, www ya_karadjov@abv.bg] 0885 456 700


            Уважаема г-жа Габриел,

    Прочетох Вашето писмо със задоволство – явно е, че ще работим заедно в името на бъдещето на пчеларството.
    Моят екип създава сайт в Интернет, посветен на пчеларството. Каня Ви да вземете участие в него, още повече,че намерението ни е да бъде с международно участие. Към него ще има и електронен вестник АПИМЕДИКА – АПИКУ,ЛТУРА, в първия брой на който обявяваме Дистанционен семинар по биология на пчелите и апитерапия за млади пчелари и млади и не съвсем млади фенове на пчелите. Между другото в София има регистрирана фондация ЗА  ХОРАТА И ЗА ПЧЕЛИТЕ.
    Моля за среща, за да Ви запозная с намеренията ни и какво е напра- вено до сега.
    С гордост Ви съобщавам, че разреших повдигнатия на конферен-цията въпрос за създаването на токсикологична лаборатория, която да изследва умрели пчели за пестициди. Лабораторията по токсикология на    
ветеринарите, която се ръководи от мой сътрудник, е готова да приема пчелни проби и ще ги изследва за 7 неоникотинови пестицида, само три от които са приети от ЕС. Пчеларите могат да изпращат проби по пощата. Предстои ми среща с директора на  Ветеринарномедицинския институт за научноизследователска и диагностична дейност (мой бивш студент) за уточняване на формите на сътрудничество.
На тази среща ако желаете съм готов да заведа  и Вас.
     С поздрав от вечно заетия поради многото си начинания.
    
 София, 1.12.2013 г.                                                                    Я.Караджов
 

Добре дошли в нашия вестник, любители на пчелите и хората! 19.12.2013

Добре дошли в нашия вестник, любители на пчелите и хората! 


    Пчелите са синоним на трудолюбие (като изключим майката и търтеите, останалите са работнички), изключителна работоспособност (те не спят), пестеливост (запасяват се с мед, прашец, прополис), сплотеност
(живеят в семейства – необвързани няма!), жертвоготовност (ужилването на врага е равно на смърт), единство (строг матриархат) – все качества, които имахме, но загубихме и трябва да си възвърнем.
    Пчелните продукти са синоним на природосъобразно хранене и алтернативна медицина, а културата – на образование, просвета, възпитание и любов към науката. Целта ни е да свържем пчелите и техните продукти с така недостигащата ни култура. От което произлиза името на вестника.
    Пчелите, наред с мравките, са единствените социални насекоми – живеят в съобщества при строго съблюдаване на ред и законност. В жилището им царят мир и любов, пълна стерилност (осигурява я прополиса), съвършена организация на труда (без синдикати). Те живеят в кошера на тъмно (въпросът за енергийните им нужди е решен) и отглеждат потомството си при 35 градуса, които поддържат сами. Те не дефекират в жилището си и могат да преживеят зимата без да излизат навън няколко месеца – проблем, все още не решен при междупланетните полети.
    Пчелите опрашват у нас 83 вида растения, без което добивите ще бъдат с  30-50% по ниски. Тази им дейност се заплаща навсякъде (в САЩ за всеки кошер по 125 долара), само у нас е безплатна.
     Всяка пчела (а те в един кошер са 80 000) произвежда през живота си 2 лъжички мед – една за тях, една за нас.При 540 000 пчелни семейства
това прави 10 000 т годишно.
    За всички благини, които ни предоставят, ние им се отплащаме с грижи, но така сме ги занемарили, че те измират масово, заедно с което намаляват и пчеларите. А измрат ли пчелите, ще измрем и ние, както твърди Айнщайн. Наша важна задача е с този вестник да просветим пчелари и непчелари, като ги обединим в борбата срещу смъртността по пчелите, за европейски дотации за пчеларите, за природосъобразен живот, защото те са най-същесвената брънка от нашата връзка с природата!
    На пчелите са непознати завистта и злобата, няма стремеж към власт и забогатяване, при тях екологичните проблеми са решени и криза няма.
Затова  тях трябва да поставим на върха на биологичната пирамида като
същества, по-висши от човека.
    Животът на пчелите буди учудване (и завист) не само у социолозите, за това те ни приканват да го изучаваме. Това е друга важна задача пред нашия вестник. Ние сме зависими от пчелите, а не те от нас. Затова в раз-
лични страни има изградени общества „Пчелите и ние”, а у нас съществува фондация „За хората и пчелите”, дарител на която е г-жа Бориславова.
                    оОо                
    Вестник "Апимедика-Апикултура"  ще излиза два пъти месечно и ще помества материали, интересуващи не само пчелари (а те са 120 000), а и всички любознателни любопитковци у нас и по света, особено младите. Той е част от електронния ни сайт, посветен на пчелите, който е международен. Наши начинания са курсовете за студенти по Проект „Студентски практики”, подготвящи редактори по екология и пчеларство и преводачи, изучаващи изкуството на превода и оформянето на субтитрите в преводните филми и тв предавания. Успешно завършилите курсовете ни ще могат да работят по оформянето на вестника (участват в редколегията).Курсовете продължават и през следващата година, а ние ще привличаме млади сътрудници и занапред. Готови сме да обучаваме професионално в курсове за пчелари по програма на Министерството на труда и социалната политика българи, получилите българско гражданство македонци, сърби и албанци, както и бежанците, решили да останат в България. Ще проведем и курс за обучение на младите, а и не съвсем младите пчелари по биология и болести по пчелите, по съвременни методи за получаване и маркетинг на пчелни продукти и апитерапия, за който разчитаме на помощта на евро-депутатката г-жа Мария Габриел и вниманието на ЕС.   
    Освен пчеларските проблеми    имаме амбицията да информираме нашите читатели за начините на природосъобразен живот и хранене, дълголетието с помощта на пчелни продукти  и апитерапията на болестите по хората, животните и пчелите, включително и на някои нелечими социалнозначими болести:  рак, диабет, хипертония, туберкулоза, лаймска болест,бруцелоза и др. Нашите изследвания, провеждани в продължение на над 30 г. показаха, че в основата на тези болести стоят хронични вирусни инфекции, филтруеми форми на борелии, спирохети и бактерии, както и Л-форми на някои микроорганизми. Опитите ни за лечение на някои от тях, проведени върху кучета, показаха лечебния ефект на прополиса. Кожните форми на тези болести сме обработвали със спиртни и безалкохолни екстракти, а за санирането на вътрешните органи прилагахме фонотерапия по метод, използван много години от известната апитерапевтка д-р Пучинкова.Този метод е прилаган с успех многократно и е обект на нейната дисертация. Повечето от тези болести са актуални и във ветеринарната медицина. Това поставя въпроса за нарастването на производството на прополис предимно по начини, при които се получава прахообразен продукт. По подобие на меда и прашеца е необходимо да се разработят методи за получаването на монофлорен прополис, както и да се прецизира лечебният ефект в зависимост от това от кои видове дървета е получен той.
Известният лечител Атанас Цонков, собственик на в-к „Лечител” и на над 30 аптеки в страната много години лекува с успех въпросните „нелечими”
болести с помощта на вносни билки. Негови услуги ползват и много неизлекувани болни от чужбина.
    В много страни с успех се използва лечебният ефект на кошерния въздух, който е богат на летливи фракции от всички пчелни продукти.Ние също сме го прилагали с успех при рак на белите дробове, астма и хроничен бронхит. В Русия има в големине градове Медицински центрове „АПИ” за клинична апитерапия на белодробни болести, алкохолизъм, тютюнопушене, наркомания, игромания, разсеяна склероза, паркинсони-зъм, инсулт, варикоза и др., както и кабинети по козметика.
    В Япония кошерният въздух се продава. Вдишват го болни от астма, рак на белите дробове, хроничен бронхит, туберкулоза. Наш екип разработва технология и маркетинг за такова производство и търси сътрудници,
инвеститори и дарители за развиването на този бизнес.
    Имаме проекти за създаването на Кабинети по апитерапия в отделни болници и поликлиники. Терапията с пчелни продукти и кошерен въздух е подходяща за хроници и желана от пенсионерите поради липсата на токсичност и ниските им цени.
    Проектът „Студентски практики” на М-вото на образованието и науката дава чудесни възможности за обучението на студенти-медици, ветеринари, фармацевти и неспециалисти с родители, баби и дядовци, както и близки, които се нуждаят от такъв вид лечение. Ние сме готови да ги подготвим.
    Интересът към научна дейност сред младите специалисти се възвръща. Имаме готовност да осъществим научно ръководство, както и да привлечем студенти и млади специалисти за участие в бизнес-проекти.
                                             оОо
    Пчелите са социални насекоми и живеят на семейства в матриархат. Майката упражнява властта си, като излъчва ендорфини, с което информира цялото 80-хилядно кралско войнство, че е налице и че действа. Няма ли сигнали от майката, че е жива, пчелите си създават нова.
Тя е стопанката на кошера, пчелите я хранят с пчелно млечице и не й е нужно да излиза навън. Излита само през пролетта, за да срещне любовта в лицето на  някой дебел търтей и да оправдае грижите за нея, като снася 1200 -1500 яйца в денонощие само в добре почистени и байцвани с прополис килийки. Майката живее 7 години, но се използва само една.
    Работничките живеят 45 дни при страхотно разпределение на труда: в началото са чистачки, след това – кърмачки (отделят пчелно млечице от слюнчените си жлези), укрепне ли въоръжението им – жилото, стават стражи и  допускат в кошера си само пчели от собственото им семейство (раз-познават ги по миризмата).Едва след три седмици биват „повишавани” в
 летящи пчели и започват да събират нектар, полен (пчелен прашец) и смола от дърветата, от която правят прополис .
    Търтеите имат само една функция – да оплодят майката, което те правят по виртуозен начин -  докато летят. При това половият им орган се откъсва и те умират от кръвоизлив – най-скъпо платената любов!
    Всяка пчела произвежда 2 лъжички мед – една за тях, една за нас.
Да правят мед не е най-важната им функция, а нещо друго: те опрашват 87 вида растения, с което повишават добивите с над 30%.
    Всички насекоми, в това число и пчелите, имат изключително обонание, което им позволява да разкриват наркотици, пестициди, тежки метали, радионуклиди и всякакви отрови. Те са добри охранители.
    В замяна на всичките ползи нашата отплата е грижата на пчеларя, а за него трябва да се грижи държавата. В днешно време пчеларството поради липсата на грижи запада – в миналото имахме 800 000 пчелни семейства, а сега са 530 000, заедно с което намаляват и пчеларите – за тях няма дотации. В България има капацитет за отглеждането на 1 000 000 пчелни семейства. Ще го доживеем ли? Продължат ли да се топят пчеларите и да намаляват пчелите, с опрашването на растенията ще трябва да се заемем ние, или да го поверим на бежанците.
    Този планета е на насекомите – те са най-многобройни. Затова наро-ди, които ядат насекоми (виетнамци, тайландци, японци и др.) никога
няма да останат гладни! Някои са го превърнали на гурме, а и в София има ресторант, в който можете да опитате това удоволствие. Най-вкусни са хлебарките (имат най-голямо мастно тяло), но и пчелите си ги бива! Когато те започнаха масово да измират аз се провикнах:„Не ги хвърляйте, яжте ги!”!Така правят руснаци и много други народи: приготвят, чай, каша, а стават и за деликатеси – напр. хемендекс, а само от коремчетата – дори крем брюле. В моя екип такива своеволия не се допускат, защото от тях правим лекарства за хора, за животни и дори за пчели!
                    оОо.
                
    Вестникът няма да се ограничава само с рубрики за пчелари и апитерапевти, а ще дискутира широк кръг въпроси от екологията, природосъобразният начин на живот, стареенето (или как да не стареем толкова бързо), дълголетието, алтернативната медицина с билки, аеротерапия, хидротерапия, СПА, кинезитерапия, спорт, както и всички научни и културни прояви които ни правят по-човеци и по-добри.
    В редколегията включваме депутати, студенти, които подготвяме като редактори и преводачи  по проекта „Студентски практики”, защото както сайта по пчеларство, който разкриваме, вестникът ще бъде между-народен. Няма да лишим нашите читатели  и от забавно четиво: хумор, дискусии, домашни любимци, медена кулинария, викторини, безплатни реклами и др.

Гостува ни в."Телефраф" 01.12.2013 Гостува ни в."Телефраф"
 Царят  призова Европа да не спира емигрантите 
 „За нова, единна миграционна политика в Европа, гарантираща правото на свободно придвижване като естествено човешко право”-призова бившият премиер Симеон Сакскобургготски в сайта си в личната му интернет страница. Истерията, която наблюдаваме в някои британски и 
френски медии относно очаквана емигрантска вълна след падане на ограниченията на трудовия пазар през януари за Румъния и България „се основава на спекулации и произволни анализи”. Приливът на емигранти във Великобритания след падането на Берлитската стена са осигурили на страната 25 млрд. паунда приходи.
 „България има шанс да се превърне в пример за добро управление на процеса на приема на пристигащите емигранти у нас, още повече, че става въпрос за бежанци, които търсят спасение от военен конфликт.
 Подобна е и инициативата на в-к "Апимедика-Апикултура" да предложим на оставащите в страната емигранти курсове за обучение по пчеларство, апитерапия, апипрофилактика и апидиететика. Те се провеждат по програма на Министерството на труда и социалната политика и фигурират в Списъка на професии в България. Получили гражданство, емигрантите ще имат права да ползват дотаците по Програмата за развитие на пчеларството през 2014-2017 г., както и помощите, получавани в Агенцията на бежанците. Нейният директор г-н Николай Чирпанлиев прие нашето предложение и ни увери, че пари за подобна инициатива (само от САЩ са постъпили 3,5 млн. долара). Подобен е съветът от еврокомисарът г-жа Кристалина Георгиева на емигрантите да се осигури поминък. Заедно с това ще нарастне и броят на българските пчелари, който напоследък стремително пада, а с това и броят на пчелните семейства. „Имайте търпение един месец, докато проведем анкета сред бежанците и разберем кои от тях ще станат български граждани!” Ние не бързаме – има време до пролетта , защото сега пчелите спят.      
Лекции през Декември 01.12.2013

              ГАУДЕАМУС  ИГИТУР! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, СТУДЕНТИ        

                                                 И НЕСТУДЕНТИ!

           ИНИЦИАТИВА НА ВЕСТНИК  АПИМЕДИКА-АПИКУЛТУРА
             
            ПЛАН на заниманията през м. Д Е К Е М В Р И
            ЛЕКЦИИ  НА  ПРОФ.Д-Р ЯНАКИ КАРАДЖОВ

           Срещи  НА  КАФЕ  в кафенето, където бяхме, на тема:

1. „Изкуството да общуваме (ПЪРФОРМЪНС) в редакторската и преводаческата дейност”- за курсистките по проект „Студентски практики” и за всички желаещи.
Базар на пчелни продукти
Дегустация на мед
На 11 декември, сряда, от 16 ч., с повторение на 13 декември, петък
2. „Изкуството да живеем човешки”
 -   Бързай бавно
-   Селфи
Базар на пчелни продукти
Дегустация на кафе
На 18 декември, сряда, с повторение на 20 декември, петък. 
Лекциите и информация за срещите ще намерят място в първите броеве на електронния вестник  АПИМЕДИКА-АПИКУЛТУРА    ПРИЯТНО  ЗАБАВЛЕНИЕ  НА  КАФЕ!
 
  Проф.Караджов: - Обожавам пчелните продукти!
  Пациент:          - Как ги консумирате?
- Не ги консумирам. Продавам ги на двойна цена!
                                                оОо
  Две прасета пият кафе в сладкарницата на турчина. Едното поглежда в чашата на другото и казва:
  - Ммм, даа! Виждам тук, че те чака охолен живот, редовна храна и никакви грижи. Само едни малки неприятности по Коледа...
           оОо

  Луд отива при проф.Караджов и му казва:
- Професоре, аз съм търтей!
- Добре, тогава идете навън да полетите около пожарната, а аз през това време
     ще наредя да ви приготвят един кошер
     зад кафенето.


 

Редколегия на вестник "Апимедика-Апикултура" 19.12.2013

 Редколегия на вестник "Апимедика-Апикултура"

1. Проф.д-р Я. Караджов: главен редактор; експерт по апитерапия, заключителен преглед – подпис .в девника

2. инж.Д. Димов - първи зам главен редактор: експерт по  пчеларство и екопчеларство.

3. Доц.д-р Светослав Ханджиев – медицински директор, експерт по апитерапия

4. Проф. Иван Пейчев: икономически директор, експерт по екология и устойчиво развитие.

5. Проф.д-р Ворфганг Люпке: експерт по вет. медицина, преводач

6. Доц. инж. Михаил Михайлов: експерт по пчеларство

7. Александър Съботинов: Компютърен експерт;

8. Наско Мандаджиев: pr директор, журналист 

9. В. Русинов: артдиректор, илюстрация,  пърформънс;

10. Мирослава Николова: фармацевтика; хомеопатия.

11. Лариса Ангелова: арт мениджър,дизайнер, организатор

12. Цветелина Христова: бизнес администратор, архив

14. Зоя Минчева : експерт по проектиране, преводач;

15. Таня ревова: преводач;

16. Стефани Обретинчева: преводи; редактор;

17. Росица Петкова: преводач, редактор

18. Светослав Ангелов: арт, фотокументация 

19. Д-р Иван  Лалев: експерт по диагностика на пчелите

20.Д-р Иван Иванов: експерт по дивите животни. 

А В Т О Б И О Г Р А Ф И Я 14.07.2014 А   В   Т   О   Б   И   О   Г   Р   А   Ф   И   Я


Име:                  ЯНАКИ  НИКОЛОВ  КАРАДЖОВ
Дата и място           СОФИЯ
на ражданe:
Националност:         БЪЛГАРИН
Адрес:                  СОФИЯ 1505, УЛ.”Проф. ДЖОВАНИ  ГОРИНИ № 22
Пол:                         МЪЖКИ
Семейно                   ЖЕНЕН
положение:    
    
Научна                   ВЕТЕРИНАРЕН  ЛЕКАР
степен:             ПРОФЕСОР        
Научна    ВЪВ ВЕТ. МЕД. ФАКУЛТЕТИ НА БЕЛГРАД, МОСКВА,
специализация:     РАБАТ, ЛЕНИНГРАД, ВАРШАВА, ПРАГА, БЕРЛИН, ПАРИЖ, ЛИОН
Научна
Продукция:        МОНОГРАФИИ:
ВЕТЕРИНАРНО-ХИГИЕННИ АСПЕКТИ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА, ЗЕМИЗДАТ, 1979
ВИРУЛЕНТНОСТ НА БАКТЕРИИТЕ, ИЗДАТЕЛСТВО НА БАН, 1980
            ВЕТЕРИНАРНА ДЕРМАТОЛОГИЯ, ЗЕМИЗДАТ, 1982
            ВЕТЕРИНАРНА ДЕРМАТОЛОГИЯ – ІІ ИЗД., ЗЕМИЗДАТ, 1985
            ПРЕНАТАЛНИ БОЛЕСТИ, ЗЕМИЗДАТ, 1986
            ЗООНОЗИ, ЗЕМИЗДАТ, 1992 и др.
            ПАТЕНТИ :  12
            РАЦИОНАЛИЗАЦИИ: 3
            ОТКРИТИЯ:  4
            НАУЧНИ СЪОБЩЕНИЯ:  220
            ПОПУЛЯРНИ СТАТИИ:  НАД 500
    
ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ:   1953г. – 1955г. -  ХИМИЯ В СУ
1955г.-1960г-ВИСШ ВЕТЕРИНАРНО-МЕДИЦИНСКИ   ИНСТИТУТ
1965г.-1969г.- БИОЛОГИЯ В СУ

МЕСТОРАБОТА: 1960г.  –  1963 г. в ХАСКОВСКИ ОКРЪГ И СВИЛЕНГРАД
                   1963г. – 1995 г. ВЕТЕРИНАРНО-МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ
            1995г. – 2000 г. НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТ
О Т Н Е Б Е Т О Я С Н О П А Д Н А К О Т Е Б Я С Н О 14.07.2014 О Т    Н Е Б Е Т О     Я С Н О     П А Д Н А     К О Т Е     Б Я С Н О
    Проф.д-р Янаки Караджов – вет. лекар и апитерапевт

         Кои са те? – Перфектни месоядни хищници.
       Котките са гръбначни животни от клас Бозайници и разред Хищници. Колкото и да не ви се вярва, те са братовчеди на Мечките, Хиените,     Видрите, Поровете,  Кучетата (над 800 породи) и техните родственици Лисиците, Вълците, Чакалите и  Койотите.
    Домашната котка (Felis catus) е  произлезла от дивата нубийска котки (Felis maniculata s. oreata ) и е одомашнена преди 5 – 6 хиляди години, като е запазила първоначалната си форма и варира по структурата на тялото, окраската и дължината на косъма.
    В гробници, открити наскоро на о.Кипър са намерени скелети на хора и котки от 7 500 г преди Хр. Те не са представители на местната фауна, което означава, че вече са били и опитомени.
 Мини котки няма.
    Откъде са родом?
    Пренесена в древен Египет, дивата нубийска котка става родоначал- ник на днешната половин милиардна армия на домашните котки (без уличните).Тя е била сивокафява, препасана с по-тъмни тигрови ивици.
    В сравнение с кучето, зад гърба на което стоят 50 000 години общуване с човека, котката е била опитомена много по-късно. Първите достоверни сведения за това дължим на историка Херодот, живял в V в. пр.
Хр. Според него египтяните три хиляди години преди новата ера  вече имали опитомени и обучени домашни котки, издигнати в ранг „свещени животни” в храмовете си.
    И все пак има хора, които твърдят че котките са полуодомашнени.
Котките са родом от древната африканска държава Нубия (там, където днес се намира Източен Судан). Те били част от плячката в грабителските походи, които египетските фараони предприемали срещу някои богати на злато, слонова кост и абаносово дърво африкански държави. Така преди повече от 5 000 години била пренесена в Египет дивата нубийска котка.Тя била сивокафява с по-тъмни тигрови ивици разположени  надлъжно по тялото.
    Нейният екстериор се различавал от основната част европейски котки: с удълженото си плоско тяло и дългите си крака тя не притежавала грацията и хармоничната структура на днешните котки, резултат на хилядолетна селекция.
    В древния Египет котката е била свещено животно. Вярвало се е, че между богът на слънцето Ра и котките съществува някаква неведома и тайнствена връзка. Нали зениците им се разширяват на тъмно (тогава те виждат стотици пъти по-силно от нас) и се стесняват до тесни цепки в зависимост от това къде на небосвода се намира слънцето. А нощем очите на котките светят (от тях сме взаимствали светоотражателите „котешки очи”), като се създава впечатлението, че излъчват светлината, „натрупана” от тях през деня. Богинята на Луната, плодовитостта и плодородието Баст е била изобразявана с котешка глава.
    Всички котки били под закрилата на строги закони. Ако в дома на египтянина е умряла котката, всички членове на семейството в знак на траур си обръсвали веждите или отрязвали косите си. При пожар стопанинът бил длъжен първо да спаси котката си, а след това да изгаси огъня. Такава била традицията.
    Умрелите котки били балсамирани и полагани в специални гробници в храмовете, а някои погребвали с големи почести в дървени сандъчета (своеобразни ковчези, изработвани както и днес от различен по стойност материал). В зависимост от благосъстоянието на семейството ковчезите били дървени, бронзови, а понякога и златни. От този период са намерени древни гробища на котки ( в гр. Бубастис 200 000, общо в Египет над 300 000).
Няколко мумии на котки се съхраняват в музея Лувър в Париж.
През 1860 г. близо до Бени Хасан в Египет било разкрито още едно крупно котешко гробище с 180 000 мумии, разположени в подземия. С помощта на въглеродния метод било установено, че тези мумии са на възраст над 5 000 години. Кога са се появили първите домашни котки не е известно.Може би още в пещерите?
 Всеки, който убиел котка, независимо дали нарочно или случайно, бил осъждан на смърт.   
     Култът към котките се основавал на факта, че те са основен фактор в борбата срещу мишките и плъховете, които в Египет, житницата на кул- турния свят в ония времена, безнаказано унищожавали дотогава колосалнии количества зърнени храни.
    От Египет домашната котка била пренесена в Арабия, по-ксъсно в Индия, Югоизточна Азия и едва през ХІІ в. – в Южна Европа.
    В Азия нубийската котка била кръстосана с горската бенгалска котка, която според някои учени била одомашнена 2 000 г. по-рано. От тези кръстоски са произлезли много хибриди.
    Попаднала в Европа, нубийската котка се срещнала с нашата аборигенна дива горска европейска котка. Многобройни хибриди са произлезли не само от тези две породи, но и от кръстосването с донесените от Азия домашни котки (чистопородни с родословно дърво са само 1% от котките). Поради това сега е трудно да се установи родословното дърво на нашите домашни котки. В следващите години по пътя на селекцията след голям брой кръстоски са получени многобройните породи домашни котки. И все пак, броят на котешките породи ( 57) и разликите между техните представители са нищожно малко в сравнение с 800-те породи кучета и разликата между пинчерите с тегло 1 кг и санбернарите с тегло120 кг.
                          оОо
    В Европа съдбата на котките през средните векове не била никак лека. Те често са били смятани за свързани с дявола (и до днес съществува суеверието ако ти мине черна котка път). На котките са гледали като на превъплътени вещици, поради което са били преследвани и инквизицията ги осъждала заедно с еретиците. И сега бесят котки в някои части на света в израз на дяволските им изяви и като предупреждение за расистки издевателства над хора.
    Котките били реабилитирани и станали желани след масовото размножаване на гризачите. Не е имало кораб за далечно плаване без котка! Независимо от осъзнатата полза от котките, научните интереси към тях са далеч по-оскъдни, отколкото към кучетата. Поради това и котешките породи са едва 57 и произлизат от два клона: късокосмести (полукъсокос- мести) и дългокосмести (ангорски),от които днес по-известни са следните породи:

    КЪСОКОСМЕСТИ ПОРОДИ КОТКИ
    
    КЪСОКОСМЕСТА  ЕВРОПЕЙСКА  ТИГРОВА

    Ареал: Европа и някои страни на Азия.
    Екстериор: големи размери и строен силует, високи уши , не много големи очи с овална форма, опашка дълга.
    Окраска: разнообразна, преобладават белите с кафяви, сиви и черни тигрови петна; едноцветни:черни, ръждиви, червеникави, бели.

    КЪСОКОСМЕСТА ЕВРОПЕЙСКА МРАМОРИРАНА
    Ареал: Европа.
    Екстериор: по-заоблено тяло и по-къси уши и опашка.
    Окраска: трицветни и четирицветни (бяло-ръждиво-сиво-черни).
    СЕВЕРОЕВРОПЕЙСКА КЪСОКОСМЕСТА
    Ареал: Сев. Европа.
    Екстериор: по-едра, с масивен скелет и широка скулеста глава.
    Окраска: по главата, гърба и опашката – светлосива с тигрови тъмни      ивици, коремът бял.
    ЮЖНОЕВРОПЕЙСКА КЪСОКОСМЕСТА
Ареал: Южна Европа.
    Интериор: по-дребна, по-тънка с лек скелет и резки косми.
    Окраска: едноцветна.

    КИТАЙСКА БЕЗКОСМЕНА
Ареал: Китай.
    Екстериор: мутантна – без косми. Трудно се размножава.

    АБИСИНСКА
Ареал: Африка и Сев. Европа.
    Интериор: елегантна конструкция.
    Окраска: с преливащи тонове от сребристо до светлокафяво.
    
    БЕЗОПАШАТА
Ареал: о-в Мен и Корнуел.
    Интериор: без опашка с по-дълги задни крака. Добри плувци и рибари.
    Окраска: светлосребриста или тъмносива

    СИАМСКА
Ареал: целия свят.
    Интериор: най-красивата котка. Късокосместа и дългокосместа.
    Окраска: малките са бели, а големите сребристосиви или жълти стъмни глава, крака и опашка.

    ДЪЛГОКОСМЕСТИ  ПОРОДИ  КОТКИ

    БИРМАНСКА
Ареал:Франция.
    Екстериор: полудълга мека копринена козина, добро здраве и голяма устойчивост.
    Окраска: млечнокафява, глава, крака и опашка – тъмни.

    КИТАЙСКА КЛЕПОУХА
Ареал: Китай.
    Екстериор: едра, с масивна тежка глава.
    Окраска:Горната част на тялото – светлокафява, корем – бял.

    АНГОРСКА
Ареал: Турция.
Екстериор: ниска и дълга с малка глава, мека космена покривка, с „гащички” от косми на задните крака.
Окраска: бяла, сива, кафява, черна.

ПЕРСИЙСКА
Ареал:Русия
Интериор: голяма глава, къс сплескан нос, малки уши.
Окраска: сребриста, светлокафява, червеникава.

БУХАРСКА
Ареал: Югоизточна Русия.
Екстериор: дребна и лека.
Окраска: бяла, сива, пъстра.

СИБИРСКА
Ареал:Русия.
Екстериор: грубо телосложение, дебело тяло и опашка; космите на главата са по-къси.
Окраска: подобна на късокосместата тигрова.

                                                       оОо
    Една от най-устойчивите породи винаги се е считала сиамската котка, възникнала преди повече от 600 г. в Сиам ( днешен Тайланд).
Тогава са съществували 17 семейства сиамски котки с общ екстериор, отглеждани правителствени среди, различаващи се само по окраската:  чисто бяла, небесно синя, рижа и още 14 нюанса. Те били късокосмести със среден размер (не по-тежки от 3,6 кг), мускулести и пропорционално развити. Главата била средна, ушите – големи, черни или шоколадови. Очите светло сини или ярко жълти с кехлибарен цвят. Краката сравнително дълги, с тъмни „чорапки”, опашката черна, туловището светло с лек кремав оттенък. Тези котки стрували баснословни суми, както и сега. Да придобие такова ценно животно може само много богат човек.
    В Тайланд е основано Общество за защита на сиамските котки от измиране, което издирва чистопородни екземпляри в Европа и САЩ, потомци на подарените от краля на Сиам преди над 100 г. на царски особи.
Резултатие изненадали всички:потомците се оказали с петна и ивици в най-различни разцветки, атипични за тази рядка порода.
    Пръв собственик на такова красиво животно в Европа бил народният артист С.В. Образцов, но той не се погрижил да съхрани чиста породата, като осигури, подобно на руския премиер С. Путин компаньонка на подареното му българско овчарско кученце  от нашия премиер Бойко Борисов.
    Всъщност, дори и в Тайланд популацията на местните сиамски котки
значително намаляла преди векове: спасявайки се от набезите на враговете си хората зарязвали домашните си животни, включително и котките, които бързо подивявали и загивали. Сега в Тайланд са се запазили само 4 семейства сиамски котки с типични за породата белези.
    У нас има ценители на котките, обединени в клубове по фелинология, които периодично провеждат изложби и състезания по чистопородност. Тя се поддържа чрез спазване на стандартите на съответната порода и отбелязване в родословни книги най-породистите представители, взели награди на европейски и световни изложби.

.
ЕТОЛОГИЯТА – ПРОЯВА  НА  ИНТЕЛЕКТА  НА  КОТКИТЕ
Проф.д-р Янаки Караджов – вет. лекар

През последните години особено място в биологията взе етологията – науката за поведението на различните животни. Присъдени бяха две Нобелови награди – на писателя и еколога Джозев Конрад и на „пчеларя” Карл фон Фриш, описал езика на пчелите. Поведението на котките също е изключително интересно и в много случаи учудващо полезно за нас. Между другото, котките подражават много от поведенческите реакции и движения на стопаните си, при това спонтанно и без да ни иронизират.
Ако искате вашата котка да се чувства добре в новия си дом, т.е. у вас, оставете я да открие, да вижда и да чува всичко в малкия ви апартамент. Не се опитвайте да я развличате. Тя стои на перваза на прозореца, защото оттам  може да наблюдава интересния живот навън. Въобще, тя предпочита собствени забавления, които нямат нищо общо с вашите.
    Котките независимо от самостоятелното си поведение силно се привързвът към стопанина си, което изразяват със своеобразно мъркане. То представлява вибриране на гласните им струни, което показва състояние на задоволство и щастие. Установено е, че мъркането има положително въздействие върху нас: премахва стреса, предизвиква чувства, отговарящи на манифестираните от котката ни, заякчава емоционалния контакт с домашния ни любимец, повишава съпротивителните ни сили и ни прави по-устойчиви на болести, особено тези на нервната ни система ( депресии, неврози, аутизъм у децата и др.)
    Котките имат предпочитание към някои хора, което изразяват недвусмислено, като лягат в скута им и позволяват да бъдат галени.
    Бях малък и често посещавах дома на моя съученик и далечен братовчед Гого. Те имаха най-обикновена котка, взета от улицата. Тя усещаше по неизвестен начин, че аз влизам през входната врата, изтичваше по дългия поне 10 метра коридор,  бързо се покатерваше по гърба ми и се настаняваше увита около врата ми. Заедно с това започваше да мърка. Аз бях много щастлив от тази демонстрация на обич – тя не се различаваше и от моите чувства. Аз обичах от малък животните: у нас винаги живееше ловно куче, заедно с приятеля ми Вачко (след години станал известен скулптор, избягал от комунистическия ад и завършил жизнения си път в Париж) непрекъснато гледахме зайци, гълъби, скатии, а веднъж той се сдоби и с канарче което ни снесе яйца. Вачко учеше в Италианското училище сред богаташки синчета и сноби, но нито веднъж не предпочете новите си съученици пред мен. Любовта му към животните намери израз в майсторското им изобразяване от глина, а моята – в кариерата ми на вете- ринарен лекар.
    Но да се върнем на Гоговата котка. Как тя отгатваше, че обичам жи- вотните и по-специално нея ми стана ясно едва напоследък. Видни учени разкриха, че в носа на котката, на кучето, а и в нашия нос (под  веждите) се намира орган, с който ние „вдишваме” ендорфините на хора и животни, от което зависи дали те ни харесват или не. Дори се смята, че началните  стъпки на любовта между мъжа и жената ( а защо не и на мъжа към мъж или на жена към жена) започват със селективната дейност на този орган. На тази база известни производители на парфюми пускат на пазара миризми, които ни влюбват в дамите, ползващи тези аромати.

оОо


    Умеят ли котките да лекуват?
    Когато стопанинът има сериозно заболяване, напр. започващ инфарк на миокарда, котката открива болното място, ляга там и дори задремва (котките прекарват в сън 40% от деноноцието, което прави 10 часа), като с присъствието и с биополето си спира патологичния процес. Подобни наблюдения има при язва на стомаха и на дуоденома, на гонартроза, на ревматоидни артрити, при фрактури на крайниците, при рак на белите дробове, на млечните жлези, на черния дроб и др. Ако се възприеме нашата хипотеза, че повечето от хроничните болести с неизвестна етиология са латентни хронични инфекции, биополето на котките би трябвало да унищожава авизуалните фрагменти от бактерии.




Нашите домашни котки се държат различно в зависимост от желанията на техните стопани, които те с удоволствие имитират и от окръжаващите условия.     
     Кое определя поведенческите реакции на котката:
Сетивните органи (анализаторите) са много добре развити. Чрез тях котката общува с външния свят, реагира целесъобразно на многобройните и постоянно изменящи се дразнения на средата и по този начин се приспо- собява към нея. Възникналите нервни импулси се предават от периферната част на анализаторите в централната нервна система, където се преработват в съответно усещане: мирисно, вкусово, слухово, зрително и т.н.
Особено голяма е остротата на зрението през нощта – дължи се на големия брой пръчици в ретината. Котките различават добре различните лъчи на светлинния спектър.
Главният мозък на котката е сравнително по-голям от този на кучето
(0,70 – 1,10% от телесната маса, докато при кучето е 0,30 – 1,00%), което показва нейните завидни умения.
2.  Инстинктите управляват централната нервна система чрез онасле- дени  безсъзнателни действия. Такива са половият инстинкт, грижата към потобството, майчинският инстинкт, ловният инстинкт, защита от враговете и др.
При шумолене и при драскащи звуци котките реагират инстинктивно, като силно се тревожат. В съвместния живот с други котки или други животни, а също и с хората съществена е ролята на социалните и терито- риалните инстинкти. Обучението и опитът влияят на поведението им през целия им живот. Като високоразвити животни, котките са способни да извличат уроци от минали грешки.
Те са в състояние да експериментират, като опитат няколко варианта на държание, след което избират оптималното поведение.

    Грешките в поведението на човека към собствената му котка нерядко водят до нарушаване на нейните мотиви на поведение. Ако не отчете това, което често се среща, собственикът е недоволен и незаслужено наказва котката си.
3.  Паметта на котките силно влияе на поведението им, защото те не забравят повтарящите се събития. Някои котки прливикват да съпровождат стопанина си  по пътя към работата му, както и да го чакат в опредлен пункт когато се връща от работа. Те съхраняват в паметта си предмети, произшествия, събития и действия. При тяхното повторение в съзнанието на котките възниква приятна или неприятна представа. Съвкупността от подобни представи определя поведението им към хората в обкръжението на които живеят.
4.   Симпатиите и антипатиите възникват най-често към останалите животни, с които котката съжителства. Поговорката „ненавиждат се като котка и куче” не винаги е вярна: има много примери на безбурен съвместен живот, а дори и на привързаност и обич. Подобни отношения имат котките и към нас.
    Когато беше малък синът ми си мечтаеше за куче, но милата му май- чица, започнала лекарската си кариера като педиатър, беше непреклонна.
-  Куче ли? Никога няма да пусна куче вкъщи! Освен уличната мръсотия, кал и прах, всяко куче е източник на микроспория, кучешка тения, бяс, лептоспироза, токсоплазмоза.... и тя с убедеността на медик-отличник изреждаше ред по редом всички 21 зоонози. – А какво би се случило, ако кучето донесе кърлеж? Та кърлежите са носители на Лаимската болест и на разните вирусни енцефаломиелити...Докато съм жива куче няма да влезе тук!
Какво да кажа аз, любителът на всичко живо, което лази, хвърчи и тича, но най-вече на кучетата. И малкия Емо тичаше по ливадите, където ловеше пеперуди и скакалци, тичаше по плажовете, където ловеше раци-пустинници и калинки, влизаше в морето, където ловеше миди, обикаляше вечер около палатката ни в планината, където ловеше светулки и бръмбари-рогачи, а веднъж  на мостика на Свети Константин и Елена един батко му даде водна змия! Емо я прегърна и след като с триста зора го убедих, че няма да я пуснат в ресторанта с нас, прескочи до стаята ни в Дома на учените „Жолио-Кюри” и я остави в банята.
На другата сутрин трябваше да забравим за плажа и да се погрижим за нейната прехрана. Обясних му, че трябва да я оставим на плиткото сама да си улови някоя скарида или раче с надеждата, че ще се скрие някъде, и Емо влезе в банята, за да я донесе. След малко се чу оттам съмнителен шум – Емо я преследваше с джапанка в ръка, но тя, като студенокръвно същество, беше придобила сили и кураж в хладната баня и се шмугна под вратата право към коридора! Да преследвам змия в коридора на международен хотел, в който зад всяка врата кудкудякат ранобудни дърти германки, а пъхне ли се под някоя врата не ми се мисли какво може да произлезе, аз се проснах върху нея ... и язък за змийчето!
За Емо това беше втората змия. Първата той уловил край Перловската река и гордо я донесъл вкъщи. От вратата майка му Калинка се развикала:
-   Да я оставиш там, където си я намерил!
Тогава Емо я отнесъл у баба си Вили и я настанили в кофата на балкона.
На другия ден баба му решила да вземе кофата, за да измие антрето, но  се сетила за змията, а Емо бил на училище. Тя затворила здраво вратата на балкона и започнала да чака Емо, за да си вземе змията. Чакала ден, чакала два, неизхвърлената кофа с обелки започнала да намирисва, но Емо вече гонел други бръмбари в парка Оборище. На третия ден дядо му нададе тревога! Когато отидохме у тях, що да видим: старите надничат през про- зореца към балкона, но не смеят да отворят вратата му, за да не влезе змията. А кухнята, непроветрявана от три дни, вони на всички възможни кухненски миризми!
Е, и Емо както всички деца порастна, ожени се и отиде да живее в Младост 4 и да се мъчи да прави семейство с хубавата си жена и немирният си син. Това добре, но взел да забравя да се прибира след работа – много му било далече, затова за по-близо прескачал до вкъщи да похапне, след което се запилявал със старите си приятели от махалата.
Трябваше да се измисли нещо ефикасно, преди младите да са решили някоя глупост (две години след това те я решиха!) ....и аз му взех куче, за да се занимава с него по поляните на Младост, а не да виси в кафетето до нас.
Кучето беше великолепна немска овчарка на 3 месеца, с родословно дърво и графско потекло от кучкарника на някакъв замък в Източна Пру- сия. То беше тя, и тъй като беше четвърто поколение на родителите си, кръстихме я Герда. Снаха ми заподозря някаква уловка и за да не остане назад, донесла у тях едно улично коте, което кръсти Лили.
Сутрин след като отведат малкия Жанчо в детската градина, те оставяли тристайния си апартамент на разположение на Герда и Лили.Вечер те намирали двете животни грохнали от игри на гоненица. Герда захапваше главата на котенцето Лили, а то се мъчеше да я одраска по езика...но на шега.
Герда и Лили израстнаха заедно в братска дружба, защото между тези различни видове домашни животни никога не е имало вражда.
    Вражда нямаше, но не всичко беше в ред. Лили беше обсебила остъкления балкон и си беше устроила легло върху кухненския бюфет – място, недосегаемо за Герда. Нейната зеолитна тоалетна беше на балкона и Герда не стъпваше там – само едно куче с хиляди пъти по-чувствителния си нос може да оцени колко неприятно може да мирише котешка тоалетна. Герда нямаше къде да се скрие и да си устрои свое леговище. Освен това беше станала много тежка и никой не я взимаше в скута си да я погали, докато Лили се радваше на всеобща любов. Тогава Герда започна да ревнува и да разкъсва тапетите! Успокои се тогава, когато аз я взех да живее вкъщи, където цялата наша любов беше за нея.
А булката Калинка? Тя беше принудена да приеме Герда, защото Емо и жена му се разделиха, а аз забравих в какво се беше клела жена ми.
Много скоро Герда и Калина станаха такива дружки, че вече аз започнах да ревнувам. А когато Герда трябваше да бъде приспана, защото се разболя от рак на белите дробове, както 80% от столичните кучета от едрите породи (разболяват се, защото дишат ауспухните газове), Калина плака много!
                                             
оОо

Проявите на антипатия често се съпровождат с „дуели” със себеподобните и с враждебност към някого от семейството, която не винаги е обяснима.
5.Човек и котка. Котката е член от семейството ни за нас, но и за нея.Котката схваща отношението си към хората като определена степен на родство. Етолозите обясняват това поведение, понякога на удивителна симпатия, понякога на пълна апатия, като остатък от детските инстинкти. Котките под майчинската грижа на човека се чувстват като негови деца: животът вкъщи осигурява тяхната безопасност, храната, която ежедневно той им дава превръща живота им в един безкраен празник...на дрямката.
Най-добре се развиват отношенията котка-човек когато тя още от ранна възраст (6 седмици след раждането) свиква на контактите с  любимия стопанин и дори след години продължава да се чувства като негов партньор. Интересно е, че дори в напреднала възраст, котката запазва приветливото и игривото си отношение към него. Тя не трябва да маркира територията си, не трябва да я защитава с цената на някоя драскотина, не трябва да се грижи за прехраната си. Но храната, водата, чистата „тоалетна” и местата за сън съвсем не са достатъчни за нея. Затова тя сама показва благоразположението си по много начини, които са в обсега на семейното и половото поведение. Тя търси близостта на своя кумир и му се доверява в ситуации, свързани със страх и болка. При това техните взаимоотношения протичат на фона нарадостно мяукане и мъркане. По всичко личи как котката приветства облеченият с доверие човек: повдигнатата опашка, извитият гръбнак, гальовното пъхане на муцуната в неговата шепа, триенето в стопанина и нежните звуци достатъчно добре илюстрират нейната привързаност.Дори само тези моменти да ни свързваха с нашата котка, си струва да я обичаме.С нейното любопитство и остра наблюдателност тя добре преценява своите стратегически преимущества. С присъщото си упорство и лукавство тя постига желаните цели и използва нашите слабости.
    Много котки са в състояние сами да си отварят вратата като натискат бравата, да използват тоалетната чиния за свои нужди, пускайки водата от казанчето, да пият вода от мивката, след като са тласнали лоста на батерията или да преодолеят стотици километри сами, като ползват при това превозно средство.
    Ето разказа на Енимъл планет за котарака Кирби, обиколил света и довел до умиление всички фелинолози.
    Кирби е едър черен котарак от улична превъзходна порода, който сам избрал къщата, в която се заселил.С екставагантното си поведение той толкова много се е прочул в малкото градче Скарбъри, че всички го познават и го поздравяват, когато го срещнат. А това става всеки ден, защото след  закуска той поема към гарата, качва се сам в теснолинейката и се отправя към Рибния пазар. Кондукторите не го гонят, защото той е една от забележителностите на градчето и привлича туристи! Слязъл от влакчето, Кирби разглежда сергииге и след като му поднасят някои рибни деликатеси, се насочва към местния зоопарк, където най-много се интересува от пингвините. Там за да гледат него, а не дивите птици, се събират тълпи от гости. След това Кирби отново взема влакчето и се прибира вкъщи по светло.
                                              оОо
    Котките успешно прилагат психологическо въздействие върху своя стопанин.Те могат да се привързват към хората по-силно, отколкото към жилището си за разлика от кучетата. Съвместият живот с човека пробужда в котката такива силни чувства, които свидетелствуват за нейната висока интелигентност. Достатъчно е тя да разбере, че отношението на нейния стопанин е искрено, да усети колко приятно му е да се занимава и да играе с нея, за да го обикне дотам, че когато той умре, котката му да се откаже от храна и вода и да скърби понякога до смърт!
    Когато е гладна, котката може с хленчещ глас да си изпроси допъл- нителна порция храна. Ако се нуждае от ласки, тя може да се просне на пода или насред път и да чака, докато не я погалят. Или с невинна физиономия да започне да любезничи, макар току що да е извършила неблаговидна постъпка.
    Захвърлянето на различни предмети на пода или драскането с нокти по възглавниците така може да изнерви човека, че да я пусне навън или в спалнята си.
    Проявите на радост при среща на познат след неговото дълго отсъствие не са така бурни и спонтанни при котката, както при кучето.
Свенливите и срамежливи котки приветстват познатите с известно закъснение, но за сметка на това са искрени.  
6.Обучението и възпитанието на домашните любимци осигуряват безоблачното съжителство с тях. Във всеки дом има забранени за тях предмети и места и котките много бързо възприемат сериозността  на тези забрани. Ако кучето ви не изпълнява някои заповеди ударете го леко, но с вестник. Това правило е неприложимо при котките, защощо те са твърде своенравни и свободолюбиви и е много вероятно след това да ви напуснат завинаги.
7.Движението и играта са важни условия за здравословния начин на живот. Малките котета непрекъснато си играят,при което извържват елегантни скокове (те могат да скочат 5 пъти по-високо от ръста им).
Котките от малки обичат да се завират в разни цепнатини и
тесни пространства, водени от своето любопитство. „Любопитството изяде главата на котката”, гласи една поговорка, но не винаги е така. Как да опознаеш този огромен и пълен с теснини и лабиринти свят, ако не надникнеш навсякъде?
         Още от малки, котките трябва да усвоят необходимите хигиенни навици и редът в новия им дом, заради което не трябва да се ограничава тяхната игривост и непрекъснато движение.
В сремежа към тишина и спокойствие вкъщи някои стопани подлагат на кастрация  котката си, което противоречи както на морала, така и на правилата за защита на животните. Такива котараци стават лениви и апатични, а скоро след това затлъстяват, което ги прави предразположени към диабет, ставни и сърдечни болести. Котките почти не изпускат миризма и притежават природна чистоплътност, поради което непрекъснатите им игри не трябва да ни пречат, защото по този начин те укрепват физически и съзряват полово.    
Едно от непрекъснатите и любими занимания на котките е точенето на ноктите, при което отпадат стари рогови частици. За целта трябва да им се предоставят специални приспособления (възглавнички, обвити със здрава дамаска, стволове от не много твърдо дърво или дъски, закрепени на стената), а не да се принуждават да не го правят. Умението да научим младите котки да ползват тези приспособления е въпрос на възпитание.
    С какво да си играят котенцата? Топки за пинг-понг, въженца, завързани на възли, широки платнени ленти, празни макари, малки топки или „мишки”, ушити от кожа. Партньор в играта може да бъде всяко животно, дори куче.
Котки, расли безгрижно и весело, запазват  елементи на детството си до преклонна възраст.
    Котките обичат да наблюдават движението на хора и животни от вътрешната страна на стъклото, а някои от тях се заглеждат в телевизионния екран.
Котките предпочитат сами да си избират място за почивка и сън, но лесно се приучават да спят в достатъчно широк панер върху чисто дюшече или в малка дървена къщичка, но ако са поставени на високо. Такова място им осигурява обзор и превъзходство над терена.Предпочитат затоплени повърхноси – върху телевизора, радиото, радиаторната решетка. Най-предпочитаното от тях  място е в завивките ви, но не ви съветвам да приемете такова решение, въпреки че някои мои приятели черпят не само топлина от котката си през хладните зимни вечери, но и енергия, особено когато имат болки в кръста или някъде другаде. Не се срамувайте да го признаете, ако го правите: това не е проява на содомия, а взаимна термоласка, съществувала от пещерния живот, та до днес.     
                         оОо

    Котката се нуждае от свеж въздух – той подобрява нейното само-
 чувствие, действа възбуждащо – с него идва информация отвън.
    Котката бързо се привързва към дома, където спи, почива и яде. Тя е готова яростно да защитава тази територия. Около нея се намира терито- рията за надзираване и лов. Ако се срещне в нея с чужда котка, не се стига до бой. Котките запазват дистанция помежду си като избягват контактите. Ловните райони  бързо се бележат с урина и фекалии, за да не се случват нежелани срещи.
    Запознанството изиска да се улови миризмата на своята съседка и да я изучи. След първи контакт от растояние следва приближаване и подушва
не на областта на тила, хълбоците и опашката.
    Следващите етапи на запознанството зависят от поведението на партньорите.
    Котката лесно ще напусне новият си дом, но трудно ще се върне обратно. Затова:
1.    Не пускайте сама вашата котка навън.
2.    Купете нашийник и дълъг повод и я приучете да се разхожда с вас без да се дърпа.
3.    Проветрявайте често вашия общ дом и го поддържайте чист.
4.    Следете козината на котката ви да бъде чиста и без ектопаразити.
5.    Колкото повече котки живеят с вас, толкова  повече грижи имате вие.
6.    Всеки домашен любимец трябва да се научи какво, къде и как да се храни в новия си дом.Само при котката не е така: тя ви показва, че ще  яде само това, което й харесва. Опитите да я въдворите на определено място ще завършат по същия начин.
7.    Цветята привличат котките неудържимо, което се отразява зле на вашата градинка, но друг избор няма!
8.    Някои котки винаги са готови да си похапнат като отмъкват нещо вкусно от масата или от бюфета. Ако вашата е такава, не се опит-
     вайте да я дресирате. Нищо няма да излезе!
9.    Дали котката ще уважи вашето желание да хареса тоалетната зависи от вашето държание към нея. Тя, обаче, може да избере друго място за тази цел.Тогава преместете нейната „тоалетна” там, където тя е пожелала. След като привикне с „тоалетната” си и не може да мине без нея, преместете я където вие искате.
10.    Ако котката ви е породиста, това не значи, че е по-умна от всяка улична превъзходна, а че е по-малко приспособена към превратностите на съдбата. Ловните инстинкти също са индивидуално качество.
Сами разбирате, че е най-добре да постъпвате така, както тя иска!